Защо договорът с Македония е исторически

На ден Илинден 1903-та година (20-ти юли по „стария“ и 2-ри август по „новия“ календар) избухва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ, останал под турско робство в Османската империя след Берлинския договор. Защо е важно да споменаваме цялото му име? Защото това е въстанието на българите от Охрид до Черно море. Сраженията се водят на огромна по мащаби територия – от Крушево, Смилево, Мечкин Камен, до Странджа и днешно Царево. Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание не е само за себе си, не е изолиран бунт, то е продължение на българската съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес. Непосредствено след обявяване на решенията му избухва Кресненско-Разложкото въстание, следва го Горноджумайското въстание на Върховния комитет в София (ВМОК) от 1902, следват Солунските атентати. Въстанието от 1903-та избухва първо в най-добре организирания Битолски революционен окръг (обхващащ почти цялата територия на днешна Република Македония), продължава в Одринско и завърша в Серския революционен окръг, в разложкото поле, където е и неговия епичен финал.




На 4 октомври (22 септември по „стария“ календар) 1903 година чета от 70 човека, с войвода учителят от Банско Радон Тодев, води последното сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Св. Троица“ в Банско поп Стойко опява четниците приживе. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение, когато патроните им свършват, четниците се хвърлят в ръкопашен бой. До последния човек. Турските жертви са 119 души. Цивилно население, което охраняват, успява да пресече българската граница в Рила и да се спаси. Това е епичният и кървав край на въстанието от 1903-та.




Защо припомням това? Защото днес, в навечерието на сто и четиринадесетата годишнина от тези събития бе подписан историческият Договор за добросъседство между Република България и Република Македония. На годишнината от най-голямото, най-мащабното, най-масовото въстание на българския народ срещу османската власт, потушено с обичайните за турците зверства и геноцид над цивилно население. Въстание, вдигнато от българите в защита на свещеното им право да живеят в едно единно и свободно Отечество, от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море.




Накратко припомням и историята на т.нар. „македонизъм“. Това е политическа „доктрина“, организирана от сръбските политици в Белград, между които най-агресивен е министър Стоян Новакович, който смята македонизма като надеждно средство за антибългарска пропаганда в Македония. Сръбските политически дейци, които търсят излаз на море, след като Австро-Унгария им пресича пътя към Адриатика, решават да се насочат към Солун през българите в Македония, които тогава все още са под османска власт. В Белград са наясно, че не могат да наложат сръбско национално самосъзнание сред българите в Македония. Затова измислят как да го заобиколят. Това е „македонизма“ – теория, която твърди, че населението в тази област има не българско, а някакво друго – аморфно, неуточнено национално самосъзнание. Целта е българското население в Македония да бъде представено пред света като не-българско, „македонско“, като междинна, първа стъпка към неговата последваща сърбизация.




През 1934 година в Москва е приета Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези насоки са основното оръжие на югославските и българските комунисти през Втората световна война срещу българското национално обединение, случило се след Българския Великден от 1941-ва година. Опитът на масовата „македонизация“ на местните българи, извършен от местните комунисти, е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, подкрепяна активно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцката комунистически партии през втората половина на 40-те години на ХХ век. И отново е анти-български.




Следва чудовищното национално предателство на БКП, което с нечувани репресии, тормоз, насилие, убийства насила се опитва да накара българите в Пиринска Македония да се напишат „македонци“. Целта е и българите в Пиринска Македония да бъдат „македонизирани“, областта да бъде отделена от България и присъединена към Югославия. Българи от БКП бият и убиват българи, за да се запишат не-българи в преброяване на населението. Прочее, не сме чули и едно „извинете“ от днешните наследници на БКП. След краха на сърбо-комунистическия Франкенщайн – Югославия, на 8 септември 1991 г. Република Македония обявява и провежда референдум за независимост. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява тази независимост. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното й име.

Това е историята. Накратко.

Но съпротивата на югоносталгиците и наследниците на Коминтерна продължава. И в България, и в Македония. До ден днешен. Целта им е една – да попречат на националното единение на един народ в две държави. Цял четвърт век, цели двадесет и пет години тези сили, следвайки старите геополитически начертания на Белград и Москва, успяват да държат Македония в изолация. Чрез провокации, използвайки пропаднали криминални типове, кодоши, негодници и разни беззъби утайки на обществото, успяваха да внасят раздор, недоверие, чувства на „антагонизъм“ от двете страни на границата. Не е трудно. Достатъчно е периодично да се появява някой впиянчен ретард и да обявява Цар Самуил за „македонец“, внук на другия „македонец“ – Александър Велики и работата е готова.




Да сеят омраза и страх в Скопие към България чрез лъжи и фалшификации и да провокират омраза и гняв в София към братята ни в Македония отново чрез лъжи, фалшификации и провокации. И доста добре им се получаваше в последния четвърт век. Само проследете хронологията и цикличността на „скандалите“, които „избухваха“ периодично.
Чудите се защо? Много е просто. Защото техните стратегически интереси са да държат линията север-юг, която свързва Белград и Атина и разполовява Балканите. Старото „приятелство“ на Белград и Атина, които окупираха и поделиха Македония за сметка на България през 1913 година. Под „арбитража“ на руския цар. И същите тези днес не желаят да се случи сътрудничество по линията изток-запад, а именно от Бургас до Дуръс.




През септември месец в Грузия ще бъде подписан меморандум между шест държави за изграждане на коридор „Персийски залив – Черно море“. За пренос на стоки и енергоносители. Оттам през пристанище Поти в Грузия товарите стигат по море до Бургас и оттам по Коридор 8 до Дуръс и отново по море до Бари или Бриндизи в Италия. Това е най-кратката версия на „Пътя на коприната“. Избягва несигурността в Турция и Русия. И не зависи от политически решения и действия. Стоките ще пристигат от и до Китай и Иран две седмици по-бързо от сегашните най-бързи варианти.




Отново повтарям. Стоки. Нефт. Газ. От Азърбайджан, от Иран, от региона. До Италия, през България. Изгодно. Много изгодно за нас. Това е причината за активизацията на всички Коминтерн-овски клетки. Това е и причината за този организиран опит за саботаж на договора за добросъседство. В това се корени и опита Македония и т.нар. Западни Балкани да бъдат държани извън ЕС и НАТО. За да бъдат сива зона. Черна дупка. Извор на постоянно напрежение, спусък, готов да взриви тази част на Балканите и да попречи на изграждането на коридора, за който писах преди малко.




Две думи и за договора. Чели сте текста му. Той е добър. И за двете страни. Отваря врата. За сътрудничество, за преодоляване на саботажа на коминтерновците, за преодоляване на речта на омраза към България, която техните структури налагат в Македония. Този договор е основата. Над него трябва да се гради общото ни бъдеще. Той ни дава основанието да не позволяваме български владетели, възрожденци, революционери, просветни дейци да бъдат преименувани посмъртно и да бъде сменяна националността им десетилетия след смъртта им.И не се лъжете! Език не се признава и никой не признава езици. Ако чуете или прочете това от някого, знайте, че този човек работи срещу българските национални интереси. Какъв е езикът, който използват братята ни край Вардар е напълно ясно – западно-български диалект.




Ясно е, че нито един договор не решава всичко наведнъж и изведнъж. И този е и не може да бъде такъв. Ясно е, че след еуфорията предстои много работа, много упоритост, много последователност, много усилия. Чувам хора, които казват :“Ами ако не се изпълни?“. Все едно да плачем за нероден Петко. По-добре е да има договор, при това добър, и да се работи по него, отколкото да няма договор и разни питекантропи тип „миленко“ да тровят отношенията периодично. Този договор ни дава инструменти и възможности да защитим правата и законните интереси на българската общност в Република Македония. Да се възползват от всички граждански и политически права, като свобода на сдружаване, участие в обществения и политическия живот, медии и прочее. Забележете – общност, а не малцинство. Българските граждани в Република Македония са повече от сто и осемдесет хиляди. Този договор ни дава инструменти да поискаме спиране на делата и резолюциите срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и в Съвета на Европа.




И да. Днес в Република Македония живеят граждани, които се самоопределят като македонци, с македонско национално самосъзнание. И ние трябва да уважаваме и приемаме това, както изискваме от тях да уважават българската общност на територията на Република Македония. И това е политически факт, който не може, а и не трябва да бъде отричан. И да, вече има и македонска политическа история. От 2 август 1944 година, от свикването на АСНОМ. Това са политическите реалности и последствия от усилията на Белград, Коминтерна и БКП. Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ целеше да обедини българите от Охрид до Черно море. То целеше да премахне границите между Османската империя и свободна България. За да няма граница, която да разделя българи. Днес ни се пада да продължим това дело. Задължени сме.




Днес ние имаме интерес от Гюешево до Струмица да няма граница. Граници няма в рамките на ЕС. Единственият мислим, възможен, изпълним начин да бъде премахната тази граница, българите от Охрид до Черно море отново да живеят заедно, без граници по между си е Македония да се присъедини към ЕС. ЕС е инструмента, който трябва да използваме. Само през сътрудничеството в рамките на ЕС могат да се изградят тези огромни за мащабите на България, Македония и Албания инфраструктурни проекти. Шосейни, железопътни, газови, електро-преносни. Както видяхме, на тези проекти бе успешно пречено двадесет и пет години. Не от ЕС. От тези, които ръчкат, разделят, противопоставят държавите в региона в изгода на старите си съюзи и геополитически интереси. Откровено, видимо, ясно анти-български. Още от тайното споразумение между сърби и гърци за разделяне на Македония, подписано през 1912-та година.




На срещата в Триест ЕК обяви начало на финансирането на изграждането на жп-линията, свързваща София и Скопие. ЖП-линия, която Белград не позволи да бъде изградена повече от сто години и я няма и до ден днешен. Заедно с Договора за добросъседство са подписани и два много важни Меморандума. За свързване на железопътните и газопреносните системи на Република България и Република Македония. Много, много важни меморандуми, които променят цялата геополитическа картина на Балканите. В наша полза. Няма нищо по-символично от това делото, започнато от българските въстаници на Илинден 1903-та, делото на Крушовската и Странджанската републики, делото, за което загинаха четниците на Радон Тодев, да бъде завършено от нас на Илинден 2017-та година.

Да, днес е добър ден. „Ден Илинден, за българите Великден“.




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'