За малко повече от година българите са намалели с почти 50 000 души

В края на 2015 г. у нас живеят 7 153 784 българи, като спрямо 2014 г. населението на страната е намаляло с 48 414 души. Живородените деца са с 1 635 по-малко от предходната. Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, като броят им се увеличава с 1 165. Това отчита Националният статистически институт, такава е реалността. „Стопяването” на нацията е факт.

При условията, в които са поставени, възрастните хора реално оцеляват, но не живеят достойно. При гласуване на държавния бюджет за 2016 г. имаше предложение долният праг да е 300 лв., а не както в момента 161 лв.

Това е цинизъм

по отношение на хората с десетки години трудов стаж зад гърба им и при положение, че прагът на бедността в страната е 300 лева. Другата трагедия на страната ни е, че млади, образовани, квалифицирани и можещи българи избират живот зад граница. А у нас е налице недостиг на лекари, медицински работници, учители. Причината е проста – ниско заплащане, лоши условия на труд. В началото на годината се срещнах с Андоничка и Стефан Стефанови – самотни, стари и бедни хора, изгубили вяра в човешката добрина. Не са единствени, но тези точно бяха нападнати от млад мъж в дома им. Заплашил ги с нож и им откраднал…
последните 8 лева!..

Хората не искаха пари, обидено беше достойнството им!.. Какво можехме да направим?! – Сигурно много повече, но направихме нещо скромно – уредихме поставянето на ролетни щори на прозорците на къщата им, за да може поне да се предотврати ново влизане с взлом. За някои сигурно това е популизъм, за мен бе единствената възможност да се помогне навреме. Аз осъзнавам, че с дрехи за сираци, книги за библиотека или болница, с храни и посуда за старчески дом не променяме света, но съм убедена, че дори наглед дребните неща могат да подобрят живота на нуждаещите се. Знаете ли колко много хора след операция се нуждаят от рехабилитация за пълноценен живот? –

Над 1,4 млн. души са българите над 65 г.

които след фрактура се залежават, и колкото са по-възрастни, толкова по-трудно се възстановяват. В Европейския съюз проблемът е решен с рехабилитационни и специализирани центрове, а в Швейцария – с добра система от домове за възрастни, разполагащи с медицински екип и апаратура. А българските пациенти остават на плещите на семействата си, защото по джоба на единици е сумата от 500 до над 1300 лв. за хоспис. Това е реалността, и тя е известна. В момента се взимат мерки „на парче”, които не решават проблема, но затова пък липсата на резултат е обезпечена с

разходи и източване на средства

Какъв е смисълът от всичко това?! Само за онези, които не го откриват, сред които съм и аз, ще кажа тъжната си констатация: Като отказваме подкрепа на хората, които имат конкретни нужди – тук и сега, постоянно потъпкваме фундаментални човешки ценности.

Д-р Султанка ПЕТРОВА, БЛИЦ/ bultimes.com



loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'