Виктор Орбан: Унгария, не е имигрантска страна, не иска да стане имигрантска страна и не може да я принуждават да промени това

Унгарският министър-председател Виктор Орбан отговори остро на отказа на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер тя да финансира половината от оградата, която страната му издигна по границите срещу мигрантите. Отговорът публично изостря няколкогодишния дебат на Орбан с Комисията, седмица преди ключова реч за състоянието на ЕС, която Юнкер трябва да произнесе в Европейския парламент в Страсбург на 13 септември. В нея миграцията, солидарността и бъдещето на Съюза ще са основни теми.
„Бих желал да е ясно, че по наше мнение тълкуването на принципа на солидарността (от страна на Комисията – б.р.) не е в съответствие със законодателството на ЕС. Той не е в съответствие и с унгарските исторически традиции“, пише Орбан.




„За разлика от някои от големите държави-членки на ЕС Унгария няма колониално минало. Тези големи държави-членки са станали имигрантски страни заради задълженията, произтичащи от тяхното колониално наследство. Унгария, от друга страна, не е имигрантска страна, не иска да стане имигрантска страна и не може да приеме да я принуждават да промени това“. „Интерпретацията на принципа на солидарност, описан във вашето писмо, означава всъщност превръщането на Унгария в имигрантска страна срещу волята на унгарските граждани. От моя гледна точка това не е солидарност, това е насилие“, продължава Орбан. В края на август неговото правителство обяви, че ще поиска бюджетът на ЕС да покрие половината от 800-те милиона евро, които то похарчи за оградата. Юнкер отказа в писмо до Орбан, което противно на традиционната практика беше огласено. В него той припомни, че през 2015 г. Унгария отказа да приеме финансова помощ от ЕС и правото 50 000 от незаконно влезлите на нейна територия да бъдат преразпределени в други държави-членки.




Правителството на Орбан оспори схемите за релокация на 160 000 мигранти от Гърция и Италия и загуби делото в Съда на ЕС. То и до днес отказва да приеме квотата си от малко над 1 200 души. През цялата миграционна криза Унгария, заедно с другите страни от Вишеградската група и България, настояваше ЕС да се съсредоточи преди всичко върху охраната на външните си граници и успя частично да промени политиката на 28-те по този въпрос, резултат от която бяха създаването на Европейската гранична и брегова охрана и въвеждането на по-строг пропускателен режим по външните граници на съюза.




Орбан пише още, че е „озадачен“ от връзката, която Юнкер прави между приемането на мигранти и получаването на кохезионно финансиране, посочвайки, че действащото законодателство на ЕС не предвижда такава зависимост.
„Аз съм убеден, че тези, които не подкрепят оградата, не могат и не искат да защитят гражданите на ЕС“, пише той. „Невъзможно е да се защитим срещу многобройните опити за незаконни преминавания на границата, ако не поставим физически препятствия“. Той добавя, че ако вместо за огради Брюксел дава пари на неправителствени организации, защитаващи мигрантите, така той стимулира притока им в ЕС. Унгарският премиер повтаря искането си ЕС да финансира половината от оградата на страната му, мотивирайки се, че тя е платена само от нейните данъкоплатци, а е защитавала от миграционен натиск също гражданите на Австрия и Германия.




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'