Тома Биков: В държавата с премиер Борисов, няма чадър над олигарсите

Арестът на Николай и Евгения Баневи във Франция и обвинението срещу Иво Прокопиев за пране на пари застанаха начело на новинарските емисии в края на миналата седмица.

През последните месеци тези действия на прокуратурата бяха предшествани от заповеди за арест на един от най-мащабните алкохолни босове Миньо Стайков, на знаковите хотелиери Ветко и Маринела Арабаджиеви, на осъждания за наркотрафик Димитър Желязков – Очите, а покрай него и на едрия бургаски бизнесмен и общински съветник от БСП Бенчо Бенчев.

Първият извод, който би могъл да се направи от тази ситуация, е, че никога досега в последните 30 години властта не е удряла накуп за толкова кратко време толкова знакови представители на едрия бизнес. От този списък изключвам Димитър Желязков–Очите заради криминалния характер на публичния му профил, но е факт, че той е арестуван за трети път, откакто Бойко Борисов е министър-председател.

Дали арестуваните са виновни или не – естествено, ще каже съдът. Това, което се случва обаче, със сигурност е разместване на икономическите пластове и нова обществена ситуация. Едва ли в момента има представител на едрия капитал, който да се чувства сигурен и спокоен, когато нарушава закона. Вероятно по-либералните опоненти на настоящото управление ще кажат, че едрият бизнес има нужда от спокойствие, за да работи нормално. Само че заради това прословуто спокойствие бизнесмени като Николай Банев съсипаха стотици предприятия, като ги нарязаха на скрап и с парите си купиха луксозни имоти и автомобили. Впрочем да съсипеш перспективно предприятие като „Полимери”, самò по себе си е престъпление и единствено можем да се надяваме прокуратурата и разследващите органи да си свършат работата и да представят достатъчно доказателства за престъпленията на Банев. Ако това се случи, той ще бъде първият ефективно осъден приватизатор. Това няма да върне заграбеното от него, но поне ще даде минимална справедливост пред обществото, което достатъчно дълго време плаща за удоволствията на такива като него.

Вторият извод, който можем да направим, е, че България постепенно се променя и се нормализира. Със сигурност държавата и властите имат много кусури, но е факт, че правенето на лесни пари става все по-трудно и рисково занимание. Това е добра новина, защото означава, че мръсното първоначално натрупване на капитала е напът да приключи. Естествено, че винаги ще има хора, които ще се изкушават да направят няколко милиона извън закона, но те вече трудно ще дефилират по вестници и телевизии със скъпите си коли и тоалети.

Разбира се, всеки, който е изкарал честно парите си, ще може да го прави спокойно. Друг е въпросът – доколко подобно поведение е уместно.

И тук идва третият извод – заради общественото мнение държавата все по-често ще бъде принудена да обръща сериозно внимание на чистотата на едрия бизнес. След серията от арести, която, надявам се, ще продължи и занапред, всяко следващо управление и ръководство на прокуратурата ще бъдат принудени да отговарят на въпроса защо не проверяват едрите бизнесмени. Примерите с Банев, Прокопиев, Стайков, Бенчев и Арабаджиев ще стоят като стандарт, който и прокуратурата, и властта ще трябва да спазват от тук нататък спрямо всички останали представители на едрия капитал. Ако този стандарт не се спазва, акциите от последните месеци няма да имат никакъв смисъл.

Добрата новина е, че преходът все повече ще отшумява и по естествен път неговите деца от едрия бизнес или ще трябва да променят мисленето си и да спазват закона, или все по-често ще се озовават под ударите му. Време е едрият капитал да осъзнае, че големите пари не са привилегия, а преди всичко са тежка отговорност. Мисленето на първоначалното натрупване на капитала, според което печели този, който е най-безскрупулен и решителен в грабежа си, все повече ще се оказва проблем за тези, които не се откажат от него.

Разбира се, тези арести ще имат и своя политически отзвук. След всеки от тях се заформя политическа буря, в която опозицията по различни причини заявява желанието си за предсрочни парламентарни избори. Не зная дали това има връзка с арестите, но съм убеден, че именно предсрочните парламентарни избори са един от начините те да спрат. Защото силата на хора като арестуваните през последните месеци винаги е била да ловят риба в мътни води. А няма по-мътни води от водите на политическата криза, хаоса и безвластието.

Затова трябва да бъдем внимателни с лозунгите, на които вярваме. Призивите за промяна на модела и изобщо за радикална промяна невинаги водят към добро. Защото не всяка промяна, пък било то и радикална, носи със себе си спокойствие и предвидимост. Живели сме и в по-драматични времена от сегашните и още помним как, докато мечтаехме за промяна, ставахме все по-бедни, а през това време стотина тарикати се оказаха мултимилионери.

Истината е, че българското общество се нуждае от нормализация и стабилност, а тези две неща могат да бъдат гарантирани само ако всеки заеме своето място – тези, които нарушават закона, да бъдат в затвора, а тези, които го спазват, да се възползват от всички права, които им дава Конституцията. Само по този начин промяната ще бъде положително, а не отрицателно събитие. Впрочем положителна промяна ще бъде и ако за първи път в последните 30 години правителството успее да се задържи на власт, след като е ударило толкова големи и значими бизнес интереси. Защото всеки такъв опит до момента беше пресичан и унищожаван още в зародиш от онези, които натрупаха парите си в беззаконие и хаос.

Тома Биков е депутат от ГЕРБ. Коментарът е за в. „Ретро“

П.С. Ние в редакцията наричаме г-н Тома Биков, „ренегат“, „политическа курва“ и ТПК-Тъпото Просто Копеле. Ако имате други предложения, моля, оставете ги като коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'