Тиранията на педерастите заплашва България




Агресивната реклама на гейовете има за цел да разбие основата нa нашата цивилизация – християнското семейство

Малцинствата у нас – етнически, религиозни и сексуални, разполагат с всички мислими свободи. Действащите у нас закони не зависят от сексуалната ориентация, което означава, че всеки гей може да живее с когото пожелае и да прехвърли имуществата си на когото пожелае.

Българинът не вижда никакyв проблем със „сексуалната ориентация“ на обратните, стига тя да се свежда само до оргазменото удоволствие. Да се задоволяват както искат, казва безкритичният българин. Да, ако го правят у дома си, в спалнята, а не по улиците. И ако заедно с това не страдат от педофилия и ексхибиционизъм, които са заплаха за поколението ни.

Факт е обаче, че колкото повече расте търпимостта на обществото ни към хомосексуалистите като неизбежна част от човешкия род, толкова по-агресивно настъпват те във всички социални и политически сфери. Доскоро тиранията им беше само медийна.




В последните години обаче българските гейове и лесбийки искат да им се признаят педофилски „права“, като бъдат допуснати в училищата, а пропагандата на тяхното сексуално удовлетворение, която неизменно включва и нападки срещу институцията на семейството  да влезе в учебниците (виж изповедта на лесбийката Моника Писанкънева във в. „Сега“, 2 септември 2000 г.) Организацията „Джемини“ иска да цензурира учебниците в българското училище. Те не крият стремежа си да извратят и нашите деца и внуци, да ги направят като себе си! Тяхната цел не е да бъдат приети – те и сега са приети. Те искат да разкъсат единството Бог-Отечество-семейство.

(Либерализмът унищожава европейската идентичност! Виж ТУК)

Трагедията на българското общество е в това, че повтаряме като зомбирани изпразнени от съдържание думи и изрази като „сексуална ориентация“ или хомофобия (страх от педерасти), без да си даваме сметка, че те са идеологеми, насочени срещу светая светих на нашата цивилизация – християнското семейство.

Гей културата бе внесена в България след 1999 г. заедно с „неолибералните“ реформи на съзнанието, които имат за цел да изградят търпимост към човешкото падение и потъкпване на човешкото достойнство.

И понеже в нашата култура подобен феномен няма, или ако има, не е достатъчно значим, в езика ни липсват дори термини за характеризиране на проблема. Което пък принуждава епигоните на американската гей-култура да си служат с английския език дори когато си мислят, че говорят на родния си език. Свидетелство за това са нищо не означаващите на български наименования на техните организациите „Джемини“, „Джендър“, „Сенсус“, Куиър“ – все клонове на американски организации, регистрирани в България. Друго доказателство са източниците на финансиране, с които тези организации разполагат. Семинарите, посветени на „хомофобията на българина“ се финансират от Института „Отворено общество“ (Ню Йорк), в тях лектори са консултантки на USAID.

Ясно е, че подобно на проблема с бездомните кучета, и „проблемите“ на гей-движението у нас ще бъдат произвеждани перманентно, за да не спре финансирането за тяхното решаване.

Нещо повече, по време на семинарите, организирани в клуб „Червената къща“ гей пасмината втълпява тезата, че мъжественото поведение на нашите синове и съпрузи било „български мит“!  Че мъжът, който изглежда и се държи като мъж, всъщност е „невидим гей“ (a straight-looking gay, ако използваме заглавието на един от изнесените „български“ доклади) – същество, което още не е разбрало, че може да бъде бисексуално и даже хомосексуално. Ако пък случайно се чувства мъж, той би могъл да помисли дали не е станал жертва на „балканския мит за мачизма“. Привеждат се аргументи за това, че всички отрицателни усещания, които хетеросексуалният човек с нормален полов живот изпитва към изявите на хомосексуално поведение, са „хомофобия“, насадена по време на социализма, с която трябва да се борим.




Науката обяснява влечението към представители на същия пол и невъзможността от сексуално удовлетворение при контакт с представители на другия пол с „различия в мозъчната анатомия“ , най-вече в размерите на хипоталамуса – една жлеза в мозъка, която управлява много функции и процеси в организма, сред които и половото влечение. Отчитат се и различия в някои двойки хромозоми, водещи до поведенчески особености още в утробата на майката, което обяснява смяната на сексуалната идентичност. (Виж например сп. Endocrinology, бр. 145, т.2, 2004 г.).

(бел.ред. Защо хомосексуализмът е деструктивен за отделните личности, семействата и нациите ? виж Тук)

По подобен начин се обясняват и всички останали девиантни форми на сексуално поведение (наричани перверзии) – педофилия, зоофилия, некрофилия, ексхибиционизъм, воайорство, садомазохизъм. Няма никакви причини да позволим демонстрациите и рекламите на хомосексуалното поведение, каквито са гей-парадите, а да забраним на педофилите, зоофилите, ексхибиционистите и изнасилвачите да демонстрират свията „различност“.

(Новият тоталитарен човек – публична сексуалност, извращения и войнстващ либерализъм! Виж ТУК)

При хомо сапиенс девиациите в хипоталамуса и/или  хромозомите се срещат в до 4% от индивидите. При животните родените с тази аномалия достигат до 10%. Всеки може да се убеди в това, ако се вгледа в глутниците помияри, които тероризират българските градове – те са „гейове“.

В една или друга степен родените или придобили тази аномалния страдат и от други сексуални девиации.
Неизменна част от хомосексуалната перверзия е ексхибиционизмът- „психосексуално разтройство, проявяващо се с натрапливо желание и полово възбуждане, предизвикано от показване на половите органи пред непознати.“ Ексхибиционизмът обяснява агресивното желание на гейовете, лесбийките и транссексуалните непрекъснато да навират в очите на нормалните хора своята „различност“. Всъщност, може ли да има по-голямо доказателство за ексхибиционизма им от самите гей-паради?
И може ли да има по-голям удар срещу тази перверзия от бойкота на медиите?
Хилядолетният ни опит показва, че няма хомосексуалист, който поне веднъж в живота си да не е блудствал с малолетни или непълнолетни. Затова и така са наричани от дълбока древност. Педераст означава любовник на дете и идва от гръцките думи „педис“ – дете и „ерастис“ – любовник.
Психолози на Запад са категорични, че съществува безспорна връзка между хомосексуализма и педофилията, или по-конкретно, между хомосексуализма и гаврата с деца.
Според изследване, проведено през 1992 г. и публикувано в „Journal of Sex and Marital Therapy“, хомосексуалните мъже са три пъти по-склонни към педофилия от хетеросексуалните и средностатистическият педофил се гаври с 20 до 150 момчета, преди да бъде заловен.
Подробни изследвания на връзката между педерастията и педофилията намираме и в трудовете на американски медици и психолози като Тимъти Дж. Дели („Homosexuality and Child Sexual Abuse“, юни 2002 г.) и Джудит Рейзман.
В България е все още пресен случаят с педофила Радко Димов от Стара Загора, който е бил и учител. (Виж медиите от 23 септеври 2003 г.) Димов е хомосексуалист. В квартирата му в Пловдив бяха намерени 15 диска с детско порно и педофилия. Педерастът е арестуван, след като родителите на една от жертвите му – 13-годишно момче, подали жалба в полицията.
През 1980 г. най-голямата гей-организация в Холандия COC приема позицията, че „освобождението“ на педофилията трябва да се разглежда като гей въпрос  и следователно възрастовите граници трябва да се анулират. През 1990 г. организацията постига значителен успех, смъквайки възрастовата граница на 12 г. (освен при възражение от страна на родителя, при което границата се вдига до 15). Именно тази организация подпомага идейно и финансово българската „Джемини“ – организаторката на гей парада в София.
При положение, че съществува връзка между хомосексуализма и педофилията, допустимо ли е хомосексуалисти да работят в организации, където се обучават и възпитават деца?!
Още по-недопустимо е да им се позволява да осиновяват деца, с оглед на нормалното израстване и съзряване на малките. Българката работеща във Франция, писателката Юлия Кръстева е изразила тази опасност чрез думите на една своя героиня така: „Аз пък правя разлика между кожата на жената и кожата на мъжа, гласа на жената и гласа на мъжа, мириса на жената и мириса на мъж и те уверявам, че физическото и словесното присъствие не са същите. Езикът на родителите е съставен от цялото им чувствено присъствие… Децата са изградени от всички възприятия, получени и от двата пола, от татко и от мама, които все пак са избрали преимуществено да бъдат или жена или мъж. Добре, можеш да се правиш на мъж, ако си жена, и на жена, ако си мъж, това се среща все по-често в карикатурите, защо не? Само че децата, осиновени от тези карикатури, стават на свой ред карикатури, или от някакъв нов човешки род.“ (Ю. Кръстева „Убийство във Византия“).
При масираната пропаганда на хомосексуализма ние, хората с нормална сексуалност, вече се чувстваме едва ли не виновни, че не сме обратни. Не се сещаме даже, че имаме право да искаме зачитане на нашите морални ценности.
Хетеросексуалният човек има интимен живот, който пази само за себе си. Нормите на обществото, което е създал и ценностите, които изповядва, отхвърлят афиширането му като безнравствено и отблъскващо – също както уринирането по улиците, или педофилията, които са не по-малко естествени от хомосексуализма. Отвращението, което изпитваме към агресията на гейовете, няма нищо общо с нито един от видовете тоталитаризъм, нито е израз на някаква дискриминация или фобия. Педерастите и лесбийките са длъжни да се съобразяват с факта, че желанието им да опипват нормалните (хетеросексуалните) хора, да им хвърлят погледи, да им се плезят – на работното място, в театъра, киното и прочее – предизвиква естествено отвращение. Тази реакция на хетеросексуалния човек е естествена и е предизивкана от същия хипоталамус, който при тях е станал причина за девиацията.
Колкото до проблема с хомофобията, от нея очевидно е „страдал“ и самият Господ Бог, който, както знаем, не само използва „езика на омразата“, но съзре ли гей-общност, веднага я унищожава с огън, жупел, и други оръжия за масово унищожение на епохата. Справка – книга „Битие“, глава 19. Вероятно пак поради това е благословил единствено брак между мъж и жена. И докато Той не промени решението си, „различните“ са длъжни да уважават ценностите на нормалните вярващи, както налага реципрочната природа на толерантността.
Автор: Магдалена ТАШЕВА  / В. „Атака“, 6 юни 2008 г.







One thought on “Тиранията на педерастите заплашва България

  • 01.01.2017 at 21:26
    Permalink

    Това е много стара статия на Магда Ташева, от 2007 или 2008 година, по повод на първия гей прайд в България.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'