Чудеса и призраци около сибирската река Богунай

Малката река Богунай в Красноярския край днес се ползва с голяма популярност сред туристите. На този приток на Енисей с удоволствие прекарват почивката си любителите на екзотиката на тайгата, като нощуват в палатки.

Но не всички знаят, че Богунай е загадъчно място, където са се родили немалко легенди, разказващи за чудни събития, случили се близо до тази сибирска река.

Камъкът на шамана

Някога зиряните – коренните жители на тези земи, вярвали че река Богунай е обитавана от добри духове, затова зверовете и рибата се въдят в изобилие.

Старинно предание разказва, че някога от небето във водите на Богунай паднал тайнствен червен камък и донесъл със себе си неведоми сили. Оттогава шаманите на зиряните започнали да наричат Богунай място, където се събират земния и небесния свят, и идвали тук, за да се напият с енергия от черния камък и да получат пророчество за бъдещето на своето племе.

В дните на зимното и лятното слънцестоене камъкът излъчвал особена сила и започвал да свети с мистична розова светлина. В такива дни шаманите се молели на добрите духове и им принасяли щедри жертви. С времето небесният пришълец започнал да се нарича Камъка на шамана, тъй като само на посветените той разкривал своята сила. Случаен човек, озовал се близо до този камък, можел да бъде поразен от смъртоносна болест.

Старите хора разказват, че Камъкът на шамана и до днес стои а дъното на плитката река, но е много трудно да се открие. Смята се, че той се показва само на хора, нуждаещи се от помощ. Тези, които го търсят от любопитство, рискуват да си навлекат неприятности.

Горският чаровник

Една от „забележителностите“ на богунайските гори е техният тайнствен обитател, наричан от местните жители Чаровника. Във всяко от околните села може да се чуят разкази за горски човек с огромен ръст, чието тяло е покрито с гъста козина, а очите му горят с огнен пламък. Освен това той притежавал сила на внушение и бил способен да предава мисли на разстояние.

Река Богунай, СибирБлагодарение на това той карал човека да извършва едни или други постъпки, но нито веднъж не приложил своите свръхспособности, за да извърши злина. Напротив, горският човек, независимо от огромната си физическа сила, бил доста безобиден, макар понякога да обичал да се шегува с хората.

Например той се промъквал зад гъбаря или ловеца и неочаквано изниквал пред зашеметения човек, като го плашел със силен вик.

Призраците от старата мина

Едно от най-зловещите места край Богунай е стара мина, в която някога добивали злато. Известно е, че Богунай е златоносна река и добивът на благородния метал тук започнал още през XIX век. Но „златната“ епоха била през 30-те и 40-те години, а в началото на 50-те мината била закрита неочаквано.

Официалната версия гласи, че запасите били изтощени, но според местните това изглежда нелепо. Носели се слухове, че рудникът е закрит заради строителството на секретна ракетна база, но така и не били открити факти, които да потвърждават това.

Река Богунай, СибирИзминали години. И самата мина, и построеното до нея селище се превърнали в истински горски „град призрак“, в който дори най-големият смелчак не би се решил да пренощува.

Туристи, които идвали тук от любопитство, разказвали след това, че сред полуразрушените сгради постоянно усещали нечий втренчен поглед и това пораждало в душите им тих ужас.

Освен това сред местните се носят слухове, че в ясни дни от изоставените тунели се раздавал звън на инструменти и гласове на невидими работници.

Говори се също, че ако останеш през нощта в мината, то преди утрото можеш да видиш процесия от призраци. До полуразпадналите се бараки направо от въздуха се появявали редици с натоварени каруци, впрегнати в измъчени коне, съпровождани от мрачни хора.

Процесията се движи из селото и изчезва в края му. Този „керван от призраци“ изглеждал реалистично, тъй като бил съпровождан от естествени звуци – скърцането на колела, шумоленето на стъпки и цвиленето на коне.

Чудото на светата обител

Но на Богунай има място, което местните жители си спомнят с благоговение. Това е монашеска обител, която отдавна е порутена и е обрасла с трева и млади дървета.

Обителта била построена сред заспалата тайга сравнително скоро – в първите години на Гражданската война. Изградили я монаси, избягали в Сибир от централните райони на Русия от ужасите на болшевишкия терор.

Обителта се състояла от няколко хижи, до които братята монаси издигнали стройна дървена черква. Цели дни прекарвали отшелниците в труд и молитви, а славата им скоро се разнесла из всички околни села. Отвсякъде се стичали хора за добър съвет и благословия и носели на монасите малки запаси, които в онези сурови времена се смятали за голямо богатство.

Старите хора си спомнят, че в обителта на Богунай идвал самият адмирал Колчак. Той дълго разговарял с настоятеля на обителта, след това разпуснал армията си, като скрил на сигурно място повереното му злато, след което доброволно се предал на болшевиките.

Казват, че самият игумен на богунайската обител му посочил мястото, на което да скрие златото на империята, и „запечатали“ съкровището със свята молитва. Това съкровище ще се разкрие на достойни хора, когато дойде времето за това…

монасите от богунайската обителИзминали години. Постепенно и към далечния сибирски край се добрала колективизацията. Монасите, които „замайвали главите на неплатежоспособните селяни със свещеническо мракобесие“, се оказали под заплаха от разправа.

Говорело се, че светите старци от обителта творили истински чудеса, чиято слава се разнесла по целия край. Разказвали, че те изцелявали безнадеждно болни.

И ето че бил изпратен специален отряд да се разправи с това „контрареволюционно гнездо“. Но когато палачите пристигнали, открили само празните килии.

Известно време отрядът обикалял и претърсвал близката тайга, понеже старците не можело да са отишли далече, но безрезултатно. Тайната на изчезването на монасите така и не била открита.

 

 

Източник:drevnite.com

loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'