Св.Синод размаза фанариотите: Проведеният Събор в Крит не е нито Велик, нито Свят, нито всеправославен




В становището си синодалните архиереи припомнят, че Българската православна църква бе първата, която  поиска отлагането на събора, като подготовката за неговото провеждане да продължи на предсъборни заседания. В противен случай, тогава Св. Синод заяви своето неучастие в него.




 

От Синода припомнят, че впоследствие с подобни становища са излезли още три от Поместните църкви – Антиохийска, Руска и Грузинска. „Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха предвид тези предложения. Впоследствие за своето неучастие заявиха четири автокефални Поместни църкви (в хронологичен ред): Българската православна църква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна църква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна църква (решение от 13 юни т.г.)“, се казва в становището. Синодалните архиереи припомнят, че на събора не е било предвидено участието на  признатата от БПЦ – БП за автокефална Американска православна църква , „чието участие още от самото начало на подготовката на Събора не беше предвидено, дори като гост“, но пък на събора са присъствали гости от инославни религиозни общности (римокатолическа, англиканска и др.).

 

Първият важен извод е, че в сравнение с техния предсъборен вариант, гласуваните и приети от Събора на о. Крит документи са претърпели определени, но несъществени и недостатъчни за всеправославното им приемане промени.

 

Казват още митрополитите.  Сащо така Православната Църква не може да възприеме и различните концепции и учения, въз основа на които инославните обосновават това единение. „Такива са теориите за съществуването на някакво привидно „единство“ на всички християнски вероизповедания, като напр. ученията за „невидимата църква“, „теорията за клоновете“, „кръщелното богословие“ или „равенството на деноминациите“. Всички тези теории могат да се свържат със схоластическото учение за тварната благодат на Св. Дух, което е съборно осъдено от св. Църква.

 

Ако се приема това учение, тогава може да се обоснове и наличието на Божия благодат в различните християнски вероизповедания, която се различава при различните деноминации в количествено и качествено отношение. Според тази инославна теория се приема, че доколкото в една християнска общност се извършват литургични действия, те могат да предизвикат благодатен живот по различни начини, който варира в зависимост от състоянието на всяко изповедание. Тази богословска теория твърди, че литургичните действия могат да дават достъп до спасението на християните от съответните общности, към които те принадлежат. Поради това предполагаемо наличие на благодат във всички християнски деноминации, би следвало да се полагат съвместни усилия, за да се постигне пълнотата на единството в Христа (срв. Декрет за икуменизма на Втория Ватикански събор)“, казват още митрополитите в становището си.

 

Относно докумета за отношенията на православната църква с останалите християнски деноминации, митрополитите святат, че в документа „има много двусмислени изрази и терминологични еклезиологични несъответствия. Важно е също, че в него не се изтъква обосновано и изчерпателно основната цел на провежданите богословски диалози с инославните вероизповедания, която е завръщането на инославните по каноничен ред в лоното на Православната Църква, а така също не са формулирани отчетливо съобразно с тази цел главните основоположения и принципи на тези диалози. Вместо това в т. 16 и сл. се легитимира неправителствената организация „Световен съвет на църквите“, в която БПЦ-БП, слава Богу, отдавна вече не участва“.

 

Според Синода съборът в Крит не е нито свят, нито велик, а още по-малко е свят поради следните причини:

 




1. Поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това ние уважаваме и оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане.

 

2. Внимателното изследване на документите, приети от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно учение, с догматичното и канонично предание на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.

 

3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско обсъждане с цел изправяне, редакция, коригиране или заменяне с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата.

 

От Синода уточняват, че „БПЦ-БП е неразделна част, жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Като част от Тялото Христово, като самото това Тяло на поместната територия на България и българските епархии зад граница, БПЦ ще продължава и занапред да бъде в братско евхаристийно, духовно, догматично и канонично общение с всички останали Поместни православни църкви – както с участвалите в Събора на остров Крит, така и с неучаствалите. Църквата не е светска организация, а Богочовешки организъм. Тя не се влияе и не бива да се влияе в своя съборен живот от политически и светски интереси и произтичащите от тях разделения. Неин Глава е Сам Господ Иисус Христос, Който е „Пътят и Истината и Животът“.

 

Принципите на автокефалността и на съборността в църковния живот не само, че не си противоречат, но се взаимодопълват, произтичат един от друг и са в пълно единство.







Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'