Символът на светлината в старобългарската литература




Светлината още от древността е възприемана като символ на доброто и живота, докато тъмнината (липсата на светлина) символизира злото или невежеството. Още с откриването на огъня светлината става жизненоважна съставна и неизменна част от живота на първобитния човек. В християнската религия Бог е описан като „светлина на светлините“. В много религии тя присъства като форма на

свръхестественото или извънземното.

Според библейската книга Битие Бог Създава светлината и я нарича ден. Като нематериално явление тя е особено подходяща да стане символ на божествената същност.




Същността на Бога е невидима , божествената светлина е духовната светлина и съществува сама в себе си. Когато се говори за светлина, има се предвид нещо различно от видимата земна светлина, която е само образ на духовната.

Светлината като символ е употребена от апостолите Йоан: „Бог е светлина и в него няма никаква тъмнина“ и от апостол Павел: „…живее (Христос) в непреходна светлина“. Божието същество е светлина и живот. Като пратеник на Бога на земята Христос е „истинска светлина, която осветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан). Пророчеството за „голямата светлина“ (Исайя) се тълкува като пророчество за Христос. Симеон Богоприимец поздравява раждането на Иисус като „светлина за просвета на езичниците“ (Лука). Христос сам се нарича светлина: „Аз съм светлината на света…“ (Йоан)Тази светлина се излива при кръщението на покръстените, затова в раннохристиянската църква кръщението се нарича „просвещение“.

Във връзка с посочените и с други места от каноничните книги стои и разбирането на светлината и в литературата, а също така широката й употреба като символ. За светлината, разбира се божествената, се говори в литургически текстове , в панегирическата литература, в апокрифи. В българското анонимно Слово за Богоявление се казва: Бог е светлина вечно съществуваща, съвършена, неприкосновена, непостижима за разума, неизразима със слово, необхватна и недосегаема. Тази светлина е просвещение за всяко разумно създание. Тя е за духовния свят това, което е слънцето за осезаемия и видимия свят.  Съпоставката с дневната светлина, без която няма живот и без която видимият свят не се забелязва от „телесните очи, улеснява разбирането на божествената светлина. Тя озарява хората духовно. Почувствана, тя „събужда любов към себе си и доколкото е обикната от  нас, дотолкова е познаваема за нашия разум. В Слово за Сретение Господне се чете:




Понеже езичниците бяха в мрак и невежество, служейки на демоните, Христос стана за тях светлина, като разкри истината за вечното съществуващия Бог…“. В друго Слово за Богоявление, написано от Йоан Екзарх, се казва: „Бог Господ, великата и сияйна светлина…“.

В Откровение на Йоан, смятано отначало за апокриф, а през Vв. Окончателно признато за канонично, в небесния Йерусалим няма слънце, а е много светло, защото сам Господ пребивава и той е светлина. В небесата според апокрифите е светло и колкото повече се отива към седмото небе, където е Господ, толкова по-светло става. Там и небесните войнства са в голяма светлина, защото са в близост до Бога. В някои апокрифи има различни спрямо средновековните схващания за светлината поради произхода им в по-ранни времена.

В старобългарската литература, особено в тържествената ораторска проза, светлината-бог играе голяма роля. В ред случаи тя е назована направо: „светлината се роди за мене“, „истинската Светлина“, незалязваща Светлина“. Със светлина се означават божествените лица или триединната Троица – епитетите „безначална“, „недостижима“, и пр. показват недвусмислено, че става дума за Бога. Светлината се среща и в епитети, отнасящи се към съществителни, свързани със святост – „светлозарни“, „пресветло“, „светоносно“, „трислънчево“, „златозарни“. Изразена е също и с близки по съдържание образи, принадлежащи към светлинната символика )слънце, звезда, зора, светкавица, свещ).

Много често светлината се отнася към светците, които са озарени от божествената светлина, доближили са се до нея и са я обикнали. В похвалните слова на Св.Климент Охридски срещаме няколко примера: „Златозарен Козма“, „Светлозарен Дамяне“, Кирил има „светлозарни нозе“ и „светло лице“. Понякога се казва, че лицето на героя засиява по-силно от слънчевото сияние. В случая слънчевото сияние не е символ, то насочва към най-силната природна яркост, а сиянието на светеца е символически израз на вътрешната озареност и боговдъхновеност, която е още по-ярка. Според много жития, когато един светец умира, лицето му се просветлява, може би защото се доближава до светлия рай, светлите ангели го посрещат и той се откъсва от земното. Често светлината се изразява чрез белия свят, които се схваща като форма на светлината. Светците в небесните селения и ангелите носят бели дрехи. Бялото е връзката им с Бога и съвършенството, белег за святост. За да се изрази чистотата и яркостта на белия цвят, често се сравнява със снегът. Пример за такова сравнение е стихът: „Умий ме и ще бъда по-бял от сняг“ (Псалтир). Белият цвят е също знак за външна хубост, радост, непорочност. Хубавият човек в народната песен е бял („бяла Рада“, бял Димитър“). В празник българинът се облича в бели дрехи и това е отразено в не малко песни. Заобиколен е с бели предмети в знак на хубост. Най-хубавата и голяма река през българската земя е „бял Дунав“. Тихият южен вятър е също бял.

Най-често силната Божия светлина се изразява чрез сравнение със слънцето, което е и метафора, и символ и предмет за сравнение в множество литературни творби, което е и друг символ на Бога. Ето един пример, в които са събрани като изразители на светлината и слънцето, и белотата: „Те [става дума за праведниците и мъчениците] имат лице украсено, по-светло от слънцето и са облечени в дрехи по-чисти от снега…“ (Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик).

Каноничните книги помагат на човек да познае Бога, затова те „просвещават“, чрез тях се вижда Божията светлина. Ето защо книгата понякога се сравнява със свещник, които озарява душите, а езичниците и безкнижните са „помрачени“ и „слепи“. По друг начин обясняват светлината исихастите от XIVв. Според тях тя е божествена енергия и молещият се чрез нея може да се доближи до Бога.

В похвалните слова на Св.Климет Охридски можем да срещнем много голяма употреба на светлината като символ. В похвалното слово за Св.Кирил Св.Климент Охридски говори и възхвалява делата на Св.Кирил, като употребява много сравнения и епитети, сред които е и светлината. Чрез нея той показва величието и близостта до Бога на Св.Кирил. В Похвалното слово се казва „…изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят…“. Сравнението на Св.Кирил със слънце показва важността на неговото дело, без което всички славяни щяха да продължават да тънат в мрак и невежество, в тъмнина. Св.Кирил е представен като източник на Божията светлина на земята („светна като слънце“) за всички славяни, защото благодарение на него те могат да разбират Божието слово и да го приемат в себе си. Св.Кирил е лъчът светлина за тях в тъмнината, в която са потънали. „Озарен от троичната безначална светлина“ той „просвещава“ и „озарява“ непросветените и „затъква устите на еретиците“. Св.Климент възхвалява неговото слово като пише „Господ направи по-светла от светлината тази уста…“, също така и създаването на глаголицата, чиито букви в Похвалното слово са наречени „златозарни“. Към края на словото Св.Климет възхвалява и всяка част от тялото на Св.Кирил: „Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак.“ , „Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена.“, „Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.“, „Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.“. Така Св.Кирил е представен целия озарен от Божията светлина, сравнен с апостолите Петър и Павел, представен като пряк инструмент на Бога тук на земята.

Автор: Кристиан Дочев







Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *