Руски журналист:Войниците на Асад са страхливци и не се бият, Русия изнася тежестта на цялата война




Неотдавна военният наблюдател на руския вестник „Газета. Ru” Михаил Ходорьонок публикува материал под стряскащото заглавие „Проще разогнать сирийскую армию и набрать новую” с подзаглавие, че е време Путин да се замисли за постепенното излизане на Русия от сирийския конфликт. В публикацията бившият полковник от руския Генерален щаб пише, че въоръжена борба с опозицията основно водят сирийското опълчение, отрядите на шиитското ливанско движение „Хизбула”, ирански и иракски доброволци и частни военни компании (ЧВК). През изминалата година сирийската армия не е провела нито една успешна операция.Две седмици по-късно Ходорьонок публикува „Россия наносят удары, а солдаты Асада в бой не идут”. В материала той не само потвърждава написаното преди това, но и рисува крайно песимистична картина, в която не се вижда светъл лъч за бъдещето. Руснаците май наистина затънаха в дълбоко блато. Най-вероятно двете публикации отразяват мнението на руското държавно ръководство и са пряко адресирани за Дамаск като „жълт картон” за Башар Асад.



Преди почти година на 30 септември 2015 г. Русия започна военна операция в Сирия. Независимо от външната поддръжка, армията на Башар Асад не постигна никакви съществени успехи: 60-70% от територията е контролирана от джихадистите, населението и дори военните са обложени с данък от корумпираните спецслужби. Без кардинални политически решения война с такъв съюзник не се печели, счита Ходорьонок.

Значителна част от подразделенията и частите на Въоръжените сили на Русия вече са изведени от Сирия. По същество остана една авиационна група в авиобазата Хмеймим. Има сведения, че в Кремъл е взето политическо решение максимално да се намалят разходите за издръжка на групировката на руските войски в Сирия и да се водят бойните действия с отчет на въведените бюджетни ограничения: Да се намали групировката, бензинът да се икономисва, авиационният керосин да се пази, бомбите и те привършват- Носят се слухове, че е поставен въпрос за придобиване на авиационни средства за поражение от Беларус, където има значителни запаси още от съветско време.


Първата половин година на сирийската кампания участието на руския контингент може да се оцени като повече или по-малко успешно. Руските Въздушнокосмически сили, частите и съединенията на другите видове въоръжени сили нанасяха на терористите ефективни ракетни, артилерийски и бомбени щурмови удари. С тяхно съдействие правителствените войски освободиха от терористите отделни райони на Сирия. През втората година обаче се забеляза откровено тъпчене на място и дори на места някои отстъпления от по-рано завоювани позиции.

Сега обстановката е такава, че приблизително 60-70% от територията на Сирия е контролирана от боевиките и формирования на въоръжената опозиция. Те заемат практически целия изток на страната, значителна част от Алепо, изцяло провинция Идлиб, значителна част от провинция Хомс, територията около град Дейр ез-Зор, оазисът Източна Гута край Дамаск, районът на Забадания на границата с Ливан и редица други места.

Терористите в Алепо непрекъснато получават от Турция попълнение от жива сила, боеприпаси, въоръжение и военна техника. В провинция Идлиб сирийско –турската граница е напълно отворена.

Неуправляемият съюзник




По-нататъшните перспективи за армията на Башар Асад не изглеждат никак обнадеждаващи. Най-принципният въпрос сега е качеството на управление на бойните действия.

През 2004 г. от сирийската армия целенасочено са уволнявани офицери и генерали, получили военно образование в СССР и Русия. Рускоговорящи офицери в сирийската армия почти не са останали. Предпочитание е давано на офицери обучавани в Турция, Саудитска Арабия и на Запад. Именно на тях основно се опира сирийската армия.

В резултат много сирийски генерали и офицери преминават на страната на опозиционната Сирийска свободна армия, при това те съвсем не били от най-лошата част от офицерския корпус на Башар Асад. В правителствената армия сега процъфтяват роднинските връзки, корупцията, угодничеството, интригите, лъжата. Инициативните и действени офицери, не притежаващи необходимите роднински връзки, нямат никакви шансове за израстване в службата.

Съветническият апарат от руски офицери е изведен от армията. Сега няма руски съветници в централния апарат на въоръжените сили на Сирия. Няма ги в Генералния щаб, нито във видовете въоръжени сили, нито в главните и централни управления. Липсва общуване дори на минималното равнище между сирийски и руски военнослужещи. Всичко това поражда взаимно недоверие. Възниква несъгласуваност в действията. Двете страни се подозират не само в изтичане на информация, а понякога дори в предателство.

За по-ефективно и резултатно водене на въоръжената борба е нужна коалиционна групировка от войски, необходимо е да се сформира обединен щаб, а най-главното е да бъде назначен единен главнокомандващ с най-широки пълномощия, който ще носи в пълен обем отговорност за хода на въоръжената борба в републиката.




Желателно е главнокомандващият на тази групировка по ранг да е минимум заместник-министър на отбраната на Русия. Със своя щаб той трябва да се намира не в авиобаза Хмеймим, а в сирийската столица Дамаск.

Подобен ранг ще позволи на командващия коалицията да отвори много сирийски врати. Срокът на неговата командировка обаче трябва да бъде не три месеца, а водене на войната до победен край. Такъв позитивен опит за създаване на коалиционна групировка Русия има от ученията в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество и е желателно да го отчете и приложи във военната кампания в Сирия.

Извънредно необходимо е командващият коалиционната групировка да разполага със силен общовойскови резерв, тъй като сирийското ръководство по принцип не разполага със стратегически резерв.

За тази роря най-добре подхождат бойците на Рамзан Кадиров наброй не по-малко от 10 хиляди души, от които може да се сформира бригада. Самото появяване на това съединение на един или друг участък на фронта ще позволи рязко да се обърне ситуацията в полза на правителствените войски.

Ако Русия и Сирия са истински съюзници, то със съгласието на Москва следва да се назначават и най-важните длъжностни лица в сирийската армия. Поддръжниците на Асад, разбира се, могат с възмущение на отхвърлят всички тези планове, оценявайки ги като посегателство на суверенитета и намеса във вътрешните работи. Нека тогава сами да прогнозират доколко с това приближават края си.

Без снабдяване и боен дух




Сирийските военни сега нямат дори централизирано снабдяване, всичко го решават командирите на корпуси. На тях им заделят пари, а те вече сами решават какво да купуват, какво количество и качество. Командирите на корпуси са най-богатите хора в сирийската армия. Централният апарат на въоръжените сили не оказва никакво влияние върху този процес. Армията по тази причини е гола и боса. Сирийските младежи бягат зад граница, за да не служат в армията. Помощта на семействата на загиналите или ранени военнослужещи е или минимална или изобщо не се оказва. Тези семейства бедстват.

Нито бойците, нито офицерите са мотивирани за успех в бойните действия. Бойният дух в армията сега е извънредно нисък.

По време на боевете за Алепо сирийските войски предали територията на военно училище, когато там се появило едно БМП (бойна машина на пехотата) с десетина джихадисти. Храбрите войници на Асад отстъпили в паника, оставяйки на противника огромни запаси от продоволствие, снаряжение, въоръжение и боеприпаси, съсредоточени в училището. После са наложило руските ВКС да унищожат сградата.


Най-често всичко става така: руските ВКС нанасят удари, а войниците на Асад не влизат в бой. Шейсет метра изминават и залягат, после отстъпват. Казват: „Така нали ще ни убият”. Стрелят по противника, без да се целят, показвайки само оръжието иззад ъгъла.

Сирийската групировка от района на Палмира месец и половина си пробиваше път към град Дейр ез-Зор, където се намира хидровъзел на река Ефрат. До крайната цел оставали само 7 километра. Всичко завоювано с такъв труд е предадено само за денонощие. Пристигнал началникът на Генералния щаб на ВС на Сирия, поговорил със своите местни военни, след което те го ударили на бяг.

Понякога само един брадат терорист, появил се в зоната на бойните действия на автотачанка (пикап) с картечница с голям калибър, е способен да разгони цяло подразделение.

Не е по-добро обучението и в останалите родове войски. Артилерията на Асад в най-добрия случай може да води огън само с пряко или полупряко насочване. Местните артилеристи не са обучени в стрелба от закрити позиции и не знаят как се прави.

Липса на стратегическо виждане




Сирийското военно ръководство няма ясно изразена стратегическа линия. Всичко се свежда до управление на бойните действия от тактически характер на отделни направления.

За това способства стилът, характерен за генерал Али Аслан, в миналото началник на Генщаба на Сирия, най-близък военен съветник на Башар Асад.

По време на „шестдневната война” през 1967 г. Али Аслан командвал взвод и изглежда останал на това ниво. Какво е това оперативно изкуство и стратегия, на него и неговите възпитаници не е ясно. Където сложил ръка Али Аслан и отгледаните под негов ръководство сирийски военоначалници, там никога по нито един показател няма превъзходство , няма превъзходство над противника в сили и средства.

Сирийското ръководство не разполага със стратегически резерв. В страната обаче се формират доброволчески бригади. Изглежда, че това създава реална възможност за създаване на мощен юмрук и той да се съсредоточи на нужното място и в нужното време. Личният състав обаче на тези бригади понякога се разкъсва по многобройни участъци на фронта и те прекратяват съществуването си като единен боен организъм. Така войни не се печелят.

„Мухабаратчиците”




В столицата на Сирия всяка нощ се чува стрелба, при това по едно и също време – 22:00 часа. Терористите са се окопали в южните предградия на Дамаск. Но никой не се кани да ги изтласка оттам.

Създава се впечатление, че напрежението в столицата е изгодно и за двете страни в конфликта.

Предвижването на президента Асад из Дамаск и страната е ограничено с цел неговата лична сигурност. Достъп до президента на всякакви лица, освен най-близкото обкръжение и роднини или е рязко съкратен или изобщо е прекратен.

Възниква логичният въпрос: Всъщност Асад владее ли обстановката в страната? Разполага ли с независими източници за информация, които да му позволяват да прави точни изводи в съответствие със създаващата се ситуация? Сирийските вождове впрочем отричат, че в страната се води пълномащабна гражданска война. Военнополитическото ръководство на Сирия счита ставащото в страната като многостранен вътрешен въоръжен конфликт с елементи на чужда намеса. При това, въпреки мащабните бойни действия, в страната така и не е въведено военно положение.

Не най-добро влияние върху ситуацията в Сирия оказват многобройните местни служби за сигурност – „мухабхарат” (на арабски – разузнаване). Те са представени с четири разновидности: национално, военновъздушно и политическо. Съществува също и Бюро за национална сигурност.

Корупцията в сирийските спецслужби просто е достигнала неимоверни мащаби. В една или друга степен те облагат с данъци не само цялото местно население, но и армията.

При преминаване през блокпост, зает от „мухабартчици”, се налага да се плаща. Даже камион с продоволствие може да премине само срещу пари. Аналогична е ситуацията и с бежанците: по външния вид представителите на сирийските служби за сигурност избират от общата тълпа страдалци онези, които може да имат пари, изземват ги, а собственикът им е пращан в лагер. За да измъкнат от там човека, роднините трябва да платят на „мухабартчиците” по 200 хиляди местни лири за човек. Това е твърде много за сирийските мерки за парите.

Към многоконфесионална и многонационална Сирия не трябва да се подхожда с някакви общоевропейски мерки. Задължително трябва да се отчитат местните особености. Например в Сирия има достатъчно много християни – до 2,5 млн души. Но те не желаят да проливат кръвта си за Асад. Доколкото преди християните в Сирия били граждани второ качество и малко представени в различни органи на властта, сега те не знаят какво да очакват от властите в бъдеще и не се хващат за оръжието. А от тях би могло да се сформират няколко пълноценни бригади по 10 000 души всяка. И биха воювали много храбро.




Никой не работи с туркоманите. Това не са никакви турци, а истински туркмени, преселени в тези райони на Сирия още по време на Османската империя. Те по право са считани за добри воини. Не малко от тях сега воюват на страната на опозиционните формирования. Те биха могли да се сражават и за Асад, ако знаеха за какво конкретно воюват. Нещо повече, на страната на Асад биха преминали даже и тези, които сега са в редиците на неговите противници. С тях обаче никаква работа не се води. Лоша роля играят тук „мухабаратчиците”, които отвличат туркомани. Хората просто изчезват. Роднините в най-добрия случай след година получават вещите му с обяснението „вашият син умря в затвора”. По такъв начин асадовци сами плодят свои непримирими врагове.

Сегашната ситуация в Сирия няма изход. Сирийският проблем няма военно решение. Докато обаче американците съвместно с опозицията разработват проект за нова конституция, от страна на Асад и неговите съюзници не се върши нищо за изпреварване на събитията.

Блиц

 

loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'