Революцията, която промени Близкия изток




На Запад шах Мохамед Реза Пахлави е известен с това, че модернизира Персия и е свален от радикалните и консервативни шиитски кръгове. Донякъде е оправдана представата за персийския шах като за визионер и модернизатор. От друга страна именно по време на неговото управление протичат процесите, които в крайна сметка ще доведат до падането на имперската династия и създаването на Ислямска република Иран.
През 1963-та г. шаха започва серия от промени и модернизационни процеси, които стават известни като „Бялата революция“. С тези реформи монарха се опитва да отстрани влиянието на едрите земевладелци и да си създаде база от поддръжници сред селяните и средната класа (доколкото по това време такава съществува). Бялата революция резултира и в известна индустриализация на страната, която се изразява в модернизирането на пристанища и пътища, разширяването на Транс-иранската жп линия, вливането на свежи капитали в икономиката и появата на много индустриални предприятия. Дори жените получават правото да гласуват и да се кандидатират за магистратски позиции. Но владетеля не проумява, че действията му са бомба с закъснител именно за собственото му управление, защото следствие от тях най-антагонистичните към него съсловия се увеличават многократно – работниците и интелигенцията.




Ускорената индустриализация на всяко общество може да доведе до големи социални неравенства, а липсата на политическо представителство дава допълнителни поводи за недоволство от режима на шаха. Непотизма и кронизма на правителството не успяват да спечелят масите от селяни, които шаха е искал да приобщи към режима си чрез реформите и справянето с аграрния въпрос. Все по-компактни маси от народа се обръщат към духовничеството, което контрастира на светския режим, със своята неподкупност, аскетичен живот и разбиране за тежненията и неволите на масите. Освен това очакванията, че петролните пари ще доведат до създаване на по-голямо обществено богатство и работни места не се оправдават. Вместо това големите приходи от петрола се разпределят между висшите кръгове на Персия. Все по-популярен става духовника Рухолах Хомейни, който е арестуван от властите през 63-та след като казва за владетеля „жалък и нещастен човек, който е тръгнал по пътя на унищожаването на исляма в Иран“. В резултат на ареста следват три дена на масови протести, като по-късно участниците в тях твърдят, че правителствените сили са отговорни за избиването на 15 хиляди протестиращи. Независими източници твърдят, че убитите са 32-ма, което въпреки, че не е толкова много, колкото посоченото от протестиращите, си остава като срамно петно за режима. Хомейни е пуснат от затвора, но идната година е отново арестуван, когато критикува отстъпчивостта и сервилността на правителството към Израел и САЩ.
Именно в тези турбулентни години сред част от интелигенцията, назрява идеята, че исляма е единственото нещо, което може да спаси Третия свят от „западното декадентсво и морална отрова“, като в същото време не би резултирало в комунизъм и съюз с „другото лице на злото“, т.е. СССР. Все повече хора започват да виждат в лицето на шаха една пионка на Запада и САЩ, която е заплаха за самобитната култура на Иран и мюсюлманската вяра. В същото време администрацията на президента Джими Картър започва да губи интерес в шаха и неговото правителство. Мнозина западни политици смятат, че с оглед на подкрепата на Мохамед Реза Пахлави за вдигането на петролните цени от ОПЕК, не може да се говори вече за „партньорство и приятелство“.




Един от най-сериозните удари по правителството, е петролната криза от 1973-та година, тъй като инфлацията скача, а разликата между бедни и богати е почти безпрецедентна за модерната епоха. На фона на това, решението на монарха и правителството му да допуснат до страната десетки хиляди чуждестранни работници, е взривоопасно. Докато милиони жители на страната са безработни, личното състояние на шаха достига един милиард долара, а това на династията, включвайки всичките над 60 принцове и принцеси, от пет до двадесет милиарда. На опитите на правителството да наложи фискална дисциплина се гледа като на лицемерие, на фона на богатството на аристократичното семейство, което управлява страната. В разгара на кризата през 1977-ма започва и масова миграция на млади мъже от селата към градовете, където имат по-голям шанс за препитание. Тъй като по-голямата част от селското население е консервативно, това води и до увеличаване на броя на по-радикално настроените хора в градовете.



Същата година на редица културни мероприятия интелигенцията настоява за повече политическа свобода. Въжделенията за свобода на словото, които интелигенцията изразява са подети и от духовничеството, което заедно с масата граждани. Страната е разтърсена и от скандален случай, при който един умерен духовник е бил убит от службите за сигурност. Освен него се смята, че е убит и синът на Хомейни Мостафа.
През януари 1978-ма логичната ескалация на събитията следва. Правителството публикува в един от официозите си статия срещу Хомейни, в която той е наречен „английски агент и ненормален индийски поет“. В отговор на това семинаристи от религиозните училища в страната започват да недоволстват и се сблъскват с полицията. Десетки загиват, а стотици са ранени.



Хомейни обявява, че нацията трябва да е в траур, в памет на загиналите студенти. Мнозинството от духовенството и народа го подкрепят. След като траура преминава започват сблъсаци в различни части на страната, като най-големите са в северозападния град Табриз. Там бунтуващите се граждани, които унищожават всичко западно и неислямско са подчинени на властта едва след намесата на Имперските военни сили. В 55 града започват масови протести между март и май месец. Правителството продължава да отговаря със сила и това допълнително ескалира напрежението. По-радикалните духовници наричат загиналите при протестите „мъченици на вярата“. Най-накрая шаха реагира и обещава, че през 1979-та г. ще има напълно свободни и честни избори. Цензурата е отслабена, а правителството приема и мерки срещу корупцията. Може би заради отстъпките на шаха, през лятото протестите губят част от силата си. Владетеля решава, че трябва да покаже допълнително отстъпчивост и почва да уволнява редица служители в администрацията и сектора на сигурността. Един доклад на ЦРУ от това лято твърди, че „Иран не е в революционна ситуация и няма повод за притеснение“.





На 19 август нещата се променят, когато в едно кино в град Абадан е извършен терористичен погром. Близо 422 души изгарят в кино Рекс. Хомейни обвинява шаха и САВАК (тайните служби) за инцидента. По улиците излизат стотици хиляди протестиращи с транспаранти „Изгорете шаха“. Нищо вече не може да спаси властта на шаха, който се опитва да спечели благоволението на тълпите с правителствени рокади, като назначава Джафар Шариф-Емами за премиер. Правителството се опитва да задоволи всички искания на революцията, но вече е късно.
На 4 септември правителството позволява на многохилядни тълпи да честват последните дни на Рамадан. Вместо това духовенството повежда народа на митинг през центъра на Техеран. В полунощ на 8 септември Мохамед Реза Пахлави обявява военно положение. Въпреки обявеното военно положение и вечерен час, 5000 протестиращи се опълчват на правителството. Войската открива огън и над 60 загиват в т.нар. „Черен петък“.
През следващите месеци протестите се увеличават, а ескалацията на напрежението става ежедневие. Така например тълпите изгарят британското и американското посолства, за сметка, на което органите на реда стават отговорни за още много загинали протестиращи. На 6 ноември шаха иска оставката на премиера и назначава военно правителство. Военните обявяват военно положение в редица области и градове и се опитват да вземат мерки по потушаване на недоволството. Не помага, че по радиото шаха казва „тази революция не може да не бъде подкрепена от мен, вашият падишах“. В крайна сметка протестиращите успяват и шаха е свален от власт, а Аятолах Хомейни се връща в страната. Скоро и армията се отказва от опитите си да попречи на революцията. В един случай отряд войници застрелва офицерите си, но отказва да стреля по протестиращите граждани.
Скоро Аятолах Хомейни и кръга около него консолидират властта си и започват наистина революционни преобразувания, които превръщат Иран в коренно различна страна, което от своя страна дефинира до голяма степен и геополитиката на Близкия изток до ден днешен. САЩ от своя страна не приемат новата държава Ислямска република Иран и съответно подкрепят амбициозния Садам Хюсейн, който започва кървавата Ирано-иракска война.







loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'