Проф. Слатински: Това вече не е тероризъм, а война. Тотална война на Старокаменната епоха, срещу нас

Ето какво мисля след трагедията в Барселона – градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида. Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим. Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.




Ние сме в Постмодерната епоха, те – в Старокаменната епоха. Ние, в постмодерността, сърфираме между идентичности (индивидът вече не е ин-дивид, сиреч неделим, а е все повече дивид, т.е. делим, дори поли-дивид, мулти-дивид), радваме се на благата на тази епоха, на информационите и комуникационните технолoгии, на жизнения стандарт и на развлеченията, в някои отиваме, за жалост до крайност, до перверзия. Но, така е винаги – в обществото на „многостта“, на „много“-то – многото избори, многото възможности, многото идентичности, многото достъпности, винаги възниква, неизбежно възниква основният, жизненоважният проблем и въпрос:
Колко много да е това „много“? Защото многостта, „много“-то е като с лекарството – то само до определена доза е лекарство, над тази доза е отрова.




В същото време те, лузърите, аутсайдерите, маргиналите, останалите в миналото, заседналите в безпросветността, заложниците на Старокаменната епоха – понеже са неспособни да изградят свят като нашия, искат да го разрушат с техните примитивни и безсърдечни, вандалски и канибалски способи и средства. Това е Сблъсък на цивилизации – но не разположени на различни места в Пространството, както пишеше покойният Самюъл Хънтингтън, а на разположени на различни места във Времето. Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната ероха и Цивилизацията на Старокаменната епоха. Ще ни е много трудно, защото всичко между двете цивилизации е различно – ценности, принципи, постижения, амбиции, стремежи, вярвания, отношения към живота и смъртта.




Ние сме много по-богатите, много по-развитите, много по-просветените, много по-съзидателните, но и с всичките тези много „по“ имаме много „по“ какво да губим. А понеже имаме толкова много „по“, много „по“ обичаме живота и здравето, защото да сме живи и да сме здрави – това са двете главни условия да се радваме на всички тези „по“ и да ги консумираме в максимална степен. Ето тук нашите сили, нашите силни страни се превръщат в наши слабости. И войната става безмилостно жестока, защото се изправят една срещу друга. Слабостта на Силния и Силата на Слабия.
Силата на Слабия черпи мощ от Слабостта на Силния…




Нашата цивилизация трябва да се замисли много сериозно. Тя има и способностите, и отговорностите, да направи света по-спокойно място за живеене – като анализира грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в същото време като привлече всички, които могат да бъдат привлечени в битката за по-добър свят и смаже или постави под контрол отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър… И накрая – още нещо. То показва колко малък опит имаме все още в противодействието на чумата на сегашния тероризъм – ако това е тероризъм…Защото според мен това е по-скоро е особен тип война, тотална война, която се води включително и чрез терористични действия.




Идеологията мобилизира в името на отложеното щастие в този живот, след определен брой години – 20, 50, 100 (щяхме да живеем при комунизма през 1980 г.).
Религията мобилизира в името на отложеното щастие в другия живот, в отвъдния свят.
Много опасно е когато идеологията се превръща в религия (комунизмът).
Оказва се, че е още по-опасно когато религията се превръща в идеология (ислямизмът).
Ислямът е велика религия, една от трите Авраамови религии заедно с Юдаизма и Християнството. В същото време Ислямизмът с главните му проявления – фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм – е напаст, той е Зло – с размерите на апокалиптично Зло. Зло, което няма право да съществува. Защото е Рак, даващ непрекъснато все по-зловещи метастази и мутации. Тепърва ще има да страдаме от него, но трябва да се приготвим за тези страдания и да се калим за тяхното понасяне. Няма друг начин. Цената ще е висока. Но понеже ще успеем, понеже ще трябва да успеем, цената ще бъде висока. Готови ли сме да я платим, наистина ще успеем. Не сме ли готови – ще я платим десеторно…
Но пак рано или късно ще успеем.

Автор: Проф. Николай Слатински
Заглавието е на редакцията(бел.ред.). Източник: Facebook




2 thoughts on “Проф. Слатински: Това вече не е тероризъм, а война. Тотална война на Старокаменната епоха, срещу нас

  • 23.08.2017 at 22:29
    Permalink

    Кое ни е по най ние нямаме нищо общо с мюсюлманите ние си вярваме в нашите ценности и религия не отиваме в техните държави и да им крещим че Христос е велик и да ги убиваме .още нещо тия задници май не знаят че исляма е възникна 630 години след ХРИСТА КАТО СЕКТА НО И НЯМА КАК ДА ЗНАЯТ ТЕ НЕ МОГАТ ДА ЧЕТСТ И ПИШАТ НА АРАБСКИ

    Reply
  • 22.08.2017 at 21:08
    Permalink

    Може да сме много по- и най-, но едно наше качество е достатъчно, за да загинем безславно – безплодие.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'