Проф.Божидар Димитров:Кажете ми една основателна причина да се готвим за война с Русия

Автор: Михайлина Димитрова

– Г-н Димитров, очаквате ли коренна промяна на политическата ситуация в страната след президентския вот? Ако Бойко Борисов се кандидатира и спечели, това ще отприщи вълна от избори на най-различни равнища – партийно ръководство, изпълнителна власт, може да се стигне до предсрочни парламентарни избори.

– В този смисъл е твърде възможно да има промени. Няма какво да се лъжем, ГЕРБ е лидерска партия, както и повечето останали партии у нас. И в исторически план е било така. Неслучайно след смъртта на Александър Стамболийски БЗНС се разпада на толкова много крила, колкото са и в момента. След гибелта на Стефан Стамболов се разпада стамболовистката партия. Така че е твърде възможно след президентските избори наесен да има нова политическа структура, но не бих могъл да кажа каква.

Надявам се, че за 26 години преход българският народ е разбрал, че демокрацията не означава свободия и ще вървим по-уверени или към нов политически субект вляво или вдясно, или към президентска република – което ми се вижда далеч по-разумно. Демокрацията в САЩ, Франция и Русия не е пострадала от президентските или полупрезидентските управления там.

Но също така смятам, че българският народ е трезв и разумен и правилно ще прецени, както няколко пъти в последните години, че Бойко Борисов, който като всеки човек има някакви слабости и пропуски, води балансирано и добре България напред в развитието. Като историк смея да твърдя, че както навремето премиерите Стефан Стамболов и Контантин Стоилов изградиха железопътната мрежа на България, той сега изгради автомагистралната мрежа, а с десетките пречиствателни станции подобри българската природа повече от хилядите правозащитни организации. Затова българите биха гласували за човек, посочен от Борисов за президент или за самия него.

– Понеже говорим за лидерски партии, по всичко изглежда, че лидерът на БСП Корнелия Нинова ще играе „ва банк“ с кандидатурата на ген. Румен Радев като номинация вляво. Как преценявате този ход?

– Преди всичко искам да кажа, че българският народ трябва да попита всеки кандидат за президент каква е неговата програма – в рамките на ограничените пълномощия, които има. Те са във външната политика, армията и по отношение на българите в чужбина. Каква например ще е балканската политика на ген. Радев? Една трябва да бъде спрямо Македония, друга спрямо Сърбия, трета спрямо Русия – по отношение на външната политика.

Засега не знаем нищо повече, освен че генералът е свестен и почтен човек, в което аз не се съмнявам. Той е смел и храбър летец, бил е в групата за изпълнение на особено опасни полети. Личи си, че е уверен и смел мъж. Но аз като гражданин искам да знам повече.

Като слушам по телевизиите партийните лидери – просто насочват българите в неправилна посока. Те спорят дали президентът да бъде мъж или жена, кой знае защо не спорят дали да бъде от третия пол… вече има такава европейска практика. Аз си казвам – защо не, ако той има правилна политика от моя гледна точка като гражданин, по отношение на Македония, на Сърбия, на Европейския съюз, на САЩ, НАТО и Русия и т.н.

От това трябва да се интересуваме, а не дали ще бъде мъж или жена, висок, с леко прошарена коса и относително красив… И да не знае например къде е Македония, както преди време, когато бях министър, един човек на висок държавен пост ме попита къде точно се намира тя и какъв е проблема с нея.

Наистина искам да знам какво мисли ген. Радев по горните теми, а също така трябва ли да има редовна военна служба или не. Като гражданин това ще е важно за мен при избора ми за кого да гласувам. Ако той иска редовна армия, ще гласувам против.

– Но трябва да зададем същите въпроси и на Бойко Борисов, ако се кандидатира.

– Разбира се, всички кандидати предварително трябва да обяснят, когато се явяват по медиите, каква ще е политиката им, ако бъдат избрани.

– Тъй като вече маркирахме трите приоритета, където президентската институция има правомощия- външна политика, армия и българите зад граница – какви според Вас са основните задачи пред бъдещия президент? В сложната международна среда тази фигура вече е натоварена с огромни очаквания.

– Първо, бъдещият държавен глава трябва да определи наистина отношението към Македония, защото това е единствената възможност българската нация да получи исторически реванш за геноцида през 1944 г. Той бе извършен едновременно от югославската и българската комунистически партии, които насила заставиха българите във Вардарска и Пиринска Македония да се определят като небългари. До ден днешен не е поискано извинение за това.

Ще подкрепи ли бъдещият български президент течащия в момента процес на ребългаризация на националното съзнание в Македония? Или ще чака нещата да се движат бавно, от само себе си? Ще се съгласи ли с издевателствата над хората, които се обявяват за българи там? Вече около 120 хиляди души или десет на сто от населението в Република Македония са станали български граждани, заявавайки, че искат българско гражданство, защото са българи.

На второ място, по отношение на Сърбия, според мен трябва да се води политика за лесно и бързо приемане на страната в ЕС, тъй като ще се отпуши най-прекия ни път към Европа. Скоро ще има пълна автомагистрала – сърбите я довършват на тяхната територия – до Виена. Така че остават някакви 20-25 км от Сливница до Калотина.

Трето, по отношение на българите в чужбина – ще даваме ли като румънците и унгарците по 500 000 гражданства на година за диаспората или по 5 хиляди, както става у нас сега. И по този начин се лишаваме от възможността да решим най-тежкия проблем – демографския.

Бъдещият президент трябва да се застъпи и за по-бързо приемане на новия закон за българите в чужбина, минал на първо четене още през юли м.г. в парламента. По неизвестни за мен причини оттогава отлежава. Той ще даде възможност за бързо и лесно приемане на хора от диаспората за граждани на държавата.

Ние имаме минус 40 000 души разлика между раждаемост и смъртност на година. Много лесно това може да се преодолее и дори българите да нараснат, ако даваме 100 000 гражданства годишно. Но приемането на този закон е спряно и дори Националният фронт за спасение на България – патриотите, не отварят и дума по този въпрос. Макар че бяха заявили, че ще напуснат управлението, ако някоя от основните точки в програмата им не бъде изпълнена. Но не напускат.

Един кандидат за президент трябва да знае какво да отговори и като го питат дали ще води проруска политика. Той трябва да води българска политика. А защо трябва да враждуваме с Русия? Аз бих запитал на мястото на кандидата – кажете ми една основателна причина, поради която трябва да се готвим за война с Русия.

Руснаците не са предявили претенции нито към Поморийския, нито към Созополския полуостров. А полуостров Крим дори Доналд Тръмп заяви, че ще го признае за руски, ако стане президент на САЩ. А Крим наистина е такъв от историческа гледна точка.

– Но акцентите по отношение на Балканите, които изложихте, са абсолютно същите в последните вече близо 30 години. За това време се смениха десетки премиери и няколко президенти у нас. Няма развитие по горните приоритети.

– Да, така е, защото в момента, когато някой стане министър-председател или президент, започва да мисли за своето оцеляване. Защото знае, че може да бъде сменен при най-малката грешка с помощта на Великите сили, които разполагат със свои пети колони в България.

– Тъй като говорим за Русия, очаквате ли остра ответна реакция от нейна страна след последните ходове на България спрямо политиката в Черноморския район?

– Надявам се, както каза един германски министър, че Путин има чувство за хумор и не приема сериозно въпросното превъоръжаване на НАТО в Черно море. Ние няма да правим съвместен флот с Румъния и Турция.

Не можем да имаме големи кораби, а единствено катери, които ще бъдат унищожени в пристанищата на Румъния, България и Турция от руските ракети „Калибър“, които видяхме в Каспийско море как действат срещу Сирия. Руският флот ще разстреля нашия мизерен флот и ще потопи всяко леко ръждясало корито, дори без да излиза от пристанището на Севастопол.

Що се отнася до четирите натовски формирования от по хиляда човека, които ще бъдат разположени в прибалтийските държави и Полша, срещу тях си стоят и то отдавна, четири руски дивизии, много по-добре обучени и с по-голяма огнева мощ. Западните няма да издържат и половин час срещу тях.

Не знам защо го прави НАТО. Вероятно, както си спомням от един американски филм, хипотетичният дълбок мир би фалирал военно-промишления комплекс.

– Въпросът е защо България го прави.

– Защото е член на НАТО. Според мен това е много важно от гледна точка на възпирането на много държави от една по-остра политика спрямо България. Да речем Турция. Ахмет Давутоглу си отиде от властта, но доктрината му Стратегическа дълбочина остава. Политиката му остава. Тази програма за развитие на Турция предвижда мирно, но проникване на всякакви нива в България – културно, икономическо, духовно и прочие.

– Опасно ли е за България сближаването между Турция и Русия?

– Какво означава сближаване, те просто нормализират отношенията си. Защото е немислимо две съседни страни, граничещи в Черно море, да не използват ресурсите си за взаимоизгодна търговия.

– И България граничи с тези две държави в Черно море.

– Да, и това е много хубаво. Имаме добри отношения с Русия въпреки всичко. Колкото и да е странно, стокообменът ни се е увеличил.

epicenter.bg

 



loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'