Повече от хилядолетие чудотворна икона на Богородица помага на вярващите (СНИМКИ)

Света Елена посочила мястото край Бухово, където през IV век вдигнали най-голямата базилика

loading…


В планината, оградила Софийското поле, има гористо хълмче с малка белееща се постройка зад празните вече кремиковски комини. Там столетия наред ниските треви са скривали едва забележимите останки на старинна сграда, която малко хора са знаели каква е. Възродили са я преди повече от век сънищата и духовната ревност на хората от град Бухово. Силите им стигнали само за изграждането на нов храм, разположен в олтарната част на огромна раннохристиянска базилика. Местните наричали това място по различни начини – “Свети пророк Еремия”, “Света Мария”, “Света Богородица”. Историята на храма, наричан “манастир”, е изпълнена с легенди. По данни на историците първоначално е бил построен през 350 г. От този период датират най-ранните монети, намерени наоколо – те са от VI и VII век. Няма данни кога точно се е наложило името “Света Мария Магдалина”. На това място има присъствие и на най-ревностните ранни радетели на християнството – Св. Константин и Св. императрица Елена. Легендата гласи, че храмът е построен именно по тяхна инициатива. Те обикаляли Балканския полуостров, търсейки подходящо място за средище на християнството. Един от вариантите бил град Сердика, който Константин нарекъл “новия Рим”. Но Елена е идвала точно в района край днешно Бухово. Преданието гласи, че била болна и пила вода от аязмото, което било на това място. След което е оздравяла. Константин и Елена пожелават тук да бъде издигнат храм. Той бил изграден на стратегическо място – на високо и встрани от потока на войските, които са се движели в долните части на района, твърдят историците.

Буховският манастир “Света Мария Магдалина” е сред местата, които имат съдбата да потъват в забвение и да бъдат преоткривани. По данни на историците, в края на VI и началото на VII век оттук са минавали безброй варварски нашествия, водили след себе си разрухата. Точно за този период има сведения и за няколко опустошителни земетресения на Балканите. Тези са евентуалните причини за неколкократното разрушаване на огромния манастир с монашески постройки и величествена базилика с акропол. Едно е сигурно – че базиликата е от IV век, твърди археоложката, работила 4 години по възстановяването й – Снежана Горянова. Над някогашното селище при днешно Бухово се е извисявала една от най-големите християнски базилики, която е привличала мислители, духовници и е укрепвала вярата. Навярно е наследила друг храм – християнски или езически. Привличала стотици хора, дошли да прославят Христос, а може би и да почетат паметта на свой съгражданин, воин или водач, намерил покой в специално изграденото гробищно място. Службите се извършвали в една от най-големите по площ, разкрити до сега в България църкви – трикорабна, едноапсидна базилика с притвор, входна покрита галерия и две фланкиращи я помещения. С всичките споменати части дължината й е 43 метра, ширината на наоса е 17 м, а в западната част – 27 м. Въображението и оскъдните съхранени архитектурни деталайли могат да изградят във височина силуета на храма, който са виждали живеещите на юг, дори онези, които са поемали по пътеките на Хемус. Постройката била с множество колонади, с две предверия и четири портала. Към основната част се е влизало през огромна порта. Светлите камъни, червеният цвят на тухлите и покривните керемиди са ориентирали пътешествениците към мястото за поклонение.

Не е ясно как и защо е разрушена базиликата. Забележителна е обаче устойчивостта на спомена за религиозната сила в местността Цъклото, където местните българи през средновековието (XIII – XVI / XVII в.) са намирали място за некропол – за умиротворение и покой на мъртвите. След години и той потънал в дълбока забрава. Но въгленчето на мистичното въздействие било толкова устойчиво и тлеещо през столетията, че християните от Бухово избрали този хълм през XVII – XVIII в. за последен дом на своите покойници. На християнския копнеж се държи и новото възраждане на храма и околността му. Последно светата обител в този й вид е вдигната през 1881 година. Повече от век в столичната община е съхранен духовният подтик да се освободят каменните стени от избуялите треви и камънаци. И това се случва. Най-накрая е спечелен проект за реставрация. И сега, сядайки на тревата или на дървените пейки пред храма “Света Мария Магдалина”, се усеща едно невероятно умиротворение, благодат, спокойствие и освобождение на духа, дори само осъзнавайки факта, че се намираме на границата между успокояващото величие на планината и лудостта на ежедневието.

loading…



Сега за тази историческа обител се грижи на доброволни начала бившият кмет на Бухово Тодор Димитров. Всичко наоколо е реставрирано перфектно от археолозите, но самата църква е в окаяно състояние! Тя, меко казано, се разпада. Храмът “Света Мария Магдалина” е паметник на културата. Проектът обаче не предвиждал реставрацията на храма, а само археологическите разкопки, поясни специално за “Стандарт” Тодор Димитров. Добре де, ако се срути самият храм, каква духовна стойност ще имат артефактите, намерени тук? Основите на първоначалният храм са запазени, и камъните са редени върху консервираните основи. “Поради липса на средства обаче, те не са вдигнати. А биха могли да бъдат възстановени много лесно”, твърди Тодор Димитров. Археолозите безспорно са свършили великолепна работа за запазване на културното наследство на страната ни, но в основата на това място все пак е самият манастир. Стените се крепят от допълнителни каменни греди, мазилката обаче пада…. Положението на малката и уютна църквичка отвътре е трагично. Няма кой да чисти пода и стените, няма кой да забърсва иконите. Всичко това години наред го е вършил бай Георги, който е живял в постройката към манастира. Но старецът сега е на 87 години и възрастта не му позволява да живее далеч от града.

По време на соца храмът е бил помещение за военните. Дори над единия прозорец все още стои комунистически лозунг, написан с червена боя: “Пролетарии от всички страни, съединявайте се”.

Вътре в храма правят впечатление старинните икони, зографисани върху дърво. Всички те са дарения, но някои са изключително стари и имат нужда от реставрация. Огромната мозайка на “Св. Мария Магдалина” е от неизвестен автор. Не се знае как и кога е попаднала в храма. Тя също има нужда от реставрация. Олтарът плаче за ремонт и за нови завеси.

Въпреки че вътрешността и фасадата са в окаяно състояние, там витае невероятна благодат и ухание на древност. А християнският дух се усеща във всичко наоколо. Само като си представих, че по тези баири някога са ходили свети Константин и света Елена, се прекръстих неволно. А в далечината се извисява грамаден кръст, сложен от местните да обозначи “Малката Света Гора”, с която се гордеят.

Нека всички миряни да посетят това благословено място, заредено с невидима благодат!

 

МОЛИТВА И ПРЕДАНИЕ:

Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и пренепорочна, и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинска Богородице, те величаем.”

Повече от 1000 години чудотворната икона на Божията Майка “Достойно есть” или “Милуваща”, помага на вярващите за изцеление от душевни и телесни болести. Празникът на иконата е на 11 юни, но за жителите на Бухово всеки петък е празник, защото там се съхранява и се изнася копие на иконата, сътворила стотици чудеса. Според преданието, през IX век славили Богородица с песнопение, съставено от Козма Маюмски още от VI век: “Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем”. Но текстът се променил след чудо, което се случило през 982 година в Атон. Стар монах и послушник обитавали една килия. Късно през нощта старецът се отправил към манастира за всенощно бдение, а младежът останал сам. На вратата се почукало. Послушникът не се учудил – в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, дал му вода и му предложил да си почине. Заедно с госта започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до “Честнейшую херувим…”, тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред “Честнейшую…” думите “Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего”. И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Младежът помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък и помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица. След това гостът, нарекъл се смиреният Гавриил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата. Старецът разбрал, че в килията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка.

 

Молитви всеки петък пред чудотворната „Достойно есть”

Местните хора от години настояват за нов храм в центъра

Умалено копие на иконата “Достойно ест”, зографисано и осветено от монаси от руския манастир „Св Пантелеймон” на Света Гора, се намира в храма „Св. Николай Чудотворец ” в Бухово. И тази икона се е прославила като чудотворна. Всеки петък пред нея се отслужва акатист, а на всеки празничен и неделен ден иконата се изнася за поклонение по време на Светата Литургия. Копие на чудотворната икона с благословията на Атонските монаси е дарена от Емил Михов.

Всеки петък от 10 години насам опашка от коли се вие надолу по улицата, водеща към гробищния храм. Ако пришълец не знае какво става в храма, би си помислил, че вероятно има погробение. От край време буховци се борят за построяването на нов храм в центъра, който да носи името на „Достойно есть”. В града има една единствена църква и тя е към гробищният парк. В нея извършват кръщенета и венчавки и опяват покойниците на път към вечността. Хората обаче не се отказват от борбата си да им се издигне църква на мястото на старо училище. Отец Венцислав полага всички усилия заветната мечта на буховци да се сбъдне. Предложен е проект, който включва изграждане на храм „Достойно есть”, църковна лавка, стая за обреди , църковна канцелария и хотелска част, където поклонниците да могат да преспят. Уж всичко било решено на общинския съвет. Но докато се уредят въпросите с прехвърлянето на собствеността на земята от общинска към църковна, християните ще се молят по всички поводи в единствената църква на гробищата. Всеки петък от 16 ч. там изнасят чудотворната икона „Достойно есть”. В препълнената църква по време на акатиса всички миряни пеят специалната молитва към Божията майка. В един момент стари и млади, здрави и болни, деца и баби с бастуни падат на колене и свеждат ниско глави!
Не са малко чудесата, сътворение от чудодейната икона „Достойно есть”. Богородица е дала здраве, изцеление, разум и благодат на стотици молещи се и нуждаещи се. За някои съвсем скорошни чудеса специално за „Стандарт” разказа и самият отец Венцислав. Преди време на акатиса пред иконата дошло отчаяно семейство. На сина им, който бил на 26 г. с две малки дечица, изненадващо открили тумор в главата. Родителите се помолили пред иконата и нещата им се наредили. Намерили добър специалист в Германия, осигурили средства и операцията минала напълно успешно. Момчето сега е добре. Миналият петък те бяха отново пред иконата „Достойно есть”, за да благодарят. Друг разказ на иподякон Васил Михайлов гласи, че на бившата му съпруга било открито образувание в матката. Той знаел за чудесата, случващи се пред иконата на Света Богородица „Достойно есть”, и помолил отец Георги да вземе жената с него на акатиса пред иконата. Когато новите изследвания излезли, нямало и следа от образуванието, а С. А. се чувствала напълно добре – старите симптоми и болки изчезнали. Иподяконът с благодарност слави Богородица. Медицинската сестра М. от София разказва, че лично лекар от болницата, в която работи, е довел пред иконата пациент с много тежък диабет. Последните резултати показват, че напълно е оздравял. Сестрата идвала отначало от чисто любопитство в храма, но след като се е убедила в чудодейните свойства на иконата, сега е най-редовният посетител. Интересен е и случаят с известна художничка-иконописка М. К., също от София, която дълго време страда от депресия. Пие с шепи лекарства, които не и помагат. М. е вярваща жена, често ходи на църква и редовно се моли за облекчаване на страданията. След като е разбрала за чудотворните сили на иконата „Достойно есть”, дошла в храма в Бухово. По време на молитвата се изпълнила с такава благодат и вътрешна радост, както не се била чувствала през последните пет години. След още няколко посещения на акатиса в петък М. се радва на възвърналото се психично здраве. В своята книга „Достойно есть – 10 години иконата в гр. Бухово”, дарителят Емил Михов описва стотици случаи на изцеление. За достоверност на написаното повечето от хората, разказали за чудесата с тях, не си крият името, напротив, след всеки разказ е изписан и телефонът на съответния човек. Така че който не вярва, да се обади и да чуе с ушите си. Но защо трябва да играем на „Тома неверни”, а просто не повярваме искрено и силно в чудесата на Света Богородица, която е милостива към страдащите и немощите и тези, молещи се от сърце и с вяра? Защото зад всяка надежда се крие вяра и любов. И Бог – е любов!

Тук може да се развива религиозен туризъм

Тодор Димитров, бивш кмет на БуховоКопирано от standartnews.com

Тодор Димитров, бивш кмет на Бухово

– Г-н Димитров, какво трябва да се направи за подобряване на състоянието на храма?

– Имаше няколко проекта за ремонт и реставрация. Както навремето е изградена северната и западната стена от камъни, така може да бъде изградена южната и източната стена. В момента са отпуснати от Столична община, отдел “Култура”, 3000 лв. за реставрация, които изобщо не са достатъчни. Въпреки това много хора милеят за това място. Например госпожа Веска Георгиева, която е началник на столичния инспекторат, е сред радетелите тук. Тя е в основата на идеята това място да се съживи.

– Какво трябва да се направи, за да идват повече хора тук?

– Популяризация. Трябва да се сложат повече указателни табели, сочещи към манастира. Има идея за построяване на допълнителни места за отдих и на малък хотел. Ако се развие идеята за Софийската Мала Света гора и се направят пешеходните пътеки и пътят за автомобили се модернизира с асфалтова настилка, това място ще се съживи. Тук ще могат да идват по-често хората от Войняговски, Кремиковци, Сеславци и Желява. Могат да се направят ученически програми с двудневни или тридневни походи. Да се построи зала с мултимедия, в която да се прожектира историята на региона и храма.

Благодарен съм на в. “Стандарт”, че се поинтересувахте от това уникално място, което е наричано Малката Света гора и се намира буквално на две крачки от столицата. Нека хората да знаят, че тук могат да идват в почивните дни със семействата си. Да си правят пикник, децата да играят на воля. Погледнете колко маси и беседки сме построили. Мястото е изключително подходящо за семеен туризъм, а в мащабен план бих го препоръчал и за религиозен туризъм. На празници е идвала и кметът г-жа Йорданка Фандъкова.

– Кой се грижи за храма и за стопанството? Има ли богослужения и свещеник?

– Богослужения има само на големите празници, когато тук се събират над 300 души и се правят курбани. Храмът се почиства от време на време от жени от църковното настоятелство на Бухово. Къщата към стопанството е напълно пригодена за живот. Има ток и вода, телевизор, печка с дърва и въглища за зимата. Две стаи, кухня, предверие, килер, сервизно помещение. Налице са всички удобства, дори кабелна телевизия. Верандата е цялата покрита с лозя. Само търсим добър, духовно чист и вярващ човек, който да живее тук и да се грижи ежедневно за храма и стопанството. Откакто бай Георги напусна, аз помагам когато и както мога. По празниците купувам свещи и ги слагам за хората. Но трябва човек за постоянно.

– Не ви ли е страх от вандали?

– Не толкова, колкото от кражби. Няколко пъти са ставали кражби. Дори бяха откраднали всичките петдесет свещи, които бях купил за празника на Голяма Богородица. Преди години откраднаха старинна икона. Тръгнахме по следите на извършителите. Започна следствие. Една сутрин иконата беше оставена опакована пред вратата на храма. Случаят се закри.

– Скоро предстои ли някакво събитие в манастира?

– Да, и бих искал да поканя всички на Малка Богородица на 8 септември, за да усетите християнския дух на това място. По големите празници тук се донася чудотворната икона “Достойно есть”, която е дарение от Атон. Правим литийни шествия и молебени за здраве и благоденствие.

Автор: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт

Снимки: Оля Ал-Ахмед

loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'