Първата обсада на Виена




За да видите как се стига до тази обсада, прочетете нашата статия: Мохач – битката, която отвори пътя на османците чак до Виена




На 27 септември 1529 г. турците започват обсада на Виена – първи опит на Османската империя да завладее столицата на Австрия. Тази обсада е крайната точка на османското нахлуване в Европа и отблъскването на турците слага край на разширението на империята им на Запад, макар че през 1683 г. те правят втори опит за превземането на Виена.
Предистория

През август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в битката при Мохач. В резултат на това османците завладяват Южна Унгария, а австрийският ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява претенции към унгарския престол от името на съпругата си Ана, сестра на бездетния Людвиг II.

Фердинанд обаче е признат за крал само в Западна Унгария. В Трансилвания благородникът Йоан Заполя иска короната за себе си и е признат за крал от Сюлейман I, в замяна на което Заполя му става васал в границите на Османската империя. След законодателното събрание в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 г. Фердинанд е признат за крал, той тръгва на поход, за да си възвърне контрол над Унгария и в 1527 г. освобождава Буда, но османците контраатакуват и до 1529 г. му отнемат спечеленото през 1527 и 1528 г.

Походът към Виена

На 10 май 1529 г. Сюлейман I потегля на поход от Истанбул с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя.




Сюлейман I разполага с около 120 000 войници, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията на Сюлейман I включва и молдовци и сърби. Сюлейман действа като върховен главнокомандващ, но през април е назначил великия си везир, бивш гръцки роб Ибрахим паша за сераскер, командир с упълномощия да дава заповеди от името на султана.

Сюлейман се отправя на поход на 10 май 1529 г. и среща пречки от самото начало. Пролетните дъждове, характерни за югоизточна Европа са особено обилни тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в Осиек на 6 август, а на 18 август го посрещат значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при Мохач, включително Буда, която пада на 8 септември.

Единствено при Пресбург Сюлейман е посрещнат със значителна съпротива, като турският флот в Дунав е подложен на артилерийски обстрел. С напредването на османците виенчани се подготвят за отбрана, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда в началото на септември. Фердинанд се оттегля в Бохемия, след като брат му Карл V може да му отдели само малобройни испански пехотинци поради войната срещу Франция.

Гарнизонът на Виена наброява около 17 000 войници и 75 оръдия, а за да се освободят войниците от евентуално пожарогасене, изграждане на укрепления и други дейности, е създадено гражданско опълчение.

Способният австрийски пълководец Вилхелм фон Рогендорф поема командването на гарнизона, а оперативното ръководство е поверено на 70-годишния немски наемник Никлас Граф Салм, който се отличил в битката при Павия през 1525 г. Салм пристига във Виена начело на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци (ландскнехте) и 700 испански мускетари, носещи на врата си “Единадесетте апостоли“ (единадесет куршума и барут за тях), под командването на Луис де Авалос, и се заема с укрепването на 300-годишните стени около катедралата Св. Стефан, където установява главната си квартира.

За да подсигури дълготрайна отбрана на града, Салм барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места не са по-дебели от 1.8 м., издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал, сравнявайки сгради със земята, включително извън стените, за да не могат турците да се крият в тях.

Обсадата

На 27 септември турската войска пристига в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, неподходящи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. На свой ред Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Тогава османската артилерия от 300 оръдия започва да обстрелва стените, но им нанася малки поражения, а стрелците му не постигат по-голям успех.

С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започва набези с цел да попречи на прокопаването на траншеи и минирането, а на 29 септември почти пленяват Ибрахим паша.

Австрийците си дават сметка, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те откриват копаенето на турски тунели посредством вибрациите във ведра с вода, при чиито индикации австрийците прокопават насрещни тунели, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен бой с турците, а понякога взривяват и бурета с барут, при което загиват войници и от двете страни.







На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 войници да атакуват турските позиции срещу Каринтската порта. Първоначално набегът постига голям успех и разгромява турците, но на връщане войниците се струпват пред портата, поради което турците убиват мнозина от тях.

На 10 октомври огромна турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, но опитът на еничарите да нахлуят в града е отблъснат в кръвополитен бой, а дупката е запълнена с дървени греди, подготвени за такъв критичен момент.

На 11 октомври отново завалява дъжд и с провала на минната стратегия шансовете за османска победа се стопяват. Фуражът за добитъка на турците също е на изчерпване, а рани, болести и дезертиране водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари изразяват недоволството си от състоянието на нещата. С оглед на обстановката Сюлейман е принуден да обмисли отстъпление.

Той свика военен съвет на 12 октомври, на който решава да бъде направен последен опит за щурм, с обещание за допълнителни награди за войниците. Две мини избухват при Каринтската порта, но пролуките незабавно са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците отново са отблъснати от аркебузите и дългите копия на защитниците.

На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, докато убиват пленниците преди отстъплението си. Някои от защитниците, които вече не предвиждат друго освен предаване, изтълкуват отстъплението на турците като чудо. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият тържествено.

Флотът на турците отново е нападнат при Пресбург. Ранен силен снеговалеж (на 17 октомври) и преследване от страна на австрийците превръща турското отстъпление в катастрофа, в която те губят много войници, продоволствие, животни и оръдия.

Последици

Сюлейман предвожда следващия си поход през 1532 г., но е задържан прекалено дълго при унгарската крепост Кожег, зимата наближава, а Карл V, осъзнал уязвимостта на Виена, събира 80 000 войници, така че вместо да изпълнят плана си, турците отстъпват, опустошавайки Щирия.

Сюлейман заздравява контрола си над Южна Унгария, а опустошението в Хабсбургска Унгария и Австрия, което оставя след себе си, попречва на Фердинанд да предприеме продължително контранастъпление. Султанът закрепва васалното владение на Йоан Заполя като буфер между Свещената Римска империя и себе си.

Двата похода доказват, че Виена е разположена на крайната граница на логистичните способности на турците, но нейното падане би позволило на Сюлейман да зимува в Централна Европа и да нахлуе в раздираната от религиозни войни Германия на следващата година.

Нашествието и обсадата струват живота на десетки хиляди войници и граждани, а хиляди са продадени в робство. Тя слага край на разширяването на Османската империя към сърцето на Европа и началото на дългия ѝ залез като велика военна сила.

Според историка Ролф Адолф Кан „Избавлението на Виена от храбрия гарнизон под пълководството на граф Никлас Салм през 1529 г. е може би по-значимото, макар и по-малко драматично, постижение от освобождението пет поколения по-късно, постигнато главно от усилията на много по-голяма комбинирана армия от имперски и полски сили.“

Фердинанд I издига надгробен паметник в чест на защитника на Виена Никлас Граф Салм, който е ранен при последната османска атака и умира на 4 май 1530 г. Саркофагът му днес е изложен в баптистерия на църквата Фотифкирхе във Виена. Фердинандовият син Максимилиан II по-късно построява летния си дворец Нойгебауде на мястото, където Сюлейман бил опънал палатката си.

/По материали в интернет/Блиц







Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'