От читател: За ГЕРБ/Черкезкото постановление на МС




ЧЕРКЕЗКОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МС № 208




Уважаеми читатели на Български Журналъ,
става въпрос за постановление на МС № 208 / 12. 08. 2016 г. за приемане
на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване
на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или
международна закрила.




С въпросното, спорно постановление, българското население / или по – скоро
населението на определени райони/  ще понесе тежестта за реализирането на
наложената ни отвън заповед за „интеграция“ на бежанци,  съгласно квотите
на ЕС. Но същевременно ще бъде наложен и исторически позабравеният факт
за разселването на чужденци в България по времето на Османската империя,
където държавата ни е част от империята след Кримската война – след която
започва изселването на татарите от Крим, заради борбата им против русите.
Малко по – късно започва изселването и на черкезите. Едните и другите са
определени от Османската империя за заселване в Северозападна България,
вкл. в Оряховската кааза. Това става през 1861 и 1862 г. Те са разпределени
по селата и разквартировани. Черкезите са с неустановен статут. Отначало
са разселени като гости на селата.




Неканените гости получават жилища,
дрехи и всичко останало от българското население. При заселването на
татарите и черкезите централната турска власт отделя значителни средства,
като затова облага граждани и селяни с втори юшур. Местното население е
задължено от властите да построи със свои средства, труд и материали жилища
на всички преселени семейства. Преселниците не зачитат никакви норми и
закони. Властват в широк периметър, изпълвайки с напрежение живота на
населението от района. Заселниците не идват като мирни граждани. С действията
си те предизвикват недоволство и противодействие от страна на българското
коренно население, което най – често се изразява в напускане на родното място
и преселване в други райони, или извън империята. Черкезите не се спират
пред нищо. Те извършват грабежи, кражби, обири. Прибягват дори до изнасилвания
и убийства. Правителството не взема никакви мерки против техните злодеяния –
официалните власти – централни и местни, нито искат, нито имат възможност да
предприемат мерки против безчинствата им. Това са данни, взети от официалната
историческа статистика.
Посоченото постановление и приетата наредба са юридически факт. С това умишлено
се проучват общественото мнение и нагласите на кметовете на общините. Правителството
си „прави пас“ и в случая пуска високопоставени чиновници от сдружението на общините
да трасират за своя сметка „пътя на българския Ад“. Жалко и недостойно!
Затова на предстоящите избори за президент и вицепрезидент трябва да изберем политици
и държавници, които могат да казват „Не“, когато се касае за защитата на българските
национални интереси. Унгария ни дава добър пример как трябва да действаме сега и
в бъдеще като държава и народ!
Моят пример, вече го знаете: Всеки ден тотална война срещу системата!
Автори на текста:  Георги Тодоров и адв. Тодор Предов – д-р по право, криминолог







loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'