Още малко оръжия, далавери,двойни стандарти и Либия ще се превърне в образцова демокрация

В понеделник във Виена бе решено да се доставят още оръжия на либийското „Правителство на националното съгласие“(ПНС), което практически все още не съществува и не е създадено. Това решение на международната общност е още по-нелепо и от предишните, които доведоха страната до страховития хаос, който царува сега.


Какво точно въоръжение ще се достави и трябва да се достави на поредното „национално правителство“, е въпрос, чийто отговор не ще третираме в тази статия.

Ако трябва да обобщим ситуацията, международната общност ще дава смъртоносни оръжия на несъществуващо правителство, което трябва да се сформира от деветчленния президентски съвет и премиера, които от своя страна не са избирани от нито един либийски гражданин, а с решения и договорки на ЕС, ООН,САЩ и Великобритания. По стара колониална традиция от страна на ЕС основният действащ е Италия, която е контролирала Либия като колония в периоза от 1911 до 1943-та г.

Това „правителство“ е съставено от седем души (двама вече са го напуснали), от тях 2-3 министри се появяват на официални срещи и посещения с военни командири от ЕС и НАТО. Чудите се къде се базира „правителството“? Във военна база, която се пази от британски и италиански военни само на няколко километра от контролираното от бунтовници летище Митега.Този президентски съвет на 7-те трябва да е „здравата основа“, от която ще се състави правителство от близо 30 министри и 60 вицета. ПНС не контролира никаква част от либийската територия освен една укрепена позиция по крайбрежието, където се срещат със западни представители и осъществуват една фасадна демокрация по примера на руските „потьомовски“ села от 18-ти век, но в много по-епични пропорции.





Но най-доброто тепърва предстои… Военизираните структури на „правителството“ са шайка милиции от кол и въже, най-често бивши (или настоящи) ислямисти от Триполи, Зувая и най-вече Мисрата. Освен това към „правителствената армия“ трябва да добавим и членове на бившето LIFG (клон на Ал-Кайда) и представители на Мюсюлманското братство, което стана печално известно от Египет, където искаха да взривяват пирамидите и сфинкса.




Изглежда, че както и в Сирия, така и тук, американците ще дадат оръжия на „добрите“, но не и на „лошите“.

Дали американците могат да определят къде ще отидат тези оръжия? Ислямска държава има приятелчета сред „правителствените“ милиции на ПНС. Могат ли от Пентагона да гарантират, че тези оръжия няма да попаднат другаде?

Трябва да имаме предвид, че демократично избран парламент назначи правителство в Тобрук, което си има и легитимен военен командир – генерал Халифа Хефтер.

През последните 14 дена армията на правителството в Тобрук превзе и подсигури почти всички ключови пунктове и населени места в източната част на страната. Следователно, каквото и да кажат от „правителството“ подкрепяно от Запада, на петролните компании, те няма как да го изпълнят, защото по-голямата част от кладенците са под контрола на правителството от Тобрук. Пропуснах ли да спомена, че руснаците, египтяните и арабските емирства подкрепят правителството в Тобрук и генерал Хефтер? Доста показателен факт е, че руснаците печат нови динари за Тобрукското правителство, та ако последните пожелаят да си имат независима финансова система (а защо не и държава?).

И въпреки това САЩ и неаедкватните хорица от ЕС и ООН избират едно неизбрано, нелегитимно, непризнато правителство, което няма сила, територии и подкрепа, освен от няколко хиляди ислямисти. Защо?

Една от причините е за неясно какви стратегически причини, да провокират Източна Либия да се обяви за независима и да се отцепи от останалата част от държавата. Друга вероятност е милицията на ПНС да „пропусне“ битките с Ислямска държава, които ако имат грам мозък ще си седят кротко в Сирта“, докато ПНС започне сражения с Либийската национална армия.

Това е по-вероятно.

И именно поради това решението да се въоръжат ПНС е меко казано идиотско или психопатско. ПНС не могат и няма да донесат никакво единство на страната, да не говорим за демокрация (едва ли някой в Близкия изток и Африка е тръгнал да се бори за демокрация).

Сега да помислим и по още един сериозен проблем. На запад от Триполи, в една непроходима планина има малък град превърнал се в укрепена точка и анклав – Зинтан. Тези хора са известни като яростни планински бойци и имат едно съществено предимство – Саиф Кадафи. Освен това анклава им контролира и газопреносните линии, в които сериозни интереси имат италианците, норвежците и испанците. Концерни и компании от тези три европейски държави имат интереси за милиарди в тези газопреносни линии, както и в едно пристанище.

ООН във великата си мъдрост изпрати един италиански генерал да преговаря със Зинтан. Още самолета не беше кацнал и жителите на града и местните милиции насочиха ПВО-то си към него. Защото Зинтан е лоялен към Либийската национална армия, същата, която по западни сметки трябва да бъде унищожена и заместена от ПНС.

Последният фактор е прагматичен. Запада може да размрази либийските авоари, с които ПНС буквално да купят лоялността на съгражданите си, както на изток, така и на запад. Но дори така, тази лоялност ще е купена, а не спечелена. Което естествено значи, че те няма да могат да обединят страната.

Тъй че защо Запада продължава с този фарс и подкрепата за ПНС?

Ако ти, драги читателю, очакваш отговор, със съжаление ще ти кажа, че нямам такъв. Просто няма никакъв смисъл.

Както е казал Оруел „Направи лъжата голяма, направи я проста, продължи да я повтаряш и накрая те ще й повярват“.

източник:  Richard J. C. Galustian, Moon of Alabama

превод, адаптация и допълнения: Български Журналъ

loading…


 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'