Операция „Немислимо“: Как Великобритания планираше Трета световна

В края на май 1945 Сталин нарежда на Жуков да напусне Берлин и да се върне в Москва. „Бащата на народите“ е притеснен от действията на западните съюзници. Според Сталин съветските сили разоръжавали войниците от Вермахта и СС и ги пращали в лагери, докато британците не го правели. Вместо това англичаните съдействали на немските войници и офицери да избягат от РККА и дори им позволявали да запазят някаква боева готовност.
Според мнителния генсек на СССР, англичаните искали да използват остатъците от Вермахта на по-късен етап. Това разбира се е било извън духа на всякакви двустранни, тристранни и прочее споразумения между съюзниците, по които трябвало всички военни формирования на Вермахта и СС да бъдат разоръжени и разпуснати. В руската историография битува едно схващане, че още в началото на месец май, НКВД прихващат британско съобщение от Чърчил до генерал Бърнард Монтгомъри според, което британските сили трябвало да държат въоръжението на немците на съхранение и в готовност то да бъде върнато на Вермахта ако СССР реши да продължи победоносния си марш западно от Елба.
Следвайки инструкциите на Сталин, Жуков осъжда тези действия пред Съюзническата контролна комисия. Обвинението е отхвърлено от Монтгомъри, но според британската преса години по-късно той признава, че действително е имало такова нещо.
Трябва да имаме предвид, че докато се е водела страховитата битка за Берлин славещия се с антикомунизма си Чърчил е осъзнавал ясно, че Съветска Русия може да погълне Източна и Централна Европа, а Третия Райх да бъде заменен като универсална заплаха и зло от Съветския съюз. Известно е, че британския премиер е настоявал за десант на Балканите, който да гарантира, че България и Югославия няма да се болшевизират. Опасенията му не се възприемат от САЩ, които твърде късно започват да виждат СССР като заплаха.
Когато червеноармейците се готвят за финалния щурм, Чърчил нарежда на британския щаб да започне работа по изготвянето на „Операция Немислимо“ – два плана, които на теоретическо ниво да развият вероятността от война между СССР и Запада, както и хода на бойните действия. На генералите било наредено да изработят план чрез, който да се „наложи волята на Съединените щати и Британската империя над Русия“. Хипотетичната дата за съюзническа офанзива срещу съветските позиции била 1 юли 1945-та г. Така в последните дни на войната Лондон започнал да кове оперативен план за агресия срещу СССР.
Според плана срещу СССР трябвало да се води тотална война, а виталните за съветската индустрия региони да се окупират и по този начин да се направи продължаването на войната от съветска страна невъзможно. Предвиждало се съветските сили да се изтеглят в дълбочина подобно на случилото се през Втората световна. Според Генералния щабен комитет на Британия планът бил неизпълним, тъй като превъзходството на РККА над западните съюзници в Европа било три към едно за сухопътните сили. Поради тази причина се предвиждало в сраженията да вземат участие и бойни формирования от Вермахта и Вафен СС. Разчитало се, че единственият шанс за успех е в изненадващ удар. Този удар трябвало да нанесат 47 американски и британски дивизии в района на Дрезден, т.е. по средата на съветските линии. Тези 47 дивизии представлявали близо половината от съюзническите сили в Европа, които американци, британци, французи и канадци имали.
Военния кабинет заключил следното:
„Руската армия е развила способно и развито генерално командване.Армията е изключително издържлива, живее и се движи по-бързо и с по-малко поддръжка от която и да било западна армия. Тактиките им не отчитат загубата на човешка сила при постигането на крайните цели. В хода на войната оборудването се е подобрило и сега е на добро ниво. Достатъчно познато е, че да се знае, че не е по-лошо качество от това на другите велики сили. Особено впечатляващо е как руснаците развиха и разработиха редица съществуващи и нови оръжия. Има случаи, в които германците са копирали основни части от съвременното руско оборудване.“
Според британските генерали една операция би била „хазартна игра“ и то на твърде скъпа цена. Доклада казва:
„Ако ще започваме война с Русия, трябва да сме готови за тотална война, която ще е дълга и скъпа. “ Численото превъзходство на съветските сили оставя малко опции за успех. Заключението на британския щаб от 9 юни 1945 е следното:
„Отвъд нашите сили би било да спечелим бърз, но ограничен успех. Ще бъдем въвлечени в продължителна война със съмнителни шансове за успех. Тези шансове ще станат още по-малки ако американците се изморят или пък вниманието им бъде приковано от войната в Тихия океан.“
На 8 юни Чърчил получава копие на документа. Независимо дали му се е харесало или не, според британското военно командване Червената армия е твърде силна и подобна операция би претърпяла фиаско. Нещо повече, при евентуална война задължението на Сталин да се включи във войната срещу Япония естествено отпадало, което правело възможността от съветско-японски съюз срещу Британия и САЩ реална.
На 10 юни в отговор на бележка и заповед от Чърчил, щаба изработил нов план, този път за отбрана. По този план се предвиждало, че силите на САЩ ще бъдат концентрирани в Тихия океан и поради това няма как да се защити континента. Според командването при това положение запазването на предмостия в Европа ставало оперативно опасно. Най-доброто, на което Лондон можел да се надява е да защити Британските острови от инвазия с флота и авиацията си, които превъзхождали съветските.
Заключение:
С края на световната война стават ясни фундаменталните различия между СССР от една страна и Великобритания и САЩ от друга. Споровете около Полша, налагането на т.нар. „народна демокрация“ в България, Югославия, Румъния, Чехословакия, Унгария и Полша и въобще началото на Студената война правят възможността за война между бившите съюзници голяма. С превантивна цел Чърчил нарежда да се изработят два плана за офанзивни, а по-късно и дефанизвни действия, които да бъдат нещо като общи насоки на британците при евентуална война със СССР. Същата година американците разработват план според, който трябва да се нанесат ядрени удари 15 съветски промишлени, политически и икономически центрове като Москва, Куйбишев, Казан, Саратов, Горки, Челябинск, Молотов, Баку, Магнитогородск, Свердловск, Новосибирск и други. Това иде да покаже, че западните съюзници спират да разглеждат СССР като партньор. Дали това са първите признаци на Студената война? По-скоро не, защото военното планиране често се различава от дипломацията, пропагандата и обществено-политическите настроения. Трудно е да се каже дали „Операция Немислимо“ е плод на антикомунистическото и ексцентрично съзнание на Чърчил или вододел в историята на съветско-британските отношения до 45-та.
Използвана литература:
1.Richard Norton-Taylor: Churchill plotted invasion of Russia; Richard Norton-Taylor on allied blueprint to crush Soviet system after the end of the war in Europe, The Guardian, 2 October 1998
2.ulian Lewis: Changing Direction: British Military Planning for Post-war Strategic Defence, 2nd edn., Routledge, 2008
3.“Operation Unthinkable: ‘Russia: Threat to Western Civilization,'“ British War Cabinet, Joint Planning Staff [Draft and Final Reports: 22 May, 8 June, and 11 July 1945], Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 001
4.Prof.Yuri Rubtsov: How the West plotted war against USSR, globalreasearch, 26 may 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'