Обезродяването на Македония 1919-1929




Историческо свидетелство за това, което са вършели „братята“ сърби в Македония:

„Терорът на сръбските власти се засилва, убиват кметове

Началото на текущата година (1927-а) се ознаменува със засилването на терора в Македония от страна на сръбските власти. Този терор продължава със същата жестокост и сега. Ще приведем някои от фактите за това.
През месец февруари бе убит от сръбските жандарми из засада Блаже от с. Завой, Охридско, и бе тежко ранен Яковче, кмет на с. Косел – в с. Долно Локочерей, в същата околия. По-късно, пак стражари убиха Пандо, кмет на с. Претор, и раниха тежко Алексо от същото село.




Алексо впоследствие е отровен в Битоля в болницата, гдето бил занесен на лекуване. Тези убийства са извършени по заповед на жупана Добрица Маткович същия онзи, който в 1923 година през пролетта заповяда да бъдат застреляни 29 души от с. Гарван – Радовишко, между които жени и деца
Арестувани са в Битоля и инквизиторски изтезавани следните лица: свещеникът от с. Дърмени – Никола, свещ. Софроний от с. Перово, Наум Мавров от с. Златари, Христо Попов от с. Кривени, Илия Василев от с. Избища, д-р Асенъ Татарчев и Васил Пиринтиев от гр. Ресен, Вангел и Стефан от с. Гявато, Щерю Граматиков от с. Смилево, Толе Цветков от Сопотско, Ресенска околия и Хр. Ефтимов от Битоля. Те и сега, ето повече от 7 месеци, са в затвора, без да бъдат още съдени и, понеже липсват доказателства за виновността им, сръбските административни власти са ги изтезавали, за да изтръгнат признания за участие в Революционната организация.
На 29 май т. г. бе арестуван в Скопие Димитър Гюзелев, току що  свършил по философия в тамошния историко-филологически факултет, защото намерили у него македоно-български вестник, задгранично издание, защото в Македония под сръбско владичество, гдето в турско време българите имаха свои списания вестници и библиотеки, сега е запретена всяка българска книга. Гюзелев е бил подложен на страшни мъчения, за да каже по какъв начин се разпространяват в Македония македоно-български вестници и книги и кои му са съучастниците.




По същия повод в началото на юни бяха арестувани македонците – студенти в Загреб и Любляна, ала полицията след щателен обиск, като не намери нищо компрометирующе, ги освободи след няколко дена. Във втората половина на същия месец обаче сръбската полиция извърши нови арести на македонци – студенти в Загреб, Любляна, Белград и Скопие и ги хвърли в затвора на Скопие. Числото на арестуваните студенти е над 35. Мнозина, а може би и всички са били подложени на мъчения, пред които бледнеят тези на средновековната инквизиция. Така Борис Андреев, студент по ветеринарна медицина, родом от Велес, бил горен с нажежени железа по гърдите и ръцете, а нощно време е бил изкарван вън от града и пред изкопан гроб, с насочени в него револвери е бил насилван да даде показания за участие в  Революционната организация; Кирил Вангелов, студент по фармация, и Хр. х. Кимов, родом от Щип, са изгубили умствените си способности поради непоносимите мъчения. Тома Петров, студент по правото от Скопие, е на смъртно легло от бой. Петър х. Панзов, свършил по философия и учител в Ипек, родом от Велес, е с изпокапани от бой меса. Тодор п. Йорданов, от Кочани, студент в Белград, като разбрал, че ще бъде арестуван,за да избегне мъченията,се хвърлил връз релсите когато минавал бързият влак през гарата Землин срещу Белград.
Участта и на останалите арестувани студенти, както и на други арестувани граждани – занаятчии в Скопие, не ще да е по-добра.
Сръбските шовинисти смятаха, че ако не могат да сърбизират възрастните македонски българи, ще успеят това да сторят поне с младежите, които минат през сръбски училища и университети. И когато виждат, че младежите са запазили своя национален дух, в изстъпление от ярост вършат жестокости, противни на съвременната правна съвест и на елементарната хуманност.
В отговор на този сръбски терор някои от бойните сили на ВМРО също прибягнаха към терора: атентатите по железопътната линия Скопие – Солун, по-рано при Пчиня, а напоследък при Удово; атентатите в Кочани и Гевгели; въоръжените стълкновения със сръбската жандармерия в Кумановско, Малешевско, Радовишко и Гевгелийско са тяхно дело. И понеже полицията, жандармерията и войсковите отделения не могат да се справят с хвъркатите малочислени отряди, озлобените властнициса се нахвърлили пак връз мирното население.

защото това е най-лесното. Сръбските вестници донасят, че в Гевгелий са били арестувани 15 души граждани, които били противници на депутата Йгнат Стефанович, избран от полицията, чрез последните гласувания. Всъщност атентатът в Гевгелий е бил насочен против всичко сръбско, а не против този или онзи, арестуваните лица са съвсем непричастни в тази акция.




Както в турско време, така и сега, македонците се борят за национални права и самоуправление, автономия. И понеже всички
легални пътища за тази борба – каквито са събранията, сдружаванията, печата, свободни избори – са задръстени, те са принудени да отговарят на терора с терор.
Задграничното представителство на ВМРО
„Защо има атентати в Македония“
Вестник „Македония“ № 294 от 4 октомври 1927 година.
(Следва)

Жаравата на на родното недоволство тлее

Задграничното представителство на ВМРО заявява в „Последнie новости“:… Странно ни звучат упреците, отправени към ВМРО за твърде острата тактика на Македонския комитет. Не бивало да подлагаме на изпитание „дълготърпението“ на Югославия. Т.е. сръбските шовинисти могат да нападнат и унищожат България или да изколят поголовно македонците в Македония? Това „дълготърпение“ се отнася до македонското население – защото в Македония сърбите убиват без съд, безчестят, палят… И наистина дълготърпението на Македония требва да минава границата на възможното, щом досега не се е хвърлила в крайностите на една отчаяна безогледна борба. Това не е сторила, защото все пак не е убила вярата в утрешния ден и защото е още загрижена за кръвта, която може да се пролее в тази многострадална земя, за пожара, който може да пламне в най-опасното място в Европа. Не Македонският комитет върши безумието да преминава известни граници, а това безумие вършат чужденците, които владеят с дивашки средства страната. Предупрежденията и съветите трябва да се отправят в Белград и Атина. Не можем да съобщим по понятни причини къде е ходил Ал. Протогеров, както и да опровергаем факта, че той не само не е срещнал каквито и да било пречки и съпротивления, а напротив, е бил пазен от всички с риск на живота им. Също не можем да дадем никакви сведения и доказателства и за издръжливостта и  възможното напрежение на македонското население, защото това не може да бъде публично достояние. Но със свойствената ни откровеност считаме за свой дълг да заявим, че редакторите на „П. Н.“ в случая са били зле осведомени от лица, които или не познават въпроса, или са искали да спечелят със злепоставянето на македонското движение нещо за своята политика, която не е политика на ВМРО.
И в миналото много пъти се е мислело, че издръжливостта на македонците е била на изчерпване, като някои тежки удари на врага са се смятали за съкрушителни, а известни временни затишия са се тълкували като край на една смъртна агония. Ала всички тези гадатели не след много време е трябвало да се убедят, че жаравата е била само покрита с пепел, за да пламне в удобния момент още по-силно революционният огън. Г-н П. Н. Милюков вероятно ще може да си припомни такива моменти. И странно ни е как такива сведущи лица по нашето движение могат да се произнасят отрицателно за една тайна организация, чиято дейност са следили от тридесет и три години насам.
Изпълнявайки един дълг с настоящите редове, ние се надяваме да ги видим публикувани в колоните на „Посл. Новости“, редакторите на който вестник са се ползували заслужено с общото признание на най-добри приятели и защитници на македонската кауза и са си навлекли не една неприятност от враговете на нашата поробена и разпокъсана Родина.“
От Задграничното Представителство на ВМРО
В. „Независима Македония“ 147 от 19 февруари 1926 г. „

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'