Някои от странните неща, които мозъкът прави без да ни пита

От способността да мислим до това да упражняваме контрол върху мускулите си  – мозъкът е двигател на всичките ни способности. Кои са нещата, които човешкият мозък прави сам без реално да осъзнаваме? Те, разбира се, са много повече, но вижте някои от тях:

loading…


Филтриране на информация
Всички добре знаем, че ежедневно сме затрупани от огромно количество информация и е напълно невъзможно да приемем и усвоим всичко, което виждаме и чуваме.
Знаете ли какъв цвят чорапи сте обули сутринта? А, с какво беше облечен първият човек, когото видяхте днес? Ако не можете да си спомните, не се трeвожете! Мозъкът ни работи постоянно, за да филтрира информацията, която ни заобикаля. Това ни позволява да се фокусираме само върху важната такава. Например, ако гледате футболен мач, сигурно не знаете какво се случва с тълпата на стадиона, въпреки че мозъкът възприема присъствието й. Този процес се нарича избирателно внимание, което прави ежедневието ни по-леко. Част от информацията, обаче пробива бариерата на нашата фокусираност. Ето защо, когато чуем името си в нечий чужд разговор реагираме мигновено.

Мигане
Мигането е нещо, което се случва в рамките между две и десет секунди, а човек осъзнава, че го прави единствено, когато някой го посочи. Но как мозъкът ни управлява този процес без да го осъзнаваме? Мигането е автоматичен рефлекс, съществуващ за да предпази очите и да поддържа влагата в тях. Външният ъгъл на човешкото око постоянно произвежда сълзи. Тези сълзи изчезват мигновено, когато клепачите се движат. Когато мигаме, поддържаме очите си влажни и чисти. Това обяснява и защо човешките мигли са разпределени равномерно. Автоматичната система, която регулира мигането се грижи и за това клепачите ни да се затварят, когато нещо е на път да ни удари по лицето. Човек е в състояние да спре процеса на мигане, когато съзнателно мисли за него (например играта „кой ще мигне първи“), но автоматичната система на мозъка рано или късно ни принуждава да мигнем отново.

loading…


Движението на езика, когато учим или говорим нов език
Когато говорим, единственото нещо за което мислим е какво казваме. Това, което не осъзнаваме е, че мускулите на устата и езика се синхронизират, за да ни позволят да говорим. Първоначално човек се учи да говори чрез имитация. Не е нужно да имитираме цяло изречение, а по-скоро да съберем заедно различни думи, които преди сме чували и да започнем да интерпретираме смисъл, създавайки структура, в която да поставим думите си. Имитирайки и научавайки нови думи, нашият мозък съзнателно се стреми да позиционира езика така, че да създаде звук по предназначение. Когато възможностите ни да произнасяме всеки звук станат по-развити, съзнанието ни вече не участва в процеса на позициониране на езика и устата. Това става неволно, без да усещаме. Това обяснява защо докато говорим не осъзнаваме къде всъщност се намира езикът ни в този момент. Движението вече е било научено от мускулите и мозъкът ни автоматично е позиционирал езика, докато ние всъщност мислим за това, какво точно искаме да кажем.

Кихане
Понякога огромното желание да кихнем може да дойде от нищото. Кихането може да дойде в следствие на алергии или стимуланти, причиняващи сърбеж. Често не осъзнаваме, че има нещо в носа ни, което ни притеснява, докато кихането не премахне раздразнението. Когато кихаме, раздразнението се локализира в респираторния епител на лигавицата на носа. Възпалителните клетки произвеждат химикали, като хистамин и левкотриени. Освобождаването на тези химикали се задейства от раздразнителната субстанция. Тя може да бъде задействана от алерген, вирусна инфекция на раздразнените дихателни пътища или физически дразнител, като тютюнев дим. Но как всъщност мозъкът ни произвежда кихане? Стимулацията на нервните окончания активира рефлексен отговор в мозъка. Сензорните нерви  предизвикват активирането на нерви, контролиращи мускули във врата и главата. Изпускането на въздух през носа е постигнато чрез натрупване на налягане в гърдите, докато гласните струни са затворени. Когато гласните струни бързо се отворят, въздухът навлиза с голяма скорост и едновременно с това се освобождава от дразнещите стимуланти.

Треперене
Всички сме треперили, стоейки на студено дълго време. Но, каква е всъщност причината тялото ни да се тресе неконтролируемо? Треперенето е още едно рефлективно действие, което ни предпазва. Реакцията се задейства от хипоталамуса, който се намира точно над таламуса в мозъка. След като сензорните рецептори на кожата усетят ниска температура във външната среда, нашата нервна система изпраща сигнал до хипоталамуса, за да го предупреди. Хипоталамусът от своя страна изпраща сигнали до мускулите, карайки ги много бързо да се свиват. Треперенето покачва телесната температура. Въпреки усилията, които полагаме, за да не треперим, това е процес, който не можем да контролираме, именно защото е рефлективен. Всеки път, в който хипоталамусът открие температура под необходимата точка, той отключва рефлекса на треперене, който няма да спре до момента, в който температурата не се покачи отново.

Смях
Били ли сте в сериозна ситуация, в която смехът би бил тотално неуместен и въпреки това по някакви причини просто не можете да го задържите? Не се притеснявайте! За това е виновен мозъкът ви! Доклад, публикуван през 1998 г. дава ясно обяснение как мозъкът ни участва в импулса за смях. Авторите на доклада смятат, че смехът се предизвиква от няколко различни зони на мозъка. Това е емоционална реакция. След като нещо е разтълкувано от мозъка като смешно, нашата физическа реакция е в следствие на мозъчната такава и затова е много трудно да се контролира.

инфо: megavselena.bg

loading…


One thought on “Някои от странните неща, които мозъкът прави без да ни пита

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'