Ново начало и малко надежда. Заради един истински УЧИТЕЛ, цял клас си смени училището.

Когато вярваш в нещо, а накрая се окаже, че всичко е илюзия, когато се разочароваш от системата, когато видиш, че не можеш да я промениш или пребориш… Когато видиш, че не си сам в борбата.. Накрая… резултата е ново начало! На ново място със същите хора. С надежда и малко страх, но без грам съжаление.
Историята е дълга и се развива цяло лято… Даже истинското начало беше точно днес, миналата година. 15ти септември, 2016 година. Вълнение и трепет! С Иво вървим към елитното 125то СУ Боян Пенев, спомням си как бях облечена, даже къде точно бях паркирала. Толкова се вълнувах! След две години мъки, курсове и не-приемане в СМГ, Иво беше приет да учи в 125то училище. Чисто, красиво, ремонтирано… Страхотно! А той – в една от двете математически паралелки, държал изпит и всичко, както си му е реда. Силно съм впечатлена, че паралелките са цели 8. Голям наплив, голямо нещо. Това води до още по-голямо вълнение и радост.




На този ден се запознахме с НЕЯ – причината за нашето желание да не се съгласим със системата. Госпожа Правда Найденова. Не знам защо, когато за първи път прочетох името й, си я представих като 50 годишна, сериозна жена, с къса черна коса. Някак си, името Правда допринесе. Оказа се, че това е 30 годишна, амбициозна, добра, мила, справедлива, умна, знаеща жена с дълга руса коса. Тя плени децата. Беше с тях по 13 часа седмично. И това не беше достатъчно. Помъкна ги на походи по планините през уикенда. Викаше ги извънредно в училище, за да ги подготвя за състезания. И всички деца ходеха. С желание! Тя направи група във Вайбър с децата. Там обсъждаха задачи и домашни. Участваше активно във фейсбук страницата на класа. Беше винаги на разположение. За деца и за родители.




Тя стриктно следеше оценките на децата по другите предмети. Поставяше им срокове, за да се подготвят по история, например, за да оправят четворката от последното изпитване. Говореше с другите учители за проблемите на децата. Общуваше активно с тях по всякакви въпроси. На първата родителска среща тя ни каза „Аз имам 27 служебни деца и 2 лични“. И така се оказа наистина. След тежкия четвърти клас, който имаше Иво (кофти клас, заяждане, рев, незаинтересована учителка и нежелание да ходи на училище), аз бях изключително благодарна, че попаднахме на госпожа Найденова. И не бях само аз.




Живеейки в този розов облак от спокойствие и очакване на лятната ваканция, изведнъж до нас, родителите, достигна информация, че госпожа Правда Найденова е на срочен договор, който няма да бъде подновен. На нас това ни беше разяснено около 10 дни преди края на учебната година, тоест – началото на юни. Ситуацията беше „жените плачат, пищят децата“. Оказа се, че не само аз съм силно впечатлена от Правда Найденова и нейната работа през учебната година. Последваха дълги нощи в обсъждане на ситуацията с другите родители, притеснения и стратегии.
Организирахме родителска среща с директорката на училището почти веднага, след като разбрахме. Искахме да разберем причините и да обърнем процеса, ако можем. Не съм и предполагала, че е възможно за клас от 27 деца, да се появят 40 родители за родителска среща.




Насреща ни стояха временно изпълняващ длъжността директор Венелина Николова, заместник директор Стефка Петрова, г-н Димитър Димитров – учител по математика и един от създателите на математическата школа на 125то училище и г-жа Юлия Душкова – учител по математика. С други думи – сериозна подготовка и сериозни опоненти. За да е по-цветна картинката, нашата г-жа Найденова беше сложена на един стол в ъгъла, за да слуша и гледа на живо собственото си бичуване. Само ще кажа, че срещата започна в 18:30 и приключи в 21:30. Три часа говорихме, спорихме и се опитвахме да разберем защо в днешно време един млад, способен, амбициозен, мотивиран, обичан учител е нежелан в едно, така известно като елитно училище. Смислен отговор не получихме. Имаше зле скалъпени обвинения за несвършена работа, които ние отхвърлихме лесно с факти.




Забравих да кажа, че си направихме труда да извадим постиженията на децата от състезания по математика през изминалата година и резултата беше три листа списък с имена, медали и грамоти.
С две думи на родителската среща стана ясно, че има обявен конкурс за учител по математика и информатика и при желание от страна на г-жа Найденова, тя може да се яви на него. Интересен факт беше, че необходимостта от конкурс за точно такъв учител, по информатика и математика, беше породена от факта, че 125то СУ е обявено за иновативно училище на база на създадената интерактивна стая за обучение по математика. В тази стая е необходимо да има квалифицирани кадри, които да могат да обучават децата, което е било и изискването към училището от МОН. Използвани са документите на г-жа Найденова. Разбира се, с нейно знание и съгласие. И какво се получава – не стига, че имаш нужната квалификация, за да допринесеш училището да се превърне в иновативно, а именно това е причината да не ти подновят договора, защото си на длъжност „учител по математика“, а е необходим „учител по математика и информатика“. Знаехме кой ще спечели конкурса още преди да е протекъл, така и стана – млад учител, мъж, пожелаваме му успех в бъдещите начинания.




Родителската среща свърши и на нас ни стана ясно, че положението е „надежда всяка тука оставете“. Не беше възможно г-жа Найденова и децата ни да продължат щастливото си и безгрижно съвместно съществуване на територията на 125то училище. Веднъж се пошегувах, че ще напиша обява, която да гласи „Математическа паралелка с класен ръководител си търси училище“. Посмяхме се малко… После си дадохме сметка, че децата се сработиха много добре помежду си и с госпожа Найденова. Май това не беше толкова лоша идея… Питайки се леко плахо и вече на сериозно, дали бихме предприели подобна крачка, започнахме да търсим училище. Първи опит – неуспешен… Училището чудно, близко – пак в кв. Младост, малко, директорката симпатична, влезе ни в положението, прояви желание. Но.. не се получиха нещата. Това не ни отказа.




Следващото училище, в което отидохме беше 128 СУ Алберт Айнщайн. Благодаря на г-н Плачков, директора на това училище. Този човек ни прие на групи от по трима – четирима родители, притеснени, разочаровани от системата… Изслуша ни и каза „Ами.. аз вече съм обявил конкурс за учител по математика“. И така. Дойде деня на конкурса. Г-н Плачков каза по време на една от поредните ни срещи: „Аз трябва да съм луд да не я приема… Следват я не един и двама родителя.. Ама вие сте двайсет! Значи има защо!“ Днес беше 15ти септември. В новото училище, но със стария клас и старата учителка. Емоциите са смесени, но преобладават положителните! Със сигурност има малко страх и съмнения, но и много надежда!
След всички тези летни училищни емоции, мога да обобщя следните неща:
1. Не съм очаквала, че група хора могат да бъдат толкова единодушни в решенията и действията си.
2. Не съм допускала, че когато от математическата паралелка, пълна с деца, подбрани с изпит, се отписват на талази, на талази, общо 17 деца (от 27), никой няма да реагира и да каже „чакайте, да видим, да помислим“. Нито дума
3. Не съм си представяла, че един млад човек със семейство и деца ще поеме ангажимент към нас и нашите деца по този сериозен и отговорен начин. Благодаря!
4. Не съм мислила, че ще открия нови приятели и ще се сближа толкова с тези деца и родители!
Исках да разкажа! Защото да преместиш почти цял клас, да му намериш училище със смел директор, да му осигуриш математически профил, този клас да си запази класния ръководител… Направо си е постижение и трябва да се знае! Защото е възможно и защото е необходимо, когато системата те предаде и разочарова.
Много неща не разказах… Например как децата ходеха из училището (125то) и скандираха „Искаме ПРАВДА“… Или как днес се прегръщахме и целувахме с родителите, госпожата и децата, защото така ни идва отвътре след всичко преживяно… Или как към класа се присъединиха още 3 деца от 125то училище, които не са били в математическа паралелка… И едно дете от 128мо училище с желание и интерес към математиката.. Беше едно дъъъълго училищно лято…
А сега – добре дошла на новата учебна година!




П.П. Не мога да не кажа голямо БЛАГОДАРЯ на Правда Найденова, защото тя беше зад нас през цялото време (така, както ние зад нея) и пое с желание и ентусиазъм това преместване и обучението и отглеждането на децата ни за следващите две години. Това е човек, който обича професията си, който успешно раздава знания на децата. Не знам с какво ги пленява, за да я обожават толкова, но знам, че докато го прави, ние (родителите) ще сме насреща за нея!




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'