Народните будители – враг номер едно на Абсурдистанката бананова република




През 18-ти и 19-ти в., когато българите са живеели под сянката на жестоката и изостанала Османска империя, те са осъзнавали колко важни са образованието и просвещението.




Не е нужно да правим исторически обзор на епичната ни борба за църковно-национална независимост и новобългарска просвета. В онези времена, когато не сме имали държава, народът ни сам се е борил за правото си на просвета. Защо? Защото хората са осъзнавали, че без нея няма бъдеще нито за отделните индивиди (все пак кое е по-добре – да си прост овчарин или образован търговец), нито за общността като цяло.

В 21 в., когато имаме държава, министерства, институции, бюджет, народа поне на теория е свободен, а на всичкото отгоре сме и страна-членка на Евросъюза, образованието и просветата минават на все по-заден план.

В Абсурдистан учителите преживяват с по 500-700 лв. заплата, а властите се сещат за тях само преди избори. Още по-лошото е, че голяма част от оскотелия народ ги псува и им завижда на кирливите заплати. И нека не се лъжем, че това не е така. Колко пъти сте чували някой да казва, че „даскалите не работят, а получават сигурни пари“ или „кой ги е карал да учат а даскали“? Такова просташко и нихилистично отношение не са имали и най-простите чобани през 18-ти век.

А колко от българските родители си казват, че на тяхното прекрасно и гениално дете „за кво му е таа физика/история/география, нали нЕма да изкарва пари с тех“? Аз лично съм чувал десетки такива.

Нека ви разкажа и още по-фрапиращ случай. Преди време в една от кабеларките бяха поканили кандидатът за кмет на София проф.Михаил Мирчев. Темата се въртеше около образованието и училищата. Обажда се гневен зрител, който напада водещия и проф.Мирчев, защото занимавали народа с такива „глупости“. Що им било на децата да учат толкова, и то все ненужни неща. Че нали те трябвало само да могат да „пишат и смЕтат, па след 4-ти клас да се хващат на работа“. И това не е всичко, защото ако почнем да изреждаме всичките случаи на пребити, убити и поругани учители, то и 20 статии няма да стигнат. И понеже много обичаме да сравняваме България с други страни, нека да видим как е при финландците. Там даскалъка е една доста желана професия сред младите висшисти не само, защото е добре платена, но и защото носи със себе си голям обществен престиж. Дали пък това не е допринесло поне малко за факта, че фините имат 15-20 пъти по-добър стандарт на живот и чиста, уредена и развита страна?

Ами учените? Какво да кажем за хората, които са посветили живота си на науката? Тези, които в цял свят се уважават, защото хората знаят, че прогреса и развитието се дължат в най-висша степен на тях. У нас, ако кажеш, че искаш да станеш учен ще те погледнат със съжаление или направо ще ти се подиграят. Все пак идеалът на българските деца не е онзи чудак, който изследва звездите, нито пък тези, които изследват микроорганизмите или цивилизацията на древните траки. Идеалът са мутрата и певачката на ориенталска музика. И как иначе, след като премиерът на страната печели изборите казвайки:

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.“

Наистина не се чудете защо малките Австрия, Швейцария или примерно Чехия са винаги по-напред от България. Може би в меркантилното съзнание на съвременните интересчии, науката е нещо ненужно, което не носи директна печалба. Е, в цивилизованият свят науката не се прави просто за краткосрочни печалби. Прави се, защото това е същината на европейската цивилизация – да търси, открива и да покорява нови върхове. А материалните плодове от труда на учените се обират по-късно. Понякога изминават десетилетия преди да се види някаква директна материална полза от научния труд, но никой не поставя под въпрос дали е нужен и важен. Докато в България всекидневно се злобее срещу „мързеливите и безполезни феодални старци от БАН“, учителите или университетските преподаватели.

У нас будителите са изчезващ вид. Ако някой каже, че те са враг номер едно на Република Абсурдистан, няма да сбърка. Простият човек не се нуждае от наука, а от хляб и зрелища, както мъдро са разбрали още римските императори. Затова и простият човек винаги ще е беден, измъчен и поставен в зависимо положение от образования. Точно, както България е подчинила външната и вътрешната си политика на други държави, а българите са се превърнали в обслужващ персонал за чужденците.

Честит празник и Бог да благослови България!

От редакцията







Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'