Мохач – битката, която отвори пътя на османците чак до Виена




През 15-ти век османците се налагат категорично на Балканите. През 1453-та след героична съпротива, пада Царицата на градовете – Константинопол. Турците вече са господари на Мала Азия и Балканите, а под властта им страдат българи, гърци, сърби, албанци, арменци и други средновековни народности.




Овладяването на Балканите прави османлиите съседи на мощното Унгарско кралство. През 1396-та кралят на Унгария (и император на Свещената Римска империя) Сигизмунд организира кръстоносен поход, който се проваля пред стените на Никопол. През 1444-та се проваля и похода на Владислав Варненчик. Войводата Януш Хунияди продължава сраженията срещу османците с променлив успех. Неговият син Матиаш Корвин става крал на Унгария, налага властта си над феодалната аристокрация, създава една от първите редовни армии в Европа, известна под името „Черната армия“ и прави редица походи, както срещу турците, така и срещу други европейски страни. През 1490-та могъщият крал Матиаш умира и големите магнати избират на негово място слабохарактерния бохемски крал Владислав 2-ри, който раздава почти всички земи и приходи, които короната има, на едрата поземлена аристокрация. Това води до отслабване на кралската власт, по-малки данъчни постъпления, а впоследствие и невъзможност да се поддържа стабилна армия. Феодалната аристокрация съумява да намали данъчното си бреме с 70-80 %, за сметка на отбранителните способности на кралството. Армията на Матиаш Корвин е разпусната.

     Eвропа през 1470-та година.



Отбранителните способности на страната пострадали сериозно. Замъците и граничните крепости запустели, гарнизоните недоволствали заради забавянията на заплатите си, опитите да се вдигнат данъците за да се плаща на войската претърпявали неуспех, заради съпротивата на благородниците.  През 1514-та селяните в страната, както и някои обеднели рицари и благородници, се вдигат на голямо въстание, което е потушено от дружините на благородниците, водени от Йоан Заполя. Това значително подпомогнало бъдещото настъпление на турците, тъй като социалният мир в кралството бил нарушен.

През 1521-ва Белград, който бил най-важната крепост и аванпост на унгарците, бил превзет от османлиите. Могъщите поземлени магнати били толкова заети да плетат интриги, да потушават селското недоволство и да се спречкват с джентритата (дребната аристокрация), че не обърнали внимание на призивите на крал Людовик 2-ри, за обединение срещу османците. След падането на Белград, пътя на турците към унгарските равнини бил отворен. През 1522-ра крал Людовик влезнал в брак с Мария Хабсбургска, което сериозно притеснило османският султан, тъй като съюзът между Хабсбургите и короната на св.Стефан, можел сериозно да застраши османското господство в Югоизточна Европа.
Когато на османският трон се възцарил Сюлейман Великолепни, той направил две предложения за мир към Людовик, но и двете били отхвърлени.
Предполага се, че крал Людовик не е виждал смисъл от несигурния мир със Сюлейман, тъй като акънджийски отряди редовно грабели южните части на обширното Унгарско кралство.
През 1526-та Сюлейман е решил да нанесе финалният си удар по Унгария. Това съвпадало чудесно и с молбата за помощ, която френските му съюзници отправили. По това време Франция била в сериозен конфликт с Хабсбургите, и един удар срещу Унгария не само, че можел да отклони вниманието на Карл Пети Хабсбург (император на Свещенната Римска империя на германците и Испания), но и да отвори пътя към Виена.
Въпреки че Унгария била сянка на предишното си величие, крал Людовик не стоял със скръстени ръце. Още в 1523-та архиепископ Пал Томори бил направен капитан на Южна Унгария. Този смел и войнствен духовник бил прочут като изключителен военачалник. За да подготви защитата на страната Пал Томори, използвал личните си епископски доходи.
         Архиепископ Пал Томори
На 16-ти април 1526-та от Истанбул тръгнала огромна армия. По пътя към нея се присъединили части от Румелия (т.е. Балканите). Съвременните историци смятат, че Сюлейман имал на разположение близо 100,000 души. За съжаление унгарските благородници за пореден път провалили страната си, защото, когато кралят ги призовал, те не се явили. Едва, когато самият Людовик Втори се появил на уреченото за лагер място, някои феодали почнали да пристигат с дружините си и селското опълчение.
Унгарският военен съвет направил сериозна тактическа грешка, като не изчакал подкрепления, а избрал бойното поле близо до Мохач – открито, но неравно и блатисто поле.
Маджарската войска била разделена на три части:
Трансилванска армия под командването на Ян Заполя, която наброявала 12-13 хиляди души и трябвало да пази проходите в Карпатите.
Главната войска, водена от крал Людовик, в която освен маджарски войски имало и наемнически контингенти от испанци, немци, чехи и сърби.
Една по-малка сила под командването хърватският граф Кристоф Франкопан, която брояла 5,000 души.
Крал Людовик Втори, известен също като Лайош Втори
Унгарците нямало как да определят къде ще ударят турците, чак докато последните не стигнали до Стара планина. За съжаление на маджарите и всички християнски народи, по времето, когато османските орди пресекли Стара планина, трансилванските и хърватски отряди на краля били по-далече от Буда, отколкото армията на Сюлейман.
До Мохач турците стигнали почти без препятствия. Докато Людовик чакал в Буда, те обсаждали Петроварадин, Уйляк и Езсшек (Осиек). Срещу тях Людовик можел да изправи около 25 до 30,000 войници част, от които били контингенти хървати, поляци и около 1000 души от Папството. Единственото преимущество на маджарите било, че били отпочинали, докато османците били изморени от дългия път.
loading…


Унгарската армия била сравнително старомодна, след като „Черната армия“ на Матиаш Корвин била разпусната. Основната ударна сила била тежковъоръжената рицарска кавалерия.




Бойният строй се състоял от две редици. На първата в центъра били разположени наемници, пехота и артилерия, а по фланговете кавалерия. Втората била мешавица от конница и феодално селско опълчение. За сравнение османската армия била много по-модерна. Ядрото й се състояло от перфектно обученият и въоръжен с огнестрелно оръжие еничарски корпус. В подкрепа на еничарите действали огромни контингенти от тимариотска феодална кавалерия (спахии) и наборна пехота от Румелия.

Смята се, че сражението започнало около 12 или 13:00 по обяд. Първоначално, румелийските отряди на Сюлейман били разбити от архиепископ Томори. Тази атака на унгарският десен фланг създала известен хаос сред нередовните османски части, но това не повлияло фатално, защото скоро армията на султана се групирала около пристигналите подкрепления от редовни войскови части. Унгарският десен фланг настъпил достатъчно, че да представлява заплаха за живота на самият султан, но еничарите и други редовни османски части надделели над унгарските атакуващи, особено по левия фланг. Маджарите понесли сериозни поражения от османската артилерия и мускетите. След няколко часа на кърваво сражение много от тях почнали да отстъпват в безредие, а тези, които не го направили били обкръжени и избити. Около полунощ крал Людовик успял да избяга от бойното поле, но конят му го изхвърлил и той се удавил в една близка река. Освен него костите си оставили близо 1000 унгарски благородници и лидери – цветът на кралството. От обикновените войници загинали над 14,000 души.
Смята се, че Сюлейман изчакал на полето на Мохач още няколко дена, защото не можел да повярва, че тази малка и „самоубийствена“ армия е всичко, което някога могъщата Унгария можела да му противопостави.
Големи части от страната били превзети от Сюлейман. Турците плячкосали Буда, където били посрещнати и поздравени от посланиците на Венеция и Франция. Все пак Буда не била трайно превзета чак до 1541-ва, когато най-после османките байраци се развели над нея.
Краят на кралство Унгария настъпил. Благородниците в непревзетите от турците територии си избрали двама крале – Ян Заполя и Фердинанд Австрийски. Османската окупация над Унгария била оспорвана от Фердинанд Хабсбург, който бил коронован за унгарски крал през 1527-ма. Под хабсбургски контрол останали западните части на Унгария и Словакия, Хърватското кралство и Бохемия. Централните части на Унгария били османски още дълго време, а Трансилвания съществувала като васална на Цариград територия. В годината на сражението при Мохач, Сюлейман стигнал за първи път до Виена и я обсадил, но слава Богу не успял в начинанието си.
Сражението в Мохач до такава степен останало в унгарското съзнание, че и до ден днешен, ако някой се оплаква от нещо, му се отвръща, че „повече бе загубено при Мохач“. 

loading…


2 thoughts on “Мохач – битката, която отвори пътя на османците чак до Виена

  • Pingback: Първата обсада на Виена - Български журналъ

  • 25.09.2016 at 20:55
    Permalink

    А защо не пише във вашата статия, кой (аджиба) въоръжи „модерната“ турска армия, с огнестрелно оръжие?..!
    Отговора е – същите чифути, които днес въоръжават и подпомагат (и даже създават),
    всички терористични и ислямистки фракции и организации!!!
    Мислите си, че хората са малоумни и не го знаят ли!?
    Жалко, че спотайвате истина от вашите читатели!…

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'