Литва, Латвия и Естония помолиха вестник „Монд“, да не бъдат наричани „бивши съветски републики“

Балтийските страни отправиха към френския в. „Монд“ молба да не бъдат наричани в изданието „бивши съветски републики“, предадоха ТАСС и БТА. Агенциите се позовават на писмо, адресирано от посланиците на Латвия, Литва и Естония в Париж до Люк Бронер, редакционен директор на всекидневника. Повод е статията в „Монд“ от 3 септември за финландското противодействие срещу хибридната заплаха откъм Русия, в която балтийските страни бяха наречени „бивши съветски републики“, уточнява на сайта си посолството на Латвия във Франция. Посланиците приветстват интереса на „Монд“ към своя регион, но приканват да се избягва тази формулировка. Те напомнят факти от историята на Балтика, „незаконната окупация и присъединяването към Съветския съюз през 1940 г.“, което „повечето страни, включително Франция, сметнаха за незаконно и не го признаха“.




Дипломатите добавят, че продължават да следят публикациите във френския печат, за да се уверят, че в тях „балтийските страни се отразяват вярно от гледище на историята и международното право. Страните от Балтика твърдят, че са били присъединени към СССР насила, а пребиваването си в състава на Съветския съюз наричат с термина „окупация“. През 2015 г. правосъдните им министри подписаха дори декларация, в която изразиха намерение да изчислят окончателно щетите от „съветската окупация“ и после да настоят пред Русия за съответното обезщетение, напомня ТАСС.



2 thoughts on “Литва, Латвия и Естония помолиха вестник „Монд“, да не бъдат наричани „бивши съветски републики“

  • 10.09.2017 at 9:18
    Permalink

    Така ще се се знае кой кой е, и от къде произхожда. Гербът на прабългарската династия Дуло бил тризъбец, който те наричали “балтавар”. Територията на Идел – царството на българите, в началото на новата ера се простирало от Балкана до Байкал и се наричало Велика България. В края на 7 век Велика България се разделила на Западна, Източна и Южна (Хазария). Западна България с времето се трансформирала в Дунавска или Балканска България, която приела християнството и се отказала от тризъбеца като символ на властта. В Източна България и в Хазария, където управлявали династиите на Дуло, тризъбецът останал държавен герб.

    През 9 век Източна България се разделила на Киевска България с център в Киев, която била наречена Урус-Рус, Киевска Рус, и Волжска България, която се наричала Ак Булгар, с центрове градовете Болгар, Буляр и Казан. През 10 век Волжска България приела исляма и всички символи от езичеството били забранени. Известно време българските царе запазили тризъбеца – “балтавар”, под предлог, че той символизира арабската буква “б” и означава “България”. Към края на 10 век тризъбецът – “балтавар”, престанал да бъде официален герб на Волжска България. Но българските управници продължавали да смятат “балтавар” за свой родов знак. Като символ на властта тризъбецът от хуните (авторът на версията отъждествява хуните с българите) преминал при монголите.

    Днешната Украйна, бившият български Кара-Саклан, влизала в границите на държавата Идел, поне до 3 век от н.е. След разпадането на “Черна България” в средата на 9 век българският цар Хабдула Джилки получил Волжска България, а неговият по-малък брат Лачин – нейната западна част (Украинска България), която получила името на българския цар от началото на 9 век Урус Айдар – “Рус” или “Киевска Рус”.

    В Киевска Рус господствали българските боляри – тенгрианците, които почитали Биргюн (Перун). Великокняжеската династия от Киевска Рус смятала тризъбеца “балтавар” за свой герб. Управниците на Рус запазили тризъбеца като герб за държавата си до 12 век. Великият княз Владимир (правнук на Лачин) изсичал тризъбеца на своите монети и след като Рус приела християнството – през 988 г. В началото на 12 век великият княз Владимир Мономах разгромил българската култура в Киевска Рус заради желанието си да ориентира държавата към християнството на Запада; той се опитал да премахне тризъбеца от герба на Киевска Рус. Владимир Мономах не само забранил българския тризъбец, но и подправил руските летописи. По негова заповед монасите летописци превърнали Лачин в “Рюрик”, а сина на Лачин – Угер, в “Игор”, но в други източници от това време киевските управници от 9-11 век се наричали с титула “каган” – “каган Владимир”, “каган Ярослав” (Мъдри) и пр.

    Част от разпадналата се Велика България между Волга и Днепър била гъсто населена с български племена, беренджари-берендеи, баджанаци-печенези, каракалпаки – черни клобуки, хазари, племето харка, себери, или севери – “севрюки”, и др. Тези племена също съхранили тризъбеца като свой символ. В своята поема авторът на “Слово за полка на Игор” осъжда Владимир Мономах за конфликтите му с южнобългарските племена. В това време цялата черниговска аристокрация се състояла от представители на знатните български родове – представители на едно от разклоненията на българската династия Дуло “Рюрикови” (потомци на Лачин). През 4 век българските царе от потомците на Дуло пренесли столицата на Идел от Поволжието на Днепър и започнали настъпление срещу Византия. През 12-началото на 13 век жителите на Киевска Рус масово приемали християнството, тъй като за това киевските и черниговските князе им давали по-големи привилегии.

    През Х век българските управници за охрана на южните земи в Крим, между Дон и Волга, започнали да създават отряди от наемници. Тези наемници българите наричали “чиркез” (черкези), което на български означава “бродещ, свободен човек”. В Рус този етнос бил наречен “бродници”. Повечето “чиркез” били християни. След като Волжска България отстъпила южните си земи на Монголската орда през 1242 г., “чиркез” постъпили на служба на монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал, черкезите останали на монголска служба; те охранявали пътищата, границите, монголските търговци, чиновници, посланици. “Чиркез” живеели в горите и степите в малки общини и охотно приемали в редиците си украинци казаци. Постепенно за “чиркез” името “казаци” станало второ, а след това и основно име, а казашкият тризъбец станал техен герб.

    През 1242 г. Украйна била подчинена на Монголската орда. Българският цар Гази Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да сформира специален корпус от български воини от Украйна, за охрана на търговския път от Киев до Болгар, и дал на корпуса тризъбеца като герб и името “казаци”. Батий се съгласил и такъв корпус бил създаден и действал под общото българско-монголско командване до средата на 14 век. По-късно монголският хан Убек, който приел исляма, разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял основно от българи християни. Останалите без работа казаци се влели в отрядите на черкезите.

    Когато през 1362 г. Литва завзела Киев и нейните владения стигнали до горите и степите, украинските казаци чиркези незабавно обявили своята независимост от Монголската орда. Център на независмото украинско казачество, възстановило в свое лице Киевско-руската държава (Рус), станал остров Хортица. От това време българо-казашкият тризъбец отново се върнал при украинския народ като всеукарински символ.

    Reply
  • 10.09.2017 at 5:55
    Permalink

    Генетически, Естонците са руснаци. Исторически са се обособили като отделен народ, донякъде по волята на Руското самодържавие, така както е станало с Окраина, днешна Украйна. За последната, трябва да се знае, че управата на Киевска Рус е била принудена да се прмести в селцето Москва заедно с патриаршията. Москва е чисто и просто iстанала, новата столица на Русите.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'