Либиец за мигрантската криза в Европа: Невинни европейци няма! Време е вината да се сподели от всички! Иншаллах!




„Невинни няма!“

 

С доктор Ахмад се запознавам в сръбското гранично градче Канижа в кафене „Венеция“. Веднага обърнах внимание на този син на Африка с тъмно лъскаво лице и дебели изпъкнали устни.




Маска на африканско божество. Той бавно пие кафето си и пуши цигара, а аз гледам ръцете му, огромни и красиви, с точни и прецизни движения. Ръце на хирург. И познах.

 

Представям се и започваме разговор. Говорехме за „модерните“ и „немодерните“ войни, за това, че всички бежанци уверяват местните власти, че са от Сирия.

 

„Модерни войни! – саркастично се изсмя доктор Ахмад. – Но вие сте права. Европа не иска да чува за бежанци от Ирак и Афганистан. Готови са да запушат ушите си с памук. Но още по-оскърбително реагират на бежанците от Либия. Нали именно Франция и Великобритания бомбардираха моята страна. А сега се отвърнаха от нас!

 

Един вид, ние ви донесохме демокрацията, а вие не можахте да се възползвате от плодовете на свободата! Вие, либийците, трябва да се срамувате, че излъгахте нашите очаквания. Съжалявам, че бях такъв глупак. Имаше еуфория, когато свалиха Кадафи. Синът ми беше едно такова възторжено момче, което подкрепяше революцията, но загина.“

 

Лицето на доктор Ахмад остава спокойно, когато говори за сина си. Фатализмът на мюсюлманина и сдържаността на жителя на Изтока.

 

„Имам две дъщери. Избягахме в Европа почти веднага след като настъпи хаосът, оставих гроба на сина си. Аз съм лекар, но не си намерих работа по специалността в Египет. Навсякъде си има вътрешна конкуренция. Не обичат чужденците. Не искам да ви преразказвам скучната истрия на моите скитания. Надявам се в Европа да признаят дипломата ми. Английският ми е добър. Може би ще ми провърви.“

 

„Но местните жители са в паника от нашествието! – казвам. – Гърци, сърби, унгарци, словаци, чехи твърдят, че не са го заслужили! Че не е тяхна вината, че целият Близък изток и Северна Африка са потопени в кръв.“

 

„Как така!“ – възкликва доктор Ахмад и жълтеникавото бяло на огромните му африкански очи се пълни с кръв. – Аз нямам претенции към сърбите. Засега. Но Гърция, Унгария, Словакия, Хърватия – те са членки на НАТО. Да, те не са бомбардирали моята страна, но нали са плащали пари за военния бюджет на НАТО? Нима не са изпращали свои войници в Афганистан и Ирак? Няма да им се размине наказанието. НАТО заля с кръв целия Близък изток и сега слабата Европа, която даде власт над себе си на американския Сатана, ще бъде унищожена. Нашите жени ще нараждат деца. След пет години лицето на Европа напълно ще се промени. Аз не се радвам от това. Уважавам великата европейска култура и не искам вместо църкви тук да стоят минарета. Но така ще бъде. Това е възмездие. Иншаллах!“

 

„Дойде време вината да се сподели от всички“

Откъс от статията на журналистка, която миналата година обиколи границите на Унгария и Сърбия, за да се запознае с т.нар. „клети бежанци“. Източник: Гласове







Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

'