Кратката история на Халеевата комета, която всява страх у хората хиляди години




На около всеки 76 години Халеевата комета минава достатъчно близо до Земята, че да може да бъде видяна с невъоръжено око.

Често появата на този космически обект се свързва с бележити исторически събития, предсказания и поличби дори с края на света.Едмънт Халей

През 1705 г. Едмънд Халей променя представата за Халеевата комета

с публикуването на своя труд „Synopsis Astronomia Cometicae“.




В него английският астроном начертава пътя на две дузини комети, използвайки гравитационните теории на Нютон.

Халей представя сензационна нова теория: три комети, видени през 1531 г., 1607 г. и 1682 г., са един и същи обект – Халеевата комета.

Това води до заключението му, че кометата обикаля около Слънцето и преминава близо до Земята на всеки 76 г., от което следва, че кометата би трябвало да се появи по някое време в края на 1758 г. или в началото на 1759 г.

Въпреки че великият английски астроном умира през 1742 г., той се оказва напълно прав – Халеевата комета се появява в небето на връх Коледа през 1758 г., точно по график.

Кометата обикаля в Слънчевата система от поне 200 000 г.,

това смятат учените днес. В своя научен труд от 2010 г. изследователите Даниел Греъм и Ерик Хинтц излагат твърдението, че най-ранната описана появява на кометата обаче е от 466 г. пр. Хр. в небето над Гърция.

И все пак, ако това твърдение не се окаже правилно, то следващата регистрирана поява на кометата е чак след няколко века.

В един от мемоарите на Династията Хан е описана появата на космичеки обект, за който се предполага, че е Халеевата комета. Според написаното през 240 г. пр. Хр. в небето е видяна „ярка звезда“.

Други ранни поява са запечатани на глинни плочи от вавилонците – през 164 г. пр. Хр. и 87 г. пр. Хр. Римляните пък отбелязват преминаването й близо до Земята през 12 в. пр. Хр.

Халеевата комета, 1910 г.

Години наред Халеевата комета предизвиква възхищение и страх

Небесният посетител често е смятан за лоша поличба и е обвързван със смъртта на крале или пък с природни бедствия.

Историкът Йосиф Флавий описва кометата от 66 г. като „звезда оприличаваща меч“ и я свързва с разрушаването на Йерусалим от римляните.

Няколко века по-късно небесният обект отново дава знак на хората – този път за хунското нашествие в Галия от 451 г. и известната битка при Каталаунските полета.

През 837 г. император Лудвиг Благочестиви се страхува, че кометата е сигнал за неговото падение, което се опитва да предотврати с постене, молитви и помощи за бедните.

За най-известна се счита появата на Халеевата комета от 1066 г. по време на Норманското нашествие в Англия.

Според англо-саксонските летописи, месеци преди Уилям Завоевателя да отплава към Англия е видяно „предвещание, каквото никой досега не е виждал в небесата“, предсказало смъртта на английския крал Харолд Годуинсън и Битката при Хейстингс.

В следващите години появата на Халеевата комета се обвързва с монголската инвазия в Европа начело с Чингиз хан през 1222 г. и превземането на Балканите от Османската империя около 1456 г.

През XVI и XVII хората започват да гледат на кометата през призмата на науката,

но все пак появата й всява страх и безпокойство до 1910 г. Относно преминаването на Халеевата комета близо до Земята през 1910 г. френски астроном предупреждава в „Ню Йорк Таймс“, че отровен цианоген (газ) от опашката на кометата може да навлезе в атмосферата и да убие човечеството.

Другите учени отхвърлят твърдението, но въпреки това преди преминаването на кометата много хора запечатват домовете си и се снабдяват с противогазни маски. Най-страхливите хора дори си купуват „противокометни“ хапчета.

През 1984 г. учените успяват да проучат кометата с нови технологии

При последната й поява високотехнологични телескопи са насочени към нея. Осъществени са и пет роботизирани сондажа на повърхността й.

Засега никоя космическа организация не е съобщила за бъдещи мисии, но така или иначе има достатъчно време до следващата поява на Халеевата комета през 2061 г. Дотогава учените имат достатъчно материал, върху който да правят своите проучвания.

инфо: vesti.bg







Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

'