Концепцията на “Сборная команда” е да предлагаме разнообразна руска програма

Как “Сборная команда” заживя свой живот

Николай Атанасов, Елена Жосан и Надя Валентинова радват публиката с изпълнения на любими руски песни

Олга Гурска в. „Русия днес – Россия сегодня“
– Г-н Атанасов, как се роди “Сборная команда”? Тримата сте толкова различни и същевременно толкова добре се вписвате в програмата. Как се намерихте?
– Първо се открихме с Надя Валентинова. Тогава още бях водещ на “Нощен хоризонт” по БНР, а тя гостува в едно мое предаване и много ми хареса. После й предложих да направим нещо заедно, тя хареса идеята, но категорични действия не предприе и така продължи около година и половина. Реално започнахме да работим заедно преди половин година. С Елена Жосан започнах работа доста по-рано. С нея се засякохме в една формация. Но в тази формация нещата се разсъхнаха и с Ели направихме дует. В края на миналата година към нас се присъедини и Надя. Така първият ни съвместен концерт се състоя на 13 януари, ако не се лъжа, в един софийски рок клуб. Имахме съмнения, дали ще се получат нещата, но след като видяхме реакцията на публиката, разбрахме, че нещата са тръгнали в положителна посока. След това направихме още няколко концерта, като единият беше посветен на Владимир Висоцки и така “Сборная команда” заживя свой живот.
– Вие изпълнявате любими руски песни, сред които са и тези на Висоцки, от известни руски филми и още много други, като всеки път залите на вашите концерти са пълни. В тази връзка, можем ли да кажем, че българинът изпитва носталгия по едни отминали времена или просто има глад за руска музика?
– При по-възрастните ни слушатели има го елементът на носталгия. Но като цяло за хора ценители, хубавата музика няма родина. Тоест класиката, говоря за класиката като руски романси и бардови песни, те винаги са били ценени навсякъде. Тук вече не става въпрос за някаква носталгия по Съветския съюз и комунизма, в каквото ме обвиняват понякога. Тогава веднага задавам въпросите: Защо най-великият музикант на ХХ век Луис Армстронг пее “Очи черные”? Защо песента “Натали” на Жилбер Беко с руски елементи се пее от толкова много певци, защо Шарл Азнавур пее “Две китари” и други руски песни? Защо на Висоцки издават плочи в САЩ и Франция, макар за Франция да е по обясними причини, но в Щатите – защо издават плочи на Владимир Висоцки? Тоест хората, които не се ръководят от някакви конюнктурни съображения, от посоките на ветровете, които духат и от времето, в което живеем винаги са били ценени в света.

– Каква е вашата публика? На концерта ви в с. Чавдар видях и доста млади хора.
– Младите хора откриват за себе си руската песен. Те идват от любопитство на такива концерти. И когато дойдат вече няма начин да не станат почитатели на руската песен. Преди години се организира един концерт в Благоевград в един университет, но се оказа, че ще пеем основно пред ученици и салонът действително беше препълнен с тийнейджъри. Аз толкова много автографи не съм раздавал за цялата си музикантска практика. Така че, младите тепърва ще откриват руската песен. Просто няма кой да им покаже, защото в повечето семейства се слуша чалга или друга музика. Затова те няма как да открит руската песен. И когато се озоват по случайност или от любопитство на един такъв концерт, те откриват една Вселена, един Космос.
– Всъщност вие популяризирате руската музика в България. Предвид обтегнатите отношения с Русия в геополитически и икономически план, може би някой ви упреква за това, а други ви наричат русофил. Как реагирате на това?
– Какво значи дали съм русофил? Що се отнася до руската култура, музика, кино естествено, че съм русофил, как няма да бъда русофил. И не ме интересуват отношенията ни с Русия, аз не мога да не ценя това, което цял свят е признал. Почитател съм на тази култура, имам топло чувство към руснаците и не защото ни свързва славянството, една легенда недоказана и т.н. От десетките, стотици контакти с руснаци през живота ми аз изпитвам само топли чувства към тях. Политиците са тези, които разединяват хората на планетата и създават едно друго настроение и отношение, докато музиката, културата и изкуството обединяват хората. Така през 2013 година получих една престижна награда за изкуства – “Золотая муза” за високи творчески постижения и принос в развитието на българо-руските културни взаимоотношения. Какво повече да кажа.

– Признавам, че дори сред руските изпълнители не съм чувала някой да звучи толкова сходно с Висоцки. Избягвам да ви наричам имитатор, защото ми се стори, че пеете от душа и просто звучите като Висоцки. Кога се роди това влечение към творчеството му?
– Открих Висоцки, благодарение на един мой приятел Иван Узунов, който днес е един от най-известните ландшафтни дизайнери. Бяхме още студенти в началото на 70-те години и един ден той донесе лентов магнитофон и ми каза: „Чуй сега един руски певец. Гласовете ви са много сходни!“ Когато го чух направо онемях и веднага започнах да го заучавам. С руския винаги съм бил на ТИ, но понякога за свалянето на текстовете от записите ми помагаха приятелите ми московчани. И така започна всичко.
По-късно, докато майката на Висоцки беше още жива, я включвах в мои предавания по програма “Хоризонт”. Тя пък знаеше за мен от нейна българска приятелка и в ефир ми е казвала, че се радва за това, че има един такъв българин, който продължава да пее песните на нейния Володя и ги прави така, че е трудно различимо. И да, аз не имитирам Висоцки, дори на всеки концерт пея според настроението си и настроението на публиката. Всеки път пея неговите песни по различен начин, което е показател, че не имитирам.
– Наричат ви българския Висоцки. Как приемате това?
– Разбира се, че ме ласкае това. Защото де факто няма друг изпълнител, който толкова много да се доближава до тембъра му и начина на изпълнение на неговите песни. Всички така ме знаят “българският Висоцки” и това е положението, независимо от това, че пея и други песни, включително и български.
– Освен всичко, вие сте един от най-любимите радио водещи на много слушатели, които със сигурност искат да разберат какви са вашите планове в бъдеще.
– Не съм се отказал от желанието си да бъда водещ в радио. Имам оферти от различни радиостанции, няма да казвам още кои са, да речем, че очаквам нещо да се случи. Също така имам предложения за телевизионно предаване, както и предложения от 2-3 телевизии. Но аз съм на принципа, че каквото трябва да се случи, то просто се случва. Така че, времето ще покаже. Истината е, че в момента съм ангажиран повече с музикални проекти и мечтая да пея на руска сцена. И може би това ще се сбъдне, защото когато човек мечтае за нещо много силно, то се случва. Също така пробвам възможности в бившите съветски републики, защото там има носталгията по СССР и руските песни са безкрайно ценени по обясними причини. Тоест, голямата ми цел е да стъпим със “Сборная команда” на територията на бившия Съветски съюз и най-вече в Русия.
В по-близка перспектива ни очаква един голям концерт в Бургас, който ще се състои на 4 август в Летния театър.

– Наде, как от рок-банда „Гранулом“ премина към руски песни?
– За мен е изключително лесно, защото аз пея всякакви стилове много отдавна. Любовта ми към руската музика, не само към определен стил, е повече от 21 години. И даже според мен малко се забавихме с проекта “Сборная команда – музикална програма”. Трябваше да стане поне преди две години, но пък може би точно сега му е дошло времето.
– Каква е целта на “Сборная команда”? – Основната ни цел е да представим нашето виждане и любов към руската песен.
– Сигурно някои вече те наричат русофил, кой с добро, а кой с упрек. Как реагираш на тези определения?
– Разбира се, даже и комунистка ме наричат. Всъщност аз имам афинитет и към сръбската култура, и към латиноамериканската песен и особено към немската хеви метъл школа и тяхната дискотечната музика от 80-те. По тази причина как ли не са ме наричали през тези години, но мен категорично слабо ме интересува, аз съм професионалист. Професионална певица съм и мога да пея каквото си искам.
– Ти пееш руски песни не само в цяла България, но и в други страни. Освен това пееш и на няколко езика. Как реагира чуждестранната публика, когато запееш руска песен?
– Пея на седем езика. Публиката реагира много положително.
– В България как се посреща “Сборная команда”?
– На нашите концерти основно идват хора, които харесват руската музика, а също и рускоговорящи. Това, което забелязваме ние е едно топло посрещане, хората се радват и най-вече се радват на разнообразието от песни, което предлагаме. Защото ние пеем всичко – естрадни песни, романси, бандитски или така наречените блатные песни, руски рок, песни от незабравимите киноленти, като “Беларуската гара”, “Бялото слънце на пустинята”, “Диамантената ръка” и т.н. И не на последно място песни от руския фолклор.
– Казваш, че не сте формация, нито група, а програма?
– Точно така. Ние не сме група, формация, състав и т.н. Защото нашата идея в концепцията на “Сборная команда” е да предлагаме разнообразна руска програма, тоест всеки от нас да допринася с различни стилове и свои интерпретации за приятното настроение на хората, които обичат руската песен. Всеки от нас тримата има свой репертоар и се редуваме в изпълненията. Аз конкретно допринасям с песни от естрадния жанр, поп, рок и метъл. Точно тази комбинирана различност ни превръща в един страхотен продукт, според мен, който ще поеме максимално голяма аудитория. Ние сме широкоспектърни, уникални сме сами по себе си и наистина в България нямаме аналог. Пеем в цяла България, навсякъде ни посрещат много добре и това ни радва.

Инфо: Николай Атанасов, известен журналист, дългогодишен водещ на “Нощен хоризонт” и музикант, наричан още българския Висоцки.
Концерт “Любими руски песни” на “Сборная команда” в летния театър в Бургас ще се състои на 4 август. Начало: 20.30 ч. Билети може да се закупят в билетната каса в градинката до х-л България в Бургас. Телефон за резервации:0894-898-098

Олга Гурска в. „Русия днес – Россия сегодня“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'