Кеворк Кеворкян: Бойко седи на брега и чака реката да довлече труповете на враговете му. Дали ще се забавлява, ако реката довлече и собствения му труп?




Докато реката ги довлече – лигавене без край

Докато симулираха, че ще правят нов кабинет, нашите политикани се пазаряха повече, отколкото Рузвелт, Чърчил и Сталин се пазаряха в Ялта, когато чертаеха следвоенното устройство на света. Местните шарлатани обаче се надлъгват за собственото си устройване, което си е доста по-сложна задача, като се има предвид, какво представляват.

Едва ли са дотам глупави, че да са вярвали на Бойко, когато сутрин им казваше едно, пък вечер – друго. Но гледаха да разтеглят дъвката, колкото е възможно по-дълго. Да натрупат още малко тежест – главно в собствените си очи.




И не им омръзваше да играят в една пиеска с предварително известен край – кабинет ще има, когато на Бойко му скимне да го направи. Но ония продължават да дават вид, че нещо зависи от тях.

Много бяха смешни, когато влизаха един по един в залата за „преговори“, като жадно се оглеждаха дали ги хваща някоя телевизионна камера. А щяха да са по-интересни, ако се изнизваха през прозореца. Веднъж казваха, че трябва да се прави на всяка цена правителство, за да не се хвърли страната в криза. Сетне им идваше друг акъл: нещо им нашепвало, че народът вече иска избори. Изповедниците на шепнещия народ.

Бойко пък седи на брега и чака, както бе казал мъдрецът, реката да довлече труповете на враговете му. Очевидно се забавлява. Дали ще се забавлява, ако реката довлече и собствения му труп?

Зловещата катастрофа в Хитрино му даде възможност да играе най-любимата си роля: на Бащицата. Той има дълъг опит в тази роля – щом дори е бил в Хитрино на сюнета на кметския син. Вече никне отвсякъде, така че неговата е ясна. Обаче навлеците край него са направо смешни. Как не схванаха, че никой не ги брои за слива, както се изразява Народа – без да шепне. Освен това, между тях няма нито един, на чийто сюнет Бащицата да е бил. Е, какъв шанс имат тогава? Никакъв, разбира се.

Като ги гледам, те са готови и сега да си направят сюнет, но Бащицата не се е сетил да включи това условие в преговорите. Все още. След изборите ще се сети. Не изключвам той да ги поощрява – тайно от публиката – да продължават да си въобразяват, че политическият кантар изобщо ги хваща. Не лично – но Цветанов няма друга работа, след като загуби президентските избори. Всъщност, кой ги загуби ще си остане най-дълбоко пазената тайна на ГЕРБ, но това е друга тема.

Вижте го един Румен Христов, например – и той се напъваше да прави кабинет, може и да е сънувал, че ще стане премиер. Надуваше известно време този балон – и набързо се върна към празнословието, като се изрепчи, че ни очаквала „студена сибирска зима“. Зимата идва, понеже Р. Христов няма да е премиер.

СДС – тази препатила организация отдавна е в кома и съществува единствено в мераците на шефовете й. Същите са и останалите партийки от Реформаторския блок – той е сбириток от сенки. Но никой вече не пита Кунева, стана ли България собственост на гражданите – или и това си остана във фантазиите на политическите цървули. Кунева отдавна и за далаверата с ядрените блокове не я питат, та какво остава за другото. Тия дни тя се глезеше нещо около Председателството на България – вместо да гледа да не откраднат НДК, докато го ремонтират.

Пиша дописката си и чувам от телевизора, че Агов щял да участва в сутрешния блок на Би Ти Ви. Антон Хекимян изглежда е изперкал предпразнично, та е поканил тази политическа булонка в предаването си. И щял да джафка нещо за световния тероризъм – сигурно ще го припише на Путин. Агов открай време е ненадминат в слагачеството си – за да даде вид, че е жив, е готов да ближе денонощно задницата на Статуята на свободата в Ню Йорк. Трябва да го ангажират, ще бъде голяма атракция. Същият въздухар каза преди време, че Путин щял да има съдбата на Милошевич. Ето такива идиотщини говорят тия типове – и сетне се чудят, защо разумните хора избягаха от „дясното“. „Тайм“ определи руския президент за най-влиятелния човек на изминалата година, обаче тази мръвка си говори, каквото му падне. И все се намира някой да му дава думата, да го ексхумира. Хекимян, стегни се, няма да станеш Кеворкян, ако си толкова доверчив.

Такива като Агов и Румен Христов има смисъл да ги питаш само едно: как бе опозорена „синята идея“- и, всъщност, какъв политически педерастлък практикуваха някои, че да я докарат до този плачевен финал.




Бащицата е наясно и с това, той само се прави на гламав, напоследък много често. Понякога им се хваща на номерата – и това го има. Кръстев го изигра със заверата срещу Бокова, изложиха го зловещо и сигурно му се присмиват. Сега пък други кръстевци му пълнят главата, че трябва да се поглези с „десните“ и да им даде някакви шансове – понеже те можели да му осигурят трафик на доверие в Европа. Постни измишльотини, но изглежда му влияят. Произвеждат ги измисленяци, някои от тях са си направо луди хора. На ония от началото на Прехода странностите също им личаха – тия са по-засукани, но пък и по-нахални и празноглави.

Ето го Плевнелиев – пет години плещи нетърпими глупости. Но винаги, когато се случва нещо наистина драматично, мълчи гузно-предвидливо, дума не обелва. Накипри се и цъфна навремето в удавеното село Бисер, но сега не отиде в Хитрино – сигурно е крепял България да не се сурне обратно от лидерската си позиция в Европа. Нашите държавници са си едни страхливци, нищо друго.

И винаги отвръщат поглед, когато се случи нещо наистина срамно. Вместо да драпа за званието най-услужлив „европейски“ прислужник, Плевнелиев трябваше да направи изявление, че дивакът от Берлин е циганин, че неговата мерзост не е присъща на истинските българи. Но си затрая – сигурно е решил, че това е дребна историйка.

Има обаче нахалството да казва, че носи отговорност за всеки от нас – представяте ли си. Но не и за онзи дивак. Той и останалите политически главанаци веднага са забравили случката. Обаче за германците фалшивият „българин“ от Добрич вече е същият като насилниците от Кьолн, не се различава по нищо от Ордите от нашественици. Целта е постигната – ние сме същите диваци и трябва да си стоим в нашето Гето – България. И смирено да пазим Европа.

И Бащицата нито една дума не каза за дивака от Берлин.

Той си зяпа, как коалиционните му „партньори“ цамбуркат в калната българска река. И печели време – за да се съвземе ГЕРБ след внезапния нокаут, който му нанесе генерал Радев. Сега Плевнелиев ще брои още няколко пъти до десет, докато ГЕРБ се изправи – и затова подлярски прехвърли съставянето на служебен кабинет на Радев. Жалко, защото публиката с нетърпение очакваше, дали ще надмине собствените си досегашни щуротии. Навремето се дра срещу Живков, наричаше го лъжец и накрая назначи негов съветник за служебен премиер – той пък кристален комунист. Такива са тия хора, сякаш съществуват в някакъв постоянен световъртеж.

Бащицата зяпа реката, но дали вижда, че тя влачи и тлъстото туловище на военния му министър Ненчев? Той пък вече е обвиняем – като начало по две производства, обаче не спира да мели: скоро предложи военните да минават през детектор на лъжата! Прехода не познава такъв нахалник. Сега ще започне да се дере, че го преследват, защото искат да превърнат България в руска губерния. Елиминираш колхозника Ненчев – и я получаваш на тепсия.

За някои министри, Бащицата и коалиционните му шутове снижиха до максимална степен критериите за кадърност и почтеност, направо ги хвърлиха в помийната яма.

Лигавенето ще продължи с нова сила след изборите. Бащицата трябва да нагласи новото каре от шутове, които дотогава ще са изгладнели и ще джафкат до прегракване. Но накрая ще приемат всичките му условия и капризи.

От БСП пък са си едно малеби, както винаги. Нинова казала, че те не ритали „паднал човек“. Имала предвид Бащицата. Дали и тя не е готова за онази река?

Тия хора не искат да проумеят, че когато правиш едно и също, не можеш да очакваш различен резултат – както бил казал Айнщайн, когото все още не са прекръстили в Айнщайн-ер. Добре, как се управлява една държава с толкова лигавене?

Много е опасно човек да гледа телевизия. Веднъж попаднах на едно малко филмче за Копола – той разказваше, как си търсел работа в киното и един го питал, дали знае руски, трябвало да се превежда някакъв филм на Айзенщайн-ер. Така прочете дикторът името на великия режисьор Айзенщайн – а преводът е минал през една сюрия хора. Как ще се издържат тия тъпоумни времена – и Господ не знае.

Има една много предизвикателна реклама, тя гласи: „Това е българска гайда. Ако я кръстим Джефри, тя пак си остава българска“. Така е и с нашата политика, както и да я кръстим – Доналд, Владимир или Реджеб – тя все си остава една пробита гайда.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'