Какво трябва да знаем за неплатения отпуск?

Кодексът на труда урежда няколко вида неплатен отпуск, като например за временна неработоспособност, за гледане на малко дете и т.н. Независимо от това обаче обикновено се сещаме за най-общия вид неплатен отпуск – този, който просто ни се налага да ползваме извънредно. Всъщност той е и вариантът, до който се прибягва най-често, и може би затова е и най-известен.Каква е законовата уредбаВъпросът за неплатения отпуск е уреден в чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). Според този текст работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск. Освен разрешение от работодателя КТ не поставя никакви други изисквания за ползването на този вид почивни дни. Той може да бъде поискан и предоставен, независимо дали служителят вече е използвал правото си на платена годишна почивка, или просто предпочита да си вземе неплатен отпуск и да запази за други цели платения.Също така правото на ползване на неплатен годишен отпуск не е обвързано с изискване за определен трудов стаж (за разлика от правото на платен годишен отпуск, което възниква след натрупване на първоначален трудов стаж от осем месеца). Размерът на неплатения отпуск също не е ограничен, но КТ предвижда, че само неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Ако неплатеният отпуск е по-дълъг, дните след тридесетия не се отчитат за стаж (освен ако не е предвидено друго в КТ, друг нормативен акт или акт на Министерския съвет). Длъжен ли е работодателят да разреши неплатен отпуск От текста на законовата разпоредба става ясно, че ползването на неплатен отпуск е правна възможност за служителя, но тя не поражда задължение за работодателя непременно да уважи искането. Той може да откаже или например да предложи алтернативен период на ползване. В същия чл. 160 КТ има и хипотеза, при която работодателят е длъжен да предостави неплатен отпуск и няма право на преценка. Тази хипотеза обаче е ограничена до случаите, в които служителят има правоотношение с институция на Европейския съюз, с ООН, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. В тези случаи работодателят е длъжен да разреши еднократно ползване на неплатен отпуск до една година.Може ли служителят да бъде изпратен 6 неплатен отпуск принудителноПринципно по действащото законодателство работодателят няма такова право. Има случаи, в които това се допуска с изрични законови текстове като временна мярка срещу икономически сривове, засягащи много индустрии. Така например § Зд от Преходните разпоредби на КТ предвиждаше, че до 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят можеше да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година. Условието за това беше по времето на неплатения отпуск да се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, както и преди това да е било въведено непълно работно време и през този период са ползвани горните мерки за запазване на заетост. Подобни разпоредби са по-скоро изключение, имат временен характер, ограничени са с краен срок и не дават принципно право на работодателя да пуска служителите си в неплатен отпуск. Ако работодателят изпрати служител в неплатен отпуск без негово съгласие, служителят има право да прекрати трудовия си договор без предизвестие, с незабавен ефект (чл. 327, ал. 1, т. 11 КТ).Какво се случва с осигуряването по време на неплатен отпускЗа времето на неплатения отпуск не се дължат социални осигуровки. По отношение на здравното осигуряване – през първия месец на отпуска работодателят дължи внасянето на здравни осигуровки, а за останалия период служителят трябва да ги внася за своя сметка чрез работодателя си. Порадилипсата на трудово възнаграждение през времето на отпуска не се дължи и данъкът по ЗДДФЛ. Какви са алтернативните варианти на неплатената почивкаВ много случаи, когато на работниците или служителите им се налага да отсъстват от работа поради определена причина, те си пускат молба за неплатен отпуск (по общия текст на чл. 160, ал. 1 КТ). Понякога обаче причината, наложила отсъствието на служителя, може да бъде основание за някой от специалните видове „целеви“ отпуски, уредени в КТ. В тази връзка е добре да се имат предвид възможностите за отпуск, предвидени в чл. 157 КТ, според който работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя (и да му плаща възнаграждение в предвидените по закон размери):- при встъпване в брак (2 работни Дни);- при кръводаряване (за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него);- при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия (2 работни дни);- когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;- за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;- за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;- когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (по 1 час дневно за дните на предизвестието);- за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия;- за медицински прегледи при бременни работнички или служителки или такива в напреднал етап на лечение инвитро, когато прегледите трябва да се извършват през работно време.Друга възможна опция са т.нар. служебни и творчески отпуски, които могат да бъдат платени или неплатени и които се признават за трудов стаж. Служебните отпуски могат да се разрешават на служителя за изпълнение на някакви важни задачи, свързани с работата му (или приети от закона за особено важни), а творческите – за решаване на важни творчески задачи (приема се, че това са задачи, представляващи практическа или творческа новост). Тези отпуски по принцип не са ограничени от минимален и максимален размер, т.е. страните могат свободно да договорят срока им. В зависимост от случая подходящи могат да се окажат и неплатените отпуски за учащи се, уредени в чл. 171 и 171а от КТ (които трябва да се предоставят от работодателя в допълнение към платените отпуски за обучение). На тези отпуски имат право работници и служители, които учат в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя им. Неплатените отпуски на учащи се са в следните размери:- за подготовка и явяване на изпит – до 20 работни дни за учебна година;- за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения – до 30 работни дни;- за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения – до 4 месеца;- за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка – до 4 месеца. Когато липсва съгласие на работодателя, неплатените отпуски са в размер на половината от горните. Този вид отпуски се зачитат за трудов стаж и се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително (т.е. работодателят няма право на преценка дали да пусне служителя в отпуск или не).

Източник: „Капитал Daily“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'