Иво Инджев получи атлантическа ерекция, закани се на Борисов, комунистите и руснаците

Посмейте се и се повеселете с поредната поплювковщина на агент Ивайло, традиционно свързана с „агресивната Русия“, „миролюбивото НАТО“, добрите чичковци от САЩ, „съветския колониализъм“, „надеждата от Варшава“ и подмолния троянски кон на Москва – Бойко Борисов…
ivo-indjev
Още преди началото на срещата на високо равнище на НАТО главното събитие се състоя. Видно е от анонса на министъра на отбраната на САЩ Аштън Картър:
„Централна тема на срещата на високо равнище ще бъде по-нататъшното развитие на подхода на НАТО по отношение на Русия, която трябва да е силна и балансирана – силна в план на сдържане на агресията към Европа. Затова един от най-важните въпроси на срещата ще бъде преминаването от стратегия на подкрепа за съюзниците, която бе първия отговор на НАТО към незаконното поведение на Русия в Крим, към фаза на сдържане. Алиансът не се е фокусирал върху това в течение на четвърт век, а сега го прави“, каза Картър.
„В същото време НАТО ще продължава да работи с Русия там, където е възможно и както в края на студената война е открит за по-широко сътрудничество с нея“, заяви Картър.
Самият факт, че срещата е дислоцирана ( нарочно употребявам военния термин) във Варшава вече е достатъчно силно послание към Москва. Не е само заради символиката на разпадналия се съветски военен пакт, наречен “Варшавски” като знак за унизително подчиняване на потенциално най-опасния за съветската хегемония поробен народ в Европа. И не е само също така заради вменяваната на поляците русофобия поради факта, че те имат най-дълга историческа памет за бруталния руски колониализъм.
Варшавската символика с днешна дата е подсилена от още два фактора. Първо, Полша е емблематична илюстрация за успеха на освобождаването от съветския колониализъм. От жалко подобие на европейска държава в сравнение със западните си съседи, поради “пропуснатите ползи” в условията на съветския диктат, за две десетилетия и половина извън орбитата на Москва Полша се превърна в равноправен, ако не и изпреварващ по някои икономически показатели, техен партньор. Миниатюрната по количествени показатели в ресурсно и териториално отношение спрямо Русия полска държава постигна за отрицателно време една трета от брутния вътрешен продукт на огромния си източен съсед извън неговата орбита. А при темповете си на развитие на тази база ( Полша беше единствената значима държава в Европа, която ги запази по време на икономическата криза) тя има всички изгледи да подплати самочувствието си на водещ европейски опонент на болния гигант в близкото обозримо бъдеще.

Отгоре на всичко, пак по исторически причини и поради регионалния си интерес, Полша буквално играе ролята на закрилник на пострадалата от руската агресивност Украйна, от която изостана малко само в едно отношение: в десъветизацията чрез премахване на окупационната символика, включвайки се напоследък в това състезание все по-активно.
Иначе казано, изнасянето на разговора за опасността от Русия във възможно най-омразната за Москва натовска столица е достатчно ярко доказателство за края на атлантическото шикалкавене и на илюзиите, че руската мечка си е променила съветския нрав. Очевидно атлантиците най-накрая проумяха, че тя има нужда от усмиряващ синджир, за да има мир.
На атлантически език този синджир се нарича “сдържане”. Това ни съобщава изпреварващо още преди началото на срещата във Варшава министърът на отбраната на страната, която добре информираният руски самодържец Путин се опита да умилостиви в речта си на икономическия форум в Санкт Петербург миналия месец с подмазваческото признание, че САЩ са велика сила.
Първият исторически пример, по аналогия със завръщането към стратегията на сдържане спрямо руската агресивност, за който мнозина биха се сетили, вероятно би бил свързан с речта на Чърчил във Фултън, родила термина “желязна завеса”. Избирам обаче приликата с обратен знак.
Когато съветските танкове смазват антиколониалните бунтове в Берлин и Будапеща в началото на 50-те години на миналия век, Западът решава да защити своето галопращо благоденствие чрез пасуване. Именно този избор бележи истинското падане на мрака ( по израза на Чърчил) над половин Европа, за която настъпва период на отчаяние.
В България, където преди това действа най-упоритата въоръжена съпротива срещу съветската окупация в Европа , сравнима само с украинската по своята продължителност, борбеният дух на горяните се прекършва. Властта в София триумфира и маркира това състояние с издигането на огромната монументална възхвала на съветската бруталност в столицата. Благодарственият надпис в неговото подножие на практика означава: “да живее братският съветския фашизъм, смазал порива на горяните след клането в Берлин и Будапеща”.
Днес във Варшава получаваме надежда, че този път благоденстващата част от света е проумяла, че не е вкусно да ядеш в лускозен ресторант край рояци от просяци, превъвранати в такива от кварталния побойник, разчитащ на твоята мекушавост.
А колкото до българския троянски кон на Путин, кой по-добре, ако не съседът, му познава кътните зъби! В Румъния вече наричат открито Борисов предател:
http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/07/08/2791943_vuv_varshava_rumuniia_shte_poluchi_podroben_plan_kak/?p=0#addcomment

От блога на И. Инджев/onovini.com

loading…






Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'