Института за икономически изследвания при БАН: Външният дълг става неконтролируем

Придържането към сегашната политика по външния дълг, характеризираща се с липса на адекватни цели за дългосрочно развитие и ниска прозрачност на използване на акумулирания публичен ресурс, постепенно ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване – невъзможно.

Това заяви финансистът доц. Григор Сарийски на брифинг на Института за икономически изследвания на БАН по време на представяне на годишния им доклад за 2015 г. за икономическото развитие на България.

Разбира се, все още е рано да се говори за този етап, но при запазване на тенденциите от изтеклите две години, за един обозрим период от 5-7 г., може да се предположи, че неблагоприятният сценарии е повече от вероятен, допълни ученият.

За външния дълг, за задлъжнялостта на страната говори доц. Григор Сарийски. През последните години се увеличават дългът и фискалният резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите, каза той. Къде отиват останалите пари не се знае, продължи финансистът.

В последно време се теглят пари, които стоят като излишък и не е ясно за какво са те. През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12 място в ЕС, сега сме след 20-то място, т.е. финансираме се на доста скъпа цена. Все още имаме ниска задлъжнялост – 26%, засега сме далеч от сценария за дългова спирала, но у нас съществува и феноменът на прахосничество, според статистика на Световния икономически форум.

Ако има нещо положително в банковия сектор през 2015 г., то е установеното доверие в местните банки, но нито бизнесът, нито населението имаха желание да теглят кредити, продължи доц. Сарийски. Гражданите обаче не са оптимистично настроени за бъдещето си и хората спестяват от разходи за образование, за здравеопазване, за пътувания и др.

Обемите по „нов бизнес“ показват понижение също. Независимо че кредитите намаляват, има увеличение на приходите на банките. Част от причината са големите такси за сметка на депозантите, а и те вече са си изработили достатъчно устойчива рамка, гъвкави са същевременно, за да си запазят високите печалби, поясни Сарийски.

Доц. Виктор Йоцов говори за външната среда за икономиката на България. Тя беше спокойна, мигрантският проблем също нямаше отражение върху икономическите показатели, каза той. Но се забави глобалният растеж на БВП, особено на развиващите се икономики, което дава отражение на търсенето на суровини и материали. Това, разбира се, дава отражение и у нас –ниски темпове, високи съпровождащи рискове, финансовият сектор все още не се е възстановил след кризата от 2008 г. и др.

ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Цените на някои основни стоки са повлияни от това, че сме зависими от външните пазари- намаляват цените на енергоресурсите, цените на суровини падат в номинален размер, коментира доц. Йоцов. Което означава, че условията на търговията се влошават и външният сектор не може да бъде стимул за растеж в средносрочен и дългосрочен план.

Положителното е, че през 2015 г. и вътрешните, и външни фактори действаха в една посока- надяваме се растежът да остане положителен, макар и нисък, отбеляза доц. Йоцов.

Тази година ще станем свидетели на забавяне на темпа на растеж до 2%, заради бавното стартиране на европрограмите, за разлика от 2015 г., когато те допринесоха значително за неговия темп. През 2016 г. се очаква средногодишната инфлация да бъде нула, каза той. Възможно е да бъде и отрицателна, но трябва да се изчака резултатът от летните месеци. А ниското търсене на кредити от страна на честния сектор и провеждащите се стрес тестове способстват също за намаляване на растежа, подчерта доц. Йоцов.

Доцентът се върна и на един смущаващ фактор – актуализацията на бюджета за 2015 г. за трета поредна година.

„Имаме проблем с прогнозирането на финансовите потоци“, каза той. „Малък е процентът на преразпределение на приходите у нас през бюджета за разлика от други европейски страни.

Наблягаме на косвените данъци, които са регресивни, през последните години неравенството в икономиката се увеличава и една от главните причини е данъчната политика. Налага се да се направи една академична дискусия за този проблем“, подчерта доц.Йоцов. Запазват се ниските данъчни ставки, но заедно с това има повишени изисквания към държавата за икономическия живот.

Трябва да се разчита или на едното или на другото, но не в такава корелация. При разходите имаме нарастване, без да има съответствие с проходите и повишаването на БВП, което говори за конюнктурни политически интереси, отбеляза доц. Йоцов. Той посочи и силно негативния ефект от нарастването на дълговото бреме.

Източник: БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'