Една обида е обида, само ако бъде възприета като такава. Огледайте се около себе си да видите в какъв грозен, болен народ сме се превърнали

От няколко дни Главната фекална тръба – медиите, се занимават изключително с проф. Иво Христов и неговата „обида’ към 85 % от мат’ряла. Всякакви манекенки и зализани келеши – водещи, както и дърти журналистически бракми, анализатори, политици и прочие придворни плювалници, налазиха студиата на телевизиите, и хвърлят огън и жупел по професора. И нито един не го обори аргументирано и статистически. Има един такъв момент в НК, че една обида е обида, само ако бъде възприета като такава. Да бъде възприета от реципиента като към отнасяща се до него невярна квалификация. На мен колкото и да ми викат „дебил“, изобщо няма да реагирам, защото няма да ми хрумне, че може да се отнася до мен. Ще се обидя толкова, колкото ако някой ми каже, че съм негър. Наясно съм със знанията, общата си култура и способността за мислене и бих отминала подобна квалификация с пълно безразличие, без да доказвам, че не се отнася до мен, щото тва е ясно.




Хубаво, ама явно, много народ е убеден, че тази квалификация се отнася до него и фърга къчове в социалните мрежи и мас-медиите. Парламентарният кошер жужи възмутено и иска линч. Ядосаните пчелички неведнъж са отказвали предизвикателството да си направят IQ тест, по покана на разни организации, щото са наясно с всестранната си неграмотност и ментален дефицит. На повечето на самата им физиономия пише „дебил“, пък френологията и физиономиката съвсем не са безпочвени науки, щото рано или късно човешките пороци „слизат“ на физическо ниво, като в “ Портрета на Дориън Грей“ и се получава ай тоя грозен свинарник, който си имаме в Парламента. Изтънченият, извисен, одухотворен човек си личи, той излъчва интелект и дори няма нужда да се доказва – той просто го прави,защото това е природата му. Очите му излъчват чувствителност и мисловна дейност, осанката му говори за достойнство, физическата му форма отразява навиците му…Огледайте се около себе си да видите в какъв грозен, болен народ сме се превърнали.




Това не е дефицит само на здравеопазване, а преди всичко на интелект и духовност – онова, което ни извисява над яденето, срането и калната битка за хляба. Вижте, че на върха на хранителната верига у нас са най-примитивните, алчни, безскрупулни и неграмотни индивиди и такива са слугите им – многоклетъчни форми на живот с нула чувствителност и достойнство. Хайде, директно да кажем, че 99% от мат’ряла не чете Ницше, Кант и Достоевски и не се напъва да осмисли същността на Битието, ами прекарва живота си в пространството между кухнята и кенефа, като междувременно се прецаква с ближния в името на успеха, кинтите и възхищението на калната локва, наречена общество. Екзистенциалната трагедия на червея, наречена майтапчийската – живот.
Автор: Marina Eleazar, източник: Facebook. Заглавието е на редакцията(бел.ред.).



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'