Доц.Валери Колев: Второто Съединение на 7 септември 1940 г.




Днес е денят на Второто Съединение. Случва се да е само ден и 55 години след първото, за което знаят повечето българи. А Второто е не по-малко важно от първото.
По силата на Букурещкия и на Ньойския договор, Южна Добруджа е предадена на Румъния, но с началото на териториалната ревизия в Европа, на която дава старт Мюнхенското споразумение от септември 1938, българската дипломация осъзнава, че е настъпил моментът за по-активни действия и за промяна на границите.




В София са свикани почти всички български посланици и на 19 април 1939 е подготвена Директива 19. Тя потвърждава курсът на необвързване с която и да е Велика сила или регионален съюз, запазване на баланса в българската външна политика и акцентиране върху спазването на международните задължения и особения интерес към правата на малцинствата. Едновременно с това е обявено, че този курс няма особени перспективи ако не бъдат зачетени ключови интереси на страната и особено ревизия на границите в 2 направления. На първо място е поставена Южна Добруджа, на второ Западна Тракия и на трето Западните покрайнини. Директивата е добре оповестена по цял свят и ясно показва как българският ревизионизъм се е ограничил до връщане на земи, които са били официално признати за български и са били под управлението на Българската държава не през годините на Първото или Второто българско царство, а само от Освобождението насетне.




Времето за действие идва след началото на новата световна война и особено след капитулацията на Франция, основен крепител на Версайската система на континента и покровител на Румъния и Югославия. През лятото на 1940 се оформя негласен съюз между София, Будапеща и Москва, които имат претенции към Букурещ. Още докато Вермахтът марширува под Триумфалната арка в Париж, СССР отправя ултиматум на Румъния да предаде Бесарабия и Северна Буковина в срок от 48 часа. В Букурещ предлагат да преговарят, а от Москва в знак на отстъпка удължават срока на 72 часа. Румъния се подчинява и отстъпва тези земи. В Будапеща се обръщат към Хитлер и с Втория Виенски арбитраж той предава на Унгария Източна Трансилвания.

Забавянето на удовлетворяването на българските претенции поражда идеята за военна операция срещу Румъния на България , но царят спира нетърпеливия премиер. Тогава дипломацията дава най-доброто от себе си, както след Първото Съединение. На Москва се обяснява, че не е в нейн интерес Южна Добруджа да бъде върната на България от Хитлер, а в Берлин се обяснява, че интересите на Райха едва ли са София да получи областта от Сталин. Така под натиска на Берлин, Москва и донякъде на Рим, от средата на август 1940 започват преките българо-румънски преговори в Крайова. Румънската дипломация прави всичко възможно да осуети, отложи или поне да ограничи загубите, но българската поддържа една и съща постоянна позиция, която накрая е приета с Крайовската спогодба на 7 септември. Разбира се, направени и са и някои отстъпки: заплащане на румънските държавни имоти; възприемане на принципа за принудителна размяна на малцинствата, привилегии за частните румънски имоти.
За отбелязване са и някои малко известни и непопулярни факти. Още от 1937 Москва подхвърля на София, че би подкрепила български териториални придобивки и в Северна Добруджа и поддържа тази си позиция дори и по време на преговорите през август 1940. Българските комунисти в Румъния издават манифест срещу връщането на областта на България. Принудителната размяна не е осъществена докрай и от двете страни. Изключителният управител на БНБ Добри Божилов създава истински хаос на европейските борси, успява да удари силно по леята и на практика сериозната договорена сума, която дължим на Румъния, ни излиза почти без пари.
Второто Съединение укрепва позициите на Гермвания и на СССР в България и те напълно изтласкват отслабващото британско влияние. Въпреки това в Лондон одобряват мирното предаване на територия на другия край на континента. Затова след края на войната, областта не е върната на Румъния, както например се случва с Източна Трансилвания. Едновременно с това Крайовският договор е успешната кулминация на политиката на мирна ревизия. Затова нейните привърженици в правителството и в „малкия кабинет“, начело с външния министър Иван Попов успяват да отбият силен тристранен натиск от страна на Германия, Италия и СССР за въвличане на страната във войната през октомври и ноември. До момента, в който става ясно, че италианците губят войната в Гърция и дори в Албания.
Автор: Доцент д-р Валери Колев е роден на 25 август 1960 г. в Пловдив. Преподавател по нова българска история в СУ „Св.Климент Охридски“. Автор на редица статии и книги посветени на българската история от 1878 до 1944-та година.
loading…


2 thoughts on “Доц.Валери Колев: Второто Съединение на 7 септември 1940 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'