Доц.Иво Христов: България не е участник в световните събития, тя е просто територия




Живеем в сложни, трудни, изпълнени с политически обрати и предателства години. Довчерашни съюзници стават врагове, а враговете приятели. Колосалното разделение на света се усеща по социалните придобивки изчезващи една по една от портфейла на обикновения човек. Страната ни е на кръстопът. Някои определят това като плюс, други не. Дали е така и какви ходове да очакваме на шахматната дъска на политическия елит?

За тези, а пътьом и други казуси, Стойчо Керев разговаря с доц. д-р Иво Христов.

Източник: novotopoznanie.com

– Каква е ролята на България в тези времена на непрекъсната динамика както в регионалните, така и в световните процеси?

– Ще бъда директен. България не играе роля в тази ситуация, роля играе българската територия, която за добро или лошо е създавала твърде много проблеми като гранична пресечна територия между Ориента и Запада и между Севера и Юга. Ако под България Вие разбирате някаква геополитическа или държавна субектност, България я е загубила много отдавна, тя не съществува на политическата карта. Но тъй като територията на България е важна за разиграването на ходовете на големите геополитически играчи, които вие споменахте, а именно колизията от сблъсъка между Турция и Европа, Русия и САЩ. Част от тези събития се причисляват разбира се и в нашия край. И по тази причина България е принудена да бъде въвлечена буквално „за косите“ в геополитическия ребус. Така че ако ме питате каква роля играе България, тя играе ролята на терен, на обект, в който се разиграват исторически събития, но тя не е участник в тях.


– Каква България бихме искали да виждаме е едно, а каква България реално наблюдаваме – съвсем друго. Разочаровани ли са хората?

– Отново да цитирам известната максима на Сталин, че има логика на желанията и логиката на ситуацията. И не винаги логиката на желанията съвпада с логиката на ситуацията. Аз съм обвиняван неведнъж от българските медии, които дълбоко не уважавам, поради техния изключително нисък професионализъм, съчетан с доза слугинаж, това са хора, които са дълбоко некомпетентни в делата, с които се занимават. В този смисъл дори слугинажът изисква все пак известна доза професионализъм. Обвиняван съм, че едва ли не съм мизантроп номер едно на републиката, защото не предлагам весели картинки на опростялото и оскотяло българско население. Отказвам да влизам в тази роля. Има си достатъчно клакьори за целта. / Турция е истинската заплаха за България

– И все пак…

– И когато говорим за България, нека да не подменяме желаното с действителното. България се намира в много тежка ситуация и това не са някакви обвинения, а по-скоро констатация. Тя е с изчерпан демографски и икономически потенциал и е периферна територия, буферна зона между Европа и Ориента и между Европа и Русия. Българите са загубили собствената си социална и цивилизационна физиономия, културата е с нисък политически хоризонт и с повратлива политическа класа, която винаги е играла роля на пета колона на съответния, който е владял тази територия. Това е за съжаление. То не звучи хубаво, но за сметка на това е вярно.

– Как мислите, турският държавен глава ще бъде ли докрай коректен с европейските партньори или ще ги подведе?

– Естествено. Какво друго може да се очаква. Аз го бях написал преди 5 години. Турция бавно, но сигурно се отлепва от западния геополитически кораб. Някои тогава си мислеха, че това е представяне на друга действителност, но това наистина е така. Резултатът от тази изключително рискована операция може да бъде че или кораба ще потъне, т.е. Турция ще бъде взривена отвътре, натоварена с огромното количество системни противоречия или точно обратното – Турция ще влезе в съвършено различна геополитическа орбита и ще играе ролята на самостоятелен геополитически играч. В момента се намираме в точка на дислокация, тоест дали тя ще поеме в едната, в другата или третата посока. Изключително опасна ситуация от гледна точка на историята, тъй като това може да доведе да странични вреди, включително и за съседните територии, в случая България. Тогава ако Турция действително бъде вкарана в блатото на жесток вътрешен граждански конфликт, етнически и религиозен, ситуацията с бежанците ще ни се стори оперета, на фона на всичко, което може да се разрази. / Вижте още – България е подмандатна територия


– Как бихте оценили политическото поведение на Анкара?

– По отношение на това дали Ердоган е искрен или неискрен, той е искрен по отношение на интересите на новия анадолски елит, който той представлява. Зад Ердоган стои една значителна част от анадолското турско общество, на което даде шанс, работа, хляб и развитие в ислямската форма на турската цивилизация. В този смисъл, отвъд политкоректните заигравания, Ердоган е представител на една автентична Турция, която не желае повече да участва в шизофренната роля на запад на изтока или изток на запада, която й даде Кемал Ататюрк. И изобщо кемалисткият курс по отношение на модернизирането и създаването на Турция като държава. В това отношение интересите на Турция и тези на Европа диаметрално се разминават, това е обективно заложено. И оттук нататък ние само ще присъстваме в драмата на ситуацията.

– Но в тази драма имаме защита в лицето на НАТО, или е друго?

– Защо НАТО трябва да защитава българската територия? Дайте ми поне една причина да го направи. Първо съвършено друг е въпросът, че българската територия беше изключително необходима, поради нейното геополитическо и стратегическо разположение. Второ, когато говорим за НАТО, няма такова нещо като НАТО. Има американски протекторат на европейска територия, нищо повече.

България е лишена от въоръжени сили, защото нашите геополитически господари с основание смятат, че те няма да им бъдат лоялни. Тук те прозират дълга руска връзка, ако щете дори на манталитетно ниво и затова обезоръжиха нашата и без това не особено силна държава, за да нямат проблеми с нея. Ако се случи нещо на наша територия, винаги се визира, че Турция едва ли не щяла да окупира България. Няма нужда да окупира, поради простата причина, че ние, така да се каже, биваме ерозирани отвътре. Ние сме вече само куха форма, която е лишена от съдържание. Така че НАТО тук няма да защитава България, НАТО ще защитава собствените си интереси. Ако тези интереси преминават през зачертаването дори на имитацията на българската суверенност и държавност, бъдете сигурни, че точно така ще стане.

– В България всеки се бори за симпатията на Русия, САЩ, Турция… Все за някаква тясна връзка лелеем.

– Точно така. Щом важните социални и политически разделения са точно „филството“ или „фобството“ към чужда на България сила, било то Русия, САЩ, Запада или Турция, това показва нещо жестоко и крайно неприятно за нашата българска субектност. Това означава, че ние не структурираме нашето геополитическо ориентиране към автентичния български интерес, поради една много проста причина – такъв просто отсъства. Отсъства дефиницията на това що е то българското. То винаги е било функция и рефлексия на външна сила. Това е крайно неприятно и голяма част от това, което се е нарекло българска експертна общност няма сетива за него, камо ли да го дефинира.

– На финала на този разговор да Ви върна към раздялата на Великобритания с Европейския Съюз. Какво да очакваме?

– Дефинирам Brexit като спасяване на британския кораб от потъващата Европа. Британските елити, които са част и от глобалните елити, са много добре запознати с процесите, които ще се разразят в най-скоро време и навреме вдигат котвата. Ако използвам старата терминология на Карл Шмит, метафорично англосаксонската цивилизация е кораба, докато Европа е домът. Корабът е клатушкащ се, винаги пътуващ нанякъде, той не е закотвен във времето и пространството със съюзници. Той има само собствените си интереси, интересът за оцеляването на кораба и неговия екипаж. Докато сушата или домът, това е съвършено друго нещо. Не може да се измести, далеч по-трудно е. В този смисъл британците вдигнаха котва и се отделят. Да му мислим ние.

loading…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *