10 изключително интересни факта за най-страховития от диктаторите в историята







Диктаторите Хитлер и Сталин са считани за едни от най-големите масови убийци живяли някога. В съвремието тези, които подкрепят Хитлер са най-често маргинали и декласирани елементи, а сталинистите могат да се окачествят по-скоро като носталгици. От друга страна Мао Дзедун е все още уважаван на много места по света, а в родината си култът към него има влияние и до ден днешен. Според западни източници управлението му резултира в смъртта на 40 до 75 милиона души.  Според китайски източници Мао обединява Китай след бурната епоха на граждански войни, връща самочувствието на китайската цивилизация и налага ред.




Мао е бил наистина авторитарен и нетърпящ критика лидер поради, което малцина са се осмелявали да критикуват Големия скок напред или Културната революция. Големият скок напред е серия от политики, в периода 1958-61, чиято цел е да направи Китай икономическа сила, но резултира в насилие, както и различни епидемии и не на последно място глад, който убива милиони. Културната революция пък е последствие от близо 100-годишните унижения, които Китай понася от Япония и Запада. Тя е отговорът на Мао срещу това, както и опита му да прочисти партията и държавата от кариеристи, конформисти и въобще да създаде „нов социалистически човек“. За съжаление тя също е отговорна за смъртта на много хора.

Днес Мао се разглежда от някои като брутален психопат, а от други като революционен визионер, който променя Китай за добро.

10.  Мао идва от селско семейство

Maos-Childhood-Home
Домът на Мао

Човекът, който оставя своя почерк върху Китай и световната история е с беден и скромен произход. Роден е на 26 декември 1893-та г., в семейството на земеделци от Шаошан, малко селце в провинция Хунан. Майка му Вен Кимей е мила и любяща будистка, докато баща му Мао Ичанг е стриктен и работлив конфуцианец. Баща му е имал нерадостната съдба да се роди беден и при това е наследил дълга на собствения си баща, но въпреки това с труд и усилия се издига. Той прекупува земя от други селяни, дава пари назаем и скоро може да се похвали с един добър стандарт на живот. Семейството на Мао е едно от сравнително богатите в селото.

За разлика от повечето селяни, родителите на Мао могат да си позволят да го пратят на училище. Много скоро Мао се влюбва в книгите и отдава времето си на четенето. Въпреки, че е остроумен и добър ученик, той става известен като груб и агресивен. Отказва да се подчини на правилата и много скоро е изгонен от учебното заведение – нещо, което се повтаря три пъти преди да навърши 13. На 16 продължава образованието си в Чанша, на 27 км от дома си. Въпреки, че му се подиграват за вехтите селски дрехи, много скоро младият Мао създава една голяма група от верни приятели, а учителите му го харесват и уважават. Чанша е било изключително изостанало село, което си няма вестник, но в него Мао научава различна информация, включително, че императора на Китай е починал и е наследен от невръстния си син, с който по един или друг начин съдбата ще свърже Мао (Младият император ще бъде пионка на японците през 30-те, а живота си ще завърши като обикновен гражданин в маоистки Китай).

9.  Жени се на 14

Young-Mao
Младия Мао Дзедун



През живота си Мао се жени четири пъти, но първият му брак е през 1908 г., когато е едва на 14 годишна възраст.  Булката е 18 годишната му братовчедка Лю Югу, която е избрана от баща му. Мао не се среща със съпругата си чак до деня на сватбата и по свидетелства на негови близки, не е бил щастлив. Правнучката му твърди, че той е искал да се ожени за друга своя братовчедка на име Уанг Шигу. Желанието му е отхвърлено, тъй като хороскопите им били несъвместими.

Мао отхвърлял съпругата си с отвращение, и очудващо за тийнейджър отказвал да спи с нея. Въпреки че тя се пренася да живее в дома му, той отказвал дори да дели една стая с нея. В очите му, тя е била само пречка пред успешното му учене. Скоро след сватбата Мао бяга от дома си и отива да живее при приятел, което предизвиква скандал в селото. Лю била опозорена и не смеела да излезне от къщата и остава там най-вероятно като конкубина (сексуална наложница) на бащата на Мао. Тя умира от дизинтерия малко преди двадесетият си рожден ден. Мао никога не показва съжаление за нея и по-късно казва на американския журналист Едгар Сноу „Никога не съм я смятал за моя съпруга“.




8. Мао е бил изключителен поет

Carved-Mao-Poetry
Поезия на Мао, издълбана на камък

Въпреки че едва ли бихме очаквали един могъщ и силен световен лидер, известен с войни, революции и убийства, да проявява артистичност, в Китай Мао е известен с поезията и литературният си стил. Дори някои западни критици адмирират творчеството му. От друга страна има и такива, които не го слагат на висота, като първият английски преводач на „Пътуване към Запада“, който казва „Поезията му не е толкова лоша, колкото рисуването на Хитлер, но е по-лоша отколкото това на Чърчил“.




В контраст с радикалните му политически виждания, Мао е предпочитал класическата литература и е писал творбите си само в класическия китайски стил. Той започва да пише поезия още като дете, но първите му творби са публикувани едва през 1957-ма година. В следващите години поезията му става изключително популярна, без съмнение, защото се е изучавала и в училищата (задължително). Независимо дали от идеологически фанатизъм или литературно възхищение, мнозина китайци по време на Културната революция, издълбават поемите му на всичко от планински камъни до торби с ориз.

7. Втората най-публикувана книга в света е на Мао

Little-Red-Book
„Цитати от председателя Мао Дзедун“



Книгата по-известна в Европа и САЩ като „Малката червена книга“ е втората най-разпространена книга в света, след Библията. С прост и семпъл дизайн, както и достатъчно малка за да се сложи в джоб, тя е създадена с цел инструктаж и идеологическо подковаване на войниците и офицерите от Китайската народно-освободителна армия. По времето на Културната революция се превръща в своего рода свещенна книга, и всеки, който я повреди или оскверни е получавал ефективна присъда. Войници, интелектуалци и дори неграмотни селяни изучават с усърдие пасажите на книгата и ги запаметяват наизуст.




Между 1966-71 над един милиард копия са публикувани и то без да броим „пиратските“ издания и неодобрени версии. Влиянието на това книжле не е ограничено само до Китай. Тя е разпространена в още 100 държави, преведена на десетки езици и в крайна сметка се превръща в любимо четиво на много западни интелектуалци, радикали и идеалисти. В известна степен, благодарение на книгата се създават маоистки групи навсякъде по света, от богати държави като САЩ до бедни като Перу. Дори крайната десница е обладана от духа на книжката. Италианската нео-фашистка група „Народна борба“ възхвалявала Мао заради национализма му, както и опозицията му срещу САЩ.

Все пак манията по Мао отшумява с времето, след като човечеството научава какви неща са се случвали по време на Културната революция и Големият скок напред. След смъртта на Мао, китайското правителство оттегля 100 милиона копия на книгата, тъй като тя предизвиквала „насилие и вредно влияние“.

6. Той позволявал на интелигенцията да критикува правителството, а след това я преследвал

Barbed-Wire




Мнозина измежду диктаторите са известни с презрението си към интелигенцията и дисидентите, но никой не е стигал до нива като „Кампанията на 100-те цветя“. Тази кампания е обявена от Мао на конференция в Пекин през 1957-ма и според нея интелигенцията ТРЯБВА да критикува правителството и комунистическата партия, стига да предлага решения, а не просто критики. Потенциалните школи на мисълта били наричани „цветя“, а председателя Мао искал в Китай да „разцъфнат 100 прекрасни цветя“. В началото хората били скептични, но след допълнителни уверения, интелектуалците и хората на изкуството почнали да критикуват партията и да призовават за реформи. До лятото на същата година, премиера Чжоу Енлай получил милиони писма с най-различни критики. Тогава Мао решил, че нещата са отишли твърде далеч, „отровни плевели“ провалили кампанията.

На следната година Мао започнал Антидясното движение, при което над 550 000 души били арестувани за критика срещу правителството. Кампанията на 100-те цветя довела до обратното на това, което се целяло. По-късно Мао ще напише, че кампанията „изкарала змиите изпод камъните“. Най-крайните критици били изпращани в превъзпитателни центрове, а някои дори разстрелвани.




Някои биографи на Мао смятат, че омразата му към интелигенцията идва от времето, когато е бил библиотекар. През 1919-та г. след като получавала квалификация за учител от Хунанското нормално училище, Мао започва работа като библиотекар в Пекинския университет. Там той се опитва да се свърже и сприятели с учените, студентите и интелектуалците, с които университетът бил известен, но те го отхвърлят и му се подиграват заради селския произход.

5. Обожавал е да плува

Бил известен с това, че насърчавал физическото възпитание и обожавал да плува. Малко преди избухването на Културната революция, на състезание за преплуването на Яндзъ, 72-годишния Мао Дзедун се включил заедно с 5000 млади доброволци. Не без помощта на силните речни течения, Мао съумял да преплува 16 километра за малко повече от час. Случката станала хит по контролираните от държавата медии. Целта била да се покаже на нацията и света, че председателя е силен и волеви, въпреки годините си, докато враговете му са слаби и жалки.




Естествено това не е първият път, когато на Мао му се е налагало да изпробва плувните си умения. През лятото на 58-ма, когато отношенията между СССР и КНР се влошавали, Никита Хрушчов направил посещение в Пекин. Хрушчов бил студено посрещнат на летището, а председателя Мао се погрижил престоя на съветския лидер в Китай да е възможно най-унизителен. С тази цел Мао кани Хрушчов да поплуват заедно в личния басейн на председателя на КНР. Целта била да се унизи Хрушчов, който бил нисък, дебел и не можел да плува. Докато съветския лидер нервно се плацикал в детската част на басейна, повелителя на Китай смело плувал в най-дълбокото. Когато Мао поканил Никита Сергеевич да дойде при него, съветския ръководител се унизил допълнително като му дали чифт помощни ръкавели за плуване. Според един от биографите на Никита Хрушчов, Мао Дзедун гледал сцената със задоволство и не пропуснал да покаже на кремълския господар всичките плувни стилове, които владее.

4. Мао е бил безсрамен перверзник

Asian-Woman-in-Water (1)




През 1994 доктор Ли Жисуй публикува книгата „Личния живот на председателя Мао“, 663 страници спомени, които веднага се превръщат в скандален бестселър. Ли е бил личен лекар на Мао от 55-та до смъртта му през 76-та. През цялото време доктора си водел записки и бележки за председателя, но по време на Културната революция ги унищожава. През 77-ма, когато лидер на страната е вече Дън Сяопин, Ли решава да пренапише записките си, колкото може да си спомни. През 88-ма се мести в САЩ и планира да ги издаде като книга. Книгата разкрива много скандални факти от личния живот на „Вечния председател“ и в резултат на това, в Китай книгата е забранена.




Според Ли, Мао никога не се къпел, не си миел зъбите и ръцете. Един от тестисите му не е бил спуснат и често имал проблеми с потентността, но въпреки това сексуалният му живот бил богат и разнообразен. С 4-тата си съпруга спрял да спи през 60-те, като вместо това започнал да се наслаждава на ласките на млади жени и дори непълнолетни девойки. Спял с почти всяка атрактивна жена, която мернело окото му – танцьорки, слугини, готвачки, военни, учителки, ученички и много други. Обичал да организира и голи партита в басейна си.

На преклонна възраст хванал болест предавана по полов път (от паразит), която се нарича трихомоназа. Мъжките носители на тази зараза може и да нямат симптоми, но тя е особено болезнена за жените, тъй като им причинява генитални болки и сърбежи. Съвсем съзнателно Мао заразил десетки, може би стотици млади жени. Интересното е, че девойките не били отвратени, а напротив, били горди. Болестта била като медал за храброст, знак, че дадена девойка е била интимна с председателя Мао. Изглежда Мао Дзедун никога не е показвал съжаление, за когото и да било. Ли твърди следното:

„Въпреки, че на първи срещи и официални приеми той беше много дружелюбен, Мао беше лишен от човешки чувства, неспособен на приятелство, любов или топлота.“

3. Феминистът Мао Дзедун 

Mao-and-Jiang-Qing




Колкото и странно да е, предвид отношението му към съпругите и любовниците, Мао бил горд, че е първенец по защита на женските права. В днешно време вижданията му може би са нормални, но по онова време се е считал за един от най-прогресивните хора. Факта, че на младини станал обект на уреден брак, го накарал да напише няколко сериозни есета срещу тази традиция. Есетата му били вдъхновени от новинарска история за млада жена, която се самоубила, защото била омъжена за мъж, който не обичала. Като много други китайски радикали през 20-те, Мао смятал, че жените трябва да имат същите права като мъжете, включително правото да се развеждат, да ходят на училище и да получават 100 % от наследството на мъжете и бащите си.

През 1950, само месеци след създаването на КНР и установяването на социализма, Мао и партията му правят серия от реформи изразени най-вече в Закона за браковете. Уредените бракове станали нелегални, а минималната възраст за женитба станала 18 за жени и 20 за мъже. Жените можели да се женят и развеждат, както и да придобиват собственост, както си пожелаели. Според социалистическата конституция, жените били равноправни на мъжете във всеки един аспект от човешкото културно, социално, политическо, икономическо и лично битие. Въпреки това и до ден днешен в Източна Азия конфуцианският патриархален модел е силен.




2.Синът му загива в Корейската война

Mao-Anying

Войната между Северна Корея и комунистическите й съюзници и Южна Корея и антикомунистическите й съюзници, станала известна в Китай като „Войната против американската агресия и в корейска помощ“. Повечето членове на китайската компартия не били убедени, че трябва да се включват във войната, но Мао настоявал, че китайските щикове трябва да посрещнат американците. От една страна той се страхувал, че САЩ и ООН могат да започнат война срещу Китай, но не успял да превъзмогне изкушението да се покаже пред целия социалистически свят. В крайна сметка Китай изпраща в КНДР 1.2 милиона доброволци и наборници.

Въпреки, че войната била кратка, китайската армия спечелила редица победи над американците и Южна Корея, но загубите й били огромни. Според самото правителство 114 000 войници загинали в сражения, 25 000 изчезнали, а други 70 000 починали от рани или епидемии. Много семейства били засегнати от тази война, включително това на самия Мао.

На 28 годишна възраст синът на председателя загинал във войната. Други партийни водачи смятали, че младия Мао Анинг не трябва да участва в директни сражения, но Мао Дзедун казал „Кой ще се бие, ако собствения ми син не се бие?“ Само месец след китайската интервенция Мао Анинг загинал при американска бомбардировка. Когато казали на Мао за трагичната кончина на сина му, в продължение на цяло денонощие той нито ял, нито спал. Единственото, което казал било „неговото нещастие беше, че се роди син на Мао Дзедун“ след, което прекарал нощта скърбейки и пушейки.

1.Рязко подобрил живота на народа си 

Mao-Statue

За мнозина е чудно и иронична прищявка на съдбата, че Мао Дзедун и партията му, които били отговорни за смъртта на милиони, подобрили живота на китайците. През 1949-та, когато комунистите печелят гражданската война и Мао идва на власт, средната продължителност на живота в страната била около 36 години за селското население(последният почти 1 век бил изключително трагичен за китайците, а съответно и за качеството на живот). В градовете и селата условията за бедните били брутални. Здравеопазването било практически несъществуващо за този сегмент от населението, вследствие на което една проста настинка можела да е смъртоносна. Комунистическата власт на Мао подобрила здравните услуги, направила ги безплатни, а освен това и започнала кампании по образоването на народа за хигиената и здравето. Само след две десетилетия средната продължителност на живота се вдигнала от 36 на 64 години.

Освен това Мао и партията били отговорни за нивото на образованост. В исторически план образованието било запазена територия за китайския елит и администрацията. През 49-та от 540 милиона население само 20 % можели да четат и пишат. Скоро комунистите създали хиляди нови училища, университети и опростили писмената система. Благодарение на различни мерки, често инспирирани от Мао, през 60-те нивото на образованост и грамотност се вдигнало на 66 % от населението.

Мао все още е изключително популярен и обичан сред обикновените хора. В някои части на Китай дори е обожествен (буквално). Шофьорите на таксите държат негови портрети в колите си като талисмани за добър късмет, селяните държат малки статуетки на Мао в родовите си храмове, а военните продължават да го тачат като велик лидер и стратег. Според една статия на Гардиън „обикновенните граждани считат, че Мао е бил честен, справедлив и мислел за народа, докато настоящото ръководство на страната се смята за капиталистическо, алчно, корумпирано, елитаристко и напомнящо за мандарините от имперската епоха“.







loading…


 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'