България и Европа – диагностиката е „предсмъртна агония“

ЕС се разпада, казват най-различни анализатори, експерти и журналисти. Не, дами и господа, европейската цивилизация умира. Разпадането на ЕС е просто симптом на политическа нестабилност и последният опит на някои държави да проектират независима политика. Че нашият свят ще бъде наследен от други се вижда всеки ден. Ще го видите, когато има гей парад. Ще го видите, когато веганите пак се въргалят омацани с кръв по улиците. Ще го видите, когато откриете, че детето ви друса, а житейските му амбиции се простират до „квартала“ или „Терминал 2“. Мислите, че само България е така ли? Не, не е. Ако бяхме само ние, нямаше германците и италианците да са от най-застаряващите и измиращи нации. Просто Европа вече не е европейска. И това не се дължи на милионите неевропейци, които живеят в нея. Дължи се на нашата старческа глупост. На това, че разрушихме един красив свят в две световни и една „Студена“ войни, а после се от страх да не повторим всичко почнахме да приемаме повелите на нови властелини. Или по-точно на една държава, която вярва, че е призвана да твори добро и да проектира международните отношения и дори културата на другите държави по свой образ и подобие. Да, но очевидно модела не работи при нас. Ние не сме „frontier society“, не сме имали огромен и богат континент, който тепърва да откриваме, не сме гмеж от всички народности и религии на света. Европа неслучайно е „Стария свят“. Тук нещата имат друга логика, правилата са други, а идеите са със съвсем различна насока и приложение. Когато за 25 години селският български народ (в позитивния смисъл) изведнъж бъде накаран да живее като космополитите от Ню Йорк, тогава eстествено нещата се объркват. Това, което е прогрес за едни, за други е смъртна присъда. Ако не ми вярвате замислете се защо българите са толкова аполитични, защо внуците на победителите от Дойран и Одрин са такива нихилисти, защо нещата просто не стават. Ако и това не стига вижте белезите на пост-модерното общество в Европа – слабохарактерни, презадоволени, изпадащи в разврат и пошлост достойни за филма „Калигула“ от 79-та, дезинтересирани, без идеи, ценности и прочее. Не ме разбирайте погрешно, не искам да преча на никой да бъде веган, гей, нихилист или краен индивидуалист. Но все пак ми се ще това, което започна с лирата на слепия Омир преди три хилядолетия, да не бъде затрито от брадвата на брадатия Хюсейн, защото Иван и Джон през това време са си играли със камшици и белезници.

Жалките белези на едно агозиращо общество, което не го очаква нищо хубаво, виждаме сега. И докато една голяма част от световното население, неосъзнато, а понякога и съвсем съзнателно се готви да вземе това, което им се полага по правото на силата и демографията, то наща част все повече отслабва. Ако един ден в София, Мюнхен, Париж, Лондон и Рим се веят черните знамена на ислямизма, ще е абсолютно заслужено, както за тях, така и за нас. Европейската цивилизация е опаковка без съдържание. Съдържанието сами го изхвърлихме за да станем зорлем по-слаби, инфантилни като общество, пропаднали и обречени. Историята и природата не прощават на такива болни общества (веган-тероризма и ЛГТБ пропагандата  не са някакви колосални проблеми, а само част от симптоматиката).

Не е ли нелепо, че цялата тази простотия почна от Ренесанса, който е толкова европейски, колкото сегашната изродщина не е? Или, че можем да намерим корена на днешния упадък в идеите на едни идеалисти като Бенджамин Франклин, Вашингтон и Уилсън, които вярваха, че страната им е родена за да даде светъл пример на човечеството? Да превъзмогне, както казва Кисинджър, политиката на равновесието и договорките, на насилието и амбициите, и да ги замени с равноправие, човешки права и справедлива международна система. Е, не е грешка, че пътя към ада е постлан с добри намерения.

Гл.редактора

PS Мнението на колегите работещи в този сайт не съвпада винаги с моето

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'