Въстанието на Ан Лушан: Българската следа в една от най-големите войни в човешката история

Въстанието на Ан Лушан е най-известното в китайската история. Според историците това е най-мащабното въстание в човешката история и втората най-кръвопролитна война след Втората световна.

През VІІ и VІІІ в империята Тан е най-голямата, населена, богата и развита държава на планетата. Под властта на императорите от Чанан и Лоян живеят близо 52 милиона души, а още десет милиона е населението на васалните кралства, ханства, хаганати, княжества и емирства.

Империята Тан и васалите й към 663-та година.
Империята Тан и васалите й към 663-та година.

Тази огромна империя се пазела не само чрез технологическите достижения на китайската цивилизация и китайските военни тактики, но и чрез дипломацията. Още от VІІ в. императорите на Тан започват да раздават титли, служби и материални блага на тюркски, кидански (монголски), тунгуски, согдийски, хорезмийски и дори арабски вождове, князе и главатари за да пазят западните граници на империята от арабите и все по-напористите тюрки.

Особено тежко за Китай е сражението при река Талас през 751-ва г., когато арабите подкупват двадесет хиляди карлукски тюрки на китайска служба да нападнат китайската армия в гръб, докато последната се бие с арабските предни отряди. Такива случаи има много преди 751-ва поради, което китайските командири не разчитали много на тюрски наемници. За да намалят нарастващото тюркско влияние в армията, както и да са сигурни, че тюрските орди ще бъдат отблъсквани от територията на днешен Синкянг, Таджикистан и Киргизстан, китайците почнали да наемат бягащи от ислямизацията согдийци, хорезмийци и персийци. Най-известният такъв случай е с принц Пироз. Пироз е последният престолонаследник на Сасанидска Персия, който бяга в Китай. Императора го назначава за губернатор на днешната провинция Херат в Афганистан, като задължението му е да отблъсква арабите и тюрските орди.

Един такъв наемник е Ан Лушан. Ан Лушан е роден около 703 година в днешен северен Китай. Майка му по произход е от кок тюрките, а в „Книгата на Ву“ пише, че баща му Канг е избягал от Согдиана в Китай. Между 650 и 700 г. хиляди согдийци (ираноезичен народ от Централна Азия, известната съпруга на Александър Македонски, Роксана е согдийка) и персийци бягат от арабската ислямизация, която иде от запад и от тюрските набези на север. Единственото възможно убежище за тях е великата империя Тан.

Согдийци. Кафтаните им причита много на тези, които прабългарите носят
Согдийци. Кафтаните им приличат много на тези, които прабългарите носят

Според Едуард Шафър името на Ан Лушан идва от персийското Анкси и согдийското Рокшан ܪܘܚܫܐܢ, което значи „Мъдър“. Той смята, че по рождение Ан Лушан е кръстен „Алушан“, а по-късно Алушан е китайзирано и става Ан Лушан. Ако това е така, не можем да не отбележим, че Алушан е твърде сходно с известното от българската история име „Алусиан“. Нещо повече японският учен Матсуи Хитоши твърди, че в „Старата книга на Тан“ има препис от арабски летопис според, който в края на VІІ век „Канг син на Кутлугхан поведе голяма военна дружина от Кангджу и Самарканд към Тарим. “

Там пише още: „В Тарим Канг синът на Кутлугхан предостави на милостта на императора на табгачите от Тан, 2000 конни стрелци, които много се понравиха с уменията си на последния.“

Матсуи Хитоши няма отговор на това кой е бащата на Канг и съответно дядо на Ан Лушан, но Едуард Шафър и професор Владимир Усорски от катедрата по изтокознание в Казанския университет имат. Според тях Кутлугхан е не кой да е, а представител на рода Ърми (известен в нашата история като Ерми). Придворният равин на хазарския хаган Давид пише през ІX в. следното:

„Когато хазарите покориха и сложиха под ярем българите, сабирите, антите и много други народи, а това стана преди те (хазарите) да се обрежат и да приемат Яхве, много от тях (българите) се разселиха по всичките посоки на света………….Кутлуг Ерми не пожела да последва господарите си нито на запад нито на север (т.е. да последва Аспаруховите, Куберовите и Котраговите българи), а пое на изток и стигна до земята на хорезмийците, които бяха открили тайната на китайската коприна, и стана при тях командир на голяма конница, която се биеше с арабите.“

Изглежда Кутлуг (който очевидно е приел титлата „кан“ след като в „Старата книга на Тан“ го наричат „Кутлугхан“, повежда няколко хиляди български конници към Самарканд и Согдиана, където действа като наемник за местните търговски градове срещу арабите. По-късно, когато арабите овладяват по-голямата част от региона, синът му Канг получава земи в Китай, а неговият син Алушан се записва в китайската армия с чин офицер-преводач (само много начетени хора и благородници са получавали тази макар и дребна, но важна титла в армията).

Така към 30-те на VІІІ в. вероятният внук на кан Кутлуг, Алушан следвайки примера на баща си Канг се записва в наемните отряди на китайската армия и става офицер-преводач, тъй като, както пише генерал Жанг Шуй „той знаеше 6 езика и никой сред варварите или народа Хан (китайците, бел.ред) не можеше да се мери с него по ум, находчивост, сила или ездитни умения“.

Конен стрелец от империята Тан. Вероятно согдиец, тюрк или хазарин
Конен стрелец от империята Тан. Вероятно согдиец, тюрк или хазарин

Ан Лушан, както е известен в китайската история се издига бързо в йерархията. През 40-те вече е бингмаши (兵馬使) на армията Пиглу, която пази северните граници на империята от киданите (монголите). Известен с военните си умения, но и неподчинението си, Ан Лушан прави лошо впечатление на придворните евнуси в Чанан. В един конкретен случай „Старата книга на Тан“ записва следното:

„Император Хуанджонг, син на Небесата, приносител на небесен мандат и господар на света се обърна към Ан Лушан, губернатор на Йинг и генерал на Пинглу и го попита защо не се е поклонил на принц Ли. Ан Лушан каза, че е варварин и не разбира защо трябва да се покланя на друг освен господаря. Тогава императора му се усмихна и каза, че принц Ли ще бъде следващият император, когато той самият умре. После императора попита Ан Лушан какво толкова има във варварският му корем, че той е толкова голям. Варварина Ан Лушан, лъжливо и коварно отговори, че във варварските му телеса се крие само вярно на господаря сърце и нищо друго.“

Смята се, че по това време Алушан почва да крои планове за метеж срещу империята. Този изключително амбициозен согдиец (или по-скоро българин) вече е командир на над 100 000 наемни конници и десетки крепости. Ан Лушан си позволява дори да поиска от император Хаунджонг да оторизира заместването на 32-ма китайски генерали с офицери от армията на Ан Лушан, които не са етнически китайци. Императорът вярвайки, че „варварина“ му е като син прави и това, а на всичкото отгоре го награждава и с титлата херцог.

Историка Сима Гуан от по-късната империя Сон пише, че Ан Лушан построил крепостта Хионгву (雄武城) така, че да може да осигурява защита не срещу киданите и други варвари, а срещу армията на генерал Ван Жуси.

През 748 императора дава железен сертификат на Ан Лушан, с който го прави княз на Донгпинг, което е прецедент, тъй като дотогава за поземлени князе са се избирали само членове на управляващата династия.

Към 751-ва Ан Лушан започнал да се пита какво ще стане с него, когато императора умре, тъй като евнусите и принц Ли го мразели. Може би тогава плановете му за бунт наистина се развили и той окончателно решил какво ще прави. Факт е, че в тази година Ан Лушан създава елитен корпус от 8000 пленени кидани, кси и тоглуо (монголско или тунгуско племе, което създавало проблем на империята). Новата военна единица е наречена Йелухе (曵落河), което значи „Смелите“. По това време той се е обградил и с верни хора. Неговите стратези Гао Шенг, Си Симин, Жан Тонгру, Ан Шоуджонг, Ян Жеминг, както и генералите му Тиан Шендзи, Ненг Юнхао, Цай Хиде и Ашина Чжен (смята се, че последния е представител на известната тюркска династия Ашина Хелу, която управлявала Хазарския хаганат и хаганата на Кок тюрките) били все согдийци, тюрки, кидани, джурчени (манджури), корейци и дори един арабин, но китайци нямало.

Още няколко години Ан Лушан участва в дворцовите интриги.

Въстанието и смяна на реда „под небето“

През декември 755 г. Ан Лушан обявява, че е получил заповед от застаряващия император да дойде с армията си в столицата Чанан и да го освободи „от контрола на продажните евнуси“. Ан Лушан обещава земя, власт и справедливост на десетки хиляди наемници от най-различни етноси, които се присъединяват към и без това етнически разнородната му армия. Армията му скоро покорява северните провинции на Китай. Ан Лушан се държи с уважение към пленените китайски офицери и администратори, което кара мнозина китайци да се присъединят към него. Скоро втората столица Лоян е превзета и Ан Лушан се насочва към Чанан. Проблемът е, че за да стигне до столицата той трябва да мине през труднопроходими планински проходи, които се пазят от близо 90 000 лоялни на императора войници. За щастие на Ан Лушан придворните евнуси изплитат една глупава интрига, която коства живота на генералите Гау Шиндзи и Фън Чанкинг и пътят към столицата е отворен.

Старият император Хуанджонг и десетки хиляди чиновници, политици, офицери, придворни дами и конкубини се впускат да бягат към планинския регион Сечуан, а столицата е оставена на милостта на Ан Лушан и наемниците му. По това време в столицата Чанан живеят 360 000 домакинства или около 1,900 000 души население, което я прави най-големият град в света до 19 век. Армията на Ан Лушан се отдава на див грабеж и мародерство. Унищожени са десетки будистки манастири, таоистки храмове и конфуциански библиотеки. Според съвременни китайски историци, избитите граждани са над 200 000.

През 756 третия син на императора, Ли Хънг е провъзгласен за император Судзонг. Новият император и генералите му решават да наемат войници от тюркските племена тюджюе, хъйхе, както и от могъщите уйгури, които се управляват от хан Баянчур. Дори абасидския халиф ал-Мансур праща 4000 арабски войници на помощ на империята Тан.

С една над 60-хилядна армия от уйгури, араби, тюрки и виетнамци, Тан си връщат столицата Чанан, но не успяват да победят армията на Ан Лушан в генерално сражение. Скоро имперските сили отново са в тежко положение, а плодородния северн бряг на Яндзъ е опостушен от Ан Лушан, който продава стотици хиляди мирни жители в робство.

По това време Ан Лушан се обявява за император на нова династия наречен Ян. Войната продължава още няколко години, а накрая Ан Лушан, който е станал параноичен и жесток, е убит от сина си Ан Кангси. От своя страна Ан Кангси е убит от Ан Лушановият генерал Си Симин. Той пък е убит от тюрка Ши Шаоъй, който се жени за роднина по женска линия на Ан Лушан и се обявява за император на Ян. Ши Шаоъй не успява да продължи делото на Ан Лушан и завършва със самоубийство. Империята Тан възстановява властта си над етнически китайските провинции, но никога повече не достига предишното си могъщество.

Согдийски дарители на будистки манастир. Смята се, че червенобрадият на изображението е Ан Лушан
Согдийски дарители на будистки манастир. Смята се, че червенобрадият на изображението е Ан Лушан 

Последствията от въстанието на българина Алушан/Ан Лушан са страховити. От 53 милиона население през 754, империята Тан се свива до 16,9 милиона през 770-та. Това е втората най-кръвопролитна война след Втората световна. Силна династия и разцвет в Китай ще има чак през ІX век, когато империята Сон се ражда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

'