Алепо – „Майката на всички битки“




Битката за Алепо (Халеб) 2012-2016 г. „Майката на всички битки“

автор Иван Иванов

 

Така Башар ал-Асад нарече този сблъсък, когато той започна през 2012 година – събитията от последните години го доказват – това е може би най-голямата битка от Втора световна война насам.

Град Алепо е икономическото сърце на Сирия, разположен в северната част на страната и е вторият по големина сирийски град.

Като такъв той става главна цел на джихадистките сили на Джабхат ал Нусра и т.нар Свободна сирийска армия, която става главен доставчик на западно оръжие (предимно противотанкови ракети Тоу) за останалите ислямистки групировки, които действат в страната, сред които турската Джайш ал Фатх, Ахрар аш Шам и Джунд ал Акса, както и самата ал Нусра.

Към края на 2012 г. правителствените войски в града са поставени в изключително тежка обстановка – техните сухопътни маршрути са снабдяване са прерязани, а самата армия е разцепена на няколко отделни „чувала“ (виж картите долу) в западната част на Алепо, централният затвор и авиобазата Кверис. Поставени в тази смъртна опасност от пълен разгром и унищожение, сирийците оцеляват, благодарение на съхраняването контрола над международното летище в югоизточната част на града и подобно на немските войски в Сталинград, успяват да организират въздушен коридор за снабдяване на обсадените си части.




Стратегическият замисъл на главното командване е войските да удържат позициите си до приключване на битката за третия по големина град Хомс, след края на която да се освободят големи резерви чрез които да бъде проведена мащабна контраофанзива с цел деблокиране на обкръжената групировка. Падането на Хомс през 2013 г. дава началото на този план. Съсредоточени са голямо количество войски в южната част на провинция Алепо, които разчистват стратегическия пътен възел по линията Итирия-Канасир-Ал Сафира. Така се осъществява сухопътен коридор за снабдяването на града и се вдига неговата обсада. От този момент нататък настъпва преломът в битката за Алепо и инициативата преминава в ръцете на Сирийската Арабска армия. Главното командване е наясно, че с директен щурм не би било възможно прогонването на джихадистите от града, поради факта, че той е гъсто населен, а градският терен би довел до огромни жертви и изгубване на инициативата. Водени от тези съображения сирийските генерали възприемат тактиката на постепенното му обкръжаване, максимално избягвайки тежките градски сражения в гъсто населените квартали. Главна цел стават предградията и териториите в провинцията извън града, както и северните маршрути, които свързват града с Турция, откъдето постоянно идват подкрепления, продоволствия, оръжие и муниции за джихадистите.

Първият етап от този план е завземането на индустриалната зона Шейх Наджар в североизточната част на Алепо, която освен че би могла да подпомогне икономически армията е и път към все още обкръжения Централен затвор, разположен на север на града, където в пълно обкръжение няколкостотин сирийски войници героически отстояват позициите си в продължение на близо 2 години, при условие, че трябва и да охраняват и около 1000 затворници джихадисти, които се стремят да се присъединят към обкръжаващите затвора джихадистки сили. Разположението на затвора също е изключително стратегическо, понеже той се намира в непосредствена близост до главната магистрала през която идват доставките от Турция – неговото деблокиране би довело до прерязването й, нанасяйки по този начин тежък удар върху джихадистката логистика. В продължение на няколко месеца тежки боеве и хиляди жертви тази цел е постигната през 2014 година, но това не довежда до обсада на джихадистките сили, понеже те успяват да организират нов снабдителен маршрут през КПП Баб ал Хава, което се намира в провинция Идлиб и пътят минава през северния околовръстен път на Алепо – Кастело.

За следващите 2 години този път се превръща в най-ключовата точка в битката и става арена на гигантски сражения, които довеждат до буквално изравняване със земята на всички прилежащи постройки. Първите опити за прерязването му са неуспешни и са отблъснати с мощни контраатаки. След тези неуспехи Главното командване взима решение за настъпление на северозапад в провинцията и деблокиране на двете села Нубл и Захра, които са обкръжение в продължение на 3 години. Целта на това е допълнително влошаване на логистичните връзки и затягане на обкръжението. За съжаление тази офанзива също се проваля, поради навлизането на голям брой бойци от Турция, които са добре обучени в турските лагери и добре въоръжени със западно оръжие. Контраатаките водят до големи жертви сред сирийската армия и тя е принудена да се върне в изходни позиции. В битката за града настъпва патова ситуация. През 2015 година настъпват тежки изменения в оперативната обстановка в Сирийската война. Турция успява да вкара около 15 000 бойци (по някои оценки) в провинция Идлиб, които предприемат мащабна офанзива превземайки провинциалната столица Идлиб. Настъплението им не спира до там и продължава в западна посока към пристанищния град Латакия, откъдето идват руските доставки за сирийската армия. У главния съюзник на Сирия – Иран настъпва паника, когато джихадистите стигат на 40 км от Латакия и започват обстрел на града с ракети. Легендарният ирански генерал Касим Сюлеймани, който лично командва едни от най-ключовите битки в Сирия и Ирак, както и в самото Алепо, спешно отлита за Москва, за да убеди руснаците да се намесят пряко, поради задаващия се неминуем крах на Сирийската Арабска армия. Визитата му е успешна и е догововено изпращането на няколко хиляди ирански войници в провинция Алепо, които да подпомагат сирийската армия под въздушния чадър на руската авиация.




На 30 септември 2015 година Руската Федерация официално влиза в Сирийската война, разполагайки в латакийската авиобаза Хмеймим въздушна групировка от около 30 изтребители-бомбардировачи, щурмови изтребители и няколко ескортни изтребителя. Това прехвърляне идва почти като изненада за западните сили. Фактът се дължи на използването на комплексите за РЕБ Красуха-4, които правят невъзможно за наблюдение чрез спътници и БЛА, зони от по няколкостотин километра. Руските ВКС водят до нов обрат във войната и с тяхна помощ е деблокирана авиобаза Кверис, която 3 години устоява на десетки атаки. От нейният гарнизон наброяващ 1500 души, след деблокирането оцелили са едва 300. Предприета е и мащабна офанзива в южната част на провинция Алепо, която довежда до блокиране на магистрала М5 и затрудняване на връзките с провинция Идлиб. Подновена е и офанзивата в северно направление посока Нубл и Захра, която е подкрепена и от кюрдски сили и се увенчава с решителен успех. Това дава възможност за постигане на крайната стратегическа цел – прерязването на Кастело и пълното блокиране на града. За тази цел цели 2 месеца руските ВКС бомбардират джихадистките позиции преди да започне наземната офанзива, която постига успех в края на лятото на 2016 година прерязвайки Кастело и освобождайки палестинския бежански лагер Хандарат. Главна роля в този огромен успех имат палестинските доброволци от групировката Лива ал Кудс, които се сражават рамо до рамо със сирийците. Алепо влиза за пореден път в световните новини. В паниката си от обкръжението на града джихадистките сили на 2 пъти се опитват да пробият блокадата, но неуспешно. Настъплението на сирийската армия в източните квартали е спряно от огромният натиск на Запада върху Русия с цел прекратяване на бомбардировките. Въпреки всичко на 15.11.2016 г. Започва „Зора на победата” – операцията, която ще доведе до крайната победа – сирийската армия и руското командване този път са решени – без повече фалшиви „хуманитарни” споразумения и временни примирия. Операцията започва по старите направления – от север и юг. Целта е да се отвлече вниманието на джихадистките командири от новото направление на главния удар – изток. След масирана атака в ключовия за терористите квартал Шейх Саид (южно направление), която успява да отвлече и прикове джихадистките резерви, започва основният удар от изток в квартал Ханано, чиято цел е достигане на армейските позиции в западно Алепо и по този начин разделяне чувала на 2 части. За да се постигне максимално оголване на източния фланг и постигнато споразумение за предхождаща кюрдска атака откъм квартал Шейх Максуд, която допълнително разсъсредоточава защитниците. Резултатът е налице – бърз колапс на отбраната и масирано отстъпление към южната част на чувала. Заплашени от отрязваване от основното ядро на съпротивата, джихадистките сили в северните квартали също отстъпват на юг. 1/3 от чувала е ликвидиран за кратко време и минимални жертви отстрана на армията,а сред редиците на терористите стотици се предават. Десетки хиляди цивилни успяват да се евакуират, след като многократно са били възпирани от терористите чрез мини и обстрел на хуманитарните коридори. След бързо прегрупиране на силите, сирийците нанасят нов мощен удар в Шейх Саид, който отново принуждава защитниците да се ангажират в южно направление, докато основните сили за пореден път настъпват от изток на запад към Цитаделата на Алепо. Както при първия удар се създава опасност за разцепление на чувала и отново джихадистите, останали в центъра, отстъпват на юг и много от тях се предават. Квартал Шейх Саид, главната опора на джихадистите, които въпреки всичко успяват да отблъснат всички атаки вече е заобиколен от 3 фланга – север, изток и юг. Армията се възползва от новото положение, нападайки го от тези 3 направления и този път защитниците са обречени. Отбраната им е премазана с масирано настъпление, подкрепено от мощни артилерийски и въздушни обстрели. Кварталът е освободен, а терористите отстъпват на запад, където са притиснати в тясна зона около квартал Салахадин. Там след натиск на армията се постига споразумение за безусловна капитулация и извеждане на джихадистите извън града. Поради неговото постоянно нарушаване, въпреки успешното извеждане на хиляди терористи, там все още има отделни групи, които оказват спорадична съпротива. Въпреки тези дребни проблеми може да се каже, че след близо 5 години тежки сражения и десетки хиляди жертви битката за Алепо е спечелена от Сирийската Арабска армия. За бързият и решителен успех на армията и нейните съюзници от Русия, Иран, Ирак и Ливан при финалната офанзива в този тежък градски терен допринасят няколко фактора. На първо място реформиране структурата и тактиката на бойните единици в армията  от експерти на руското командване след подробен анализ на бойните действия. Внедряване на агенти при джихадистите, прикрити като техни активисти, които да отразяват медийно техните дейстивия, но едновременно с това предоставят готови ключови цели за авиацията. Плътната обсада също сериозно изтощава провизиите на терористите. Обкръжението помага и заради възможността постоянно да се променя направлението на ударите. Това не позволява съсредоточаване на джихадистката отбрана и командирите са принудени да прехвърлят сили от едно направление в друго, оставайки неспособни да формират здрав фронт.

След завземането на града са разкрити огромни складове с оръжие и муниции, сред които и около 4000 122мм ракети „Град” и много други, произведени във ВМЗ Сопот. По ирония на съдбата в началото на месец декември българската журналистка Диляна Гайтанджиева, едва не бива убита от българска ракета. Победата е съдбоносна за по-нататъшното развитие на войната, понеже ще позволи освобождаването на десетки хиляди войници, сред които елитни части като „Тигри”, „Пустинни соколи” и Републиканска гвардия, които ще бъдат използвани на други фронтове, което ще доведе до коренно изменение на обстановката по тези фронтове. Може да се прогнозира, че новото главно направление на САА ще бъде Палмирският фронт, където в отчаян опит да се спре офанзивата в Алепо беше предприето мащабно настъпление от Даеш с около 5000 бойци и се създаде критична обстановка. Прехвърлянето на части вече е започнало като на фронта вече пристигна 800тния полк от Гвардията, а големи части от „Тигрите” вече пътуват натам. Крайната цел най-вероятно ще бъде не само поредно освобождение на Палмира, но и завземане на ключовите газови и нефтени находища в източната част на провиция Хомс, както и деблокиране силите на ген. Исам Захредин в Дейр ез Зор. Другата стратегическа задача, която стои пред армията е обезопасяване на Алепо чрез създадаване на буферна зона около града и евентуално проникване в провинция Идлиб, където е ядрото на групировките гравитиращи около Джабхат ал Нусра (наскоро преименувана на Джабхат Фатех ал Шам)
Алепо в един от най-тежките моменти – сирийската армия (червено) е обръжена и разкъсана на отделни „чували“

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/32/Aleppo_offensive_%28October_2013%29.svg Деблокиране на Алепо – октомври 2013 г.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/archive/5/51/20140522195607%21Rif_Aleppo2.svg – освобождаване на Шейх Наджар и вдигане на обсадата на Централния затвор 2014 г.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/archive/5/51/20151115124744%21Rif_Aleppo2.svg вдигане на обсадата на авиобаза Кверис (източно от града) 2015 г.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/archive/5/51/20160731033206%21Rif_Aleppo2.svg прерязване на Кастело и подготовка за освобождение на палестинския лагер Хандарат 2016 г.




 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'