Албания най-после призна българското малцинство

Българското малцинство най-после е включено в проекта на Закона за защита на малцинствата в Албания. Дълго време в документа, подготвен от албанското правителство, бяха изброени за малцинства македонците, гърците, власите, черногорците, сърбите, бошняците и египтяните. Непризнаването на българско малцинство провокира реакцията на официална София и българските евродепутати. Вчера правната комисия в албанския парламент включи в проектозакона и българското малцинство. В границите на сегашна Албания от столетия живеят етнически българи, предимно в районите на Билища, Корча, Голо бърдо, Мала Преспа и Наша Гора. По неофициална информация те наброяват около 30 000 души и са съхранили своя майчин български език, традиции и идентичност.




Днешна Албания дълги векове през средновековието е част от Българската държава. Тук е областта Кутмичевица главен културно-просветен център на българите, тук в Драч – Северна Албания е роден Йоан Кукузел един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, тук той пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“ посветена на майка му. През 18 и 19 век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 година. – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.




Местните български организации, са събрали и изпратили подписка до албанския парламент и правителството с искане малцинството им да бъде регистрирано редом с всички останали етнически малцинства в страната. Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:
– В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;
– За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;
– Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.
На 15.02.2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'