Агент Николай в действие: Или мажоритарна система, или избори „до дупка“

Смесената избирателна система е справедлива, но българите гласуваха за мажоритарна избирателна система. Мажоритарният вот ще избегне разпадащите коалиции.
Това заяви в интервю за Дир.бг народният представител от ГЕРБ и конституционен съдия Георги Марков.

Предложението на ГЕРБ за мажоритарна система в два тура бе прието в правна комисия с 12 гласа „за“ и 10 „против“, защо подкрепихте мажоритарната система в два тура?

Някои, които са следили политическия живот в началото на прехода, ще си спомнят, че на 20 май 1993 г. аз внесох в деловодството на 36-то Народно събрание предложение за референдум за мажоритарна избирателна система. Аз самият бях избран мажоритарно във Великото Народно събрание на първи тур. Бях един от 32-мата избрани на първи тур мажоритарни кандидати на СДС, с 54% срещу 46% в община Люлин, 197-ми избирателен район. От тогава аз съм горещ привърженик, независимо от политическата концептура, на мажоритарния вот.

Ще посоча три причини за това.

Първо мажоритарния вот дава голяма възможност на избирателите да знаят кого избират. Личностният принцип е много силно изразен и връзката на избирателя с избрания депутат е много силна. Аз съм го почувствал на гърба си, живеех в центъра на София, но когато ме срещаха по улицата граждани от „Люлин“, ми казваха „г-н Марков, ние сме люлинци“, т.е. те си познаваха депутата.




Второ тази мажоритарна система в правната теория и теоретическата практика се сочи като пример за създаване на по-стабилни парламентарни мнозинства. Като правило тя ползва по-силните партии. Стабилно парламентарно мнозинство означава и силно правителство, защото България е парламентарна република. Ако искаме силно управление, трябва да искаме силен Министерски съвет. А за да е силен един Министерски съвет, трябва не само да са добри министрите, но и да има един парламентарен „гръб“. Вярваме, че пропорционалните система има преимущество, защото създава по представителен парламент. При пропорционалната система влизат повече партии, като правило в България даже прекалено много. В миналия парламент имаше 40 партии и под формата на коалиции. Кой от тях има 1%, кой 2%, кой 3%, като се обединят направят 5% – 7%. Но нито едно правителство след промените и в новото хилядолетие, не можа само да формира парламентарно мнозинство. 2001 г. царят не можа, след това и г-н Станишев, след това и г-н Борисов. Дори 2014 г. той спечели изборите побеждавайки втората и третата партия, но имаше едва 80 депутати, защото влязоха масово партии и коалиции и под формата на по-широка представителност и се стигна до парадокса, че някои от тях се разпаднаха още преди да се е положила клетвата. Аз питам това представителност ли е?! Това е псевдо представителност.

При нас има нисък праг за влизане в парламента. Примерно в Унгария и Германия прагът е 5%, при нас е 4%. Няма и бонус за победилата партия, както хитрите гърци го направиха – Ципрас спечели изборите и му дадоха 50 депутата отгоре, за да може да управлява. Т.е. ние се обрекохме на вечни коалиции, нещо което не е най-добре за нашия пейзаж.




Но в крайна сметка този спор коя система е най-добра мажоритарната или пропорционалната, в случая е излишен, тъй като 2 500 000 избиратели се произнесоха категорично в полза на мажоритарни избори в два тура с абсолютно мнозинство. Такъв вот не получи нито г-н Радев сега на тези избори, нито на първи тур кандидатите на трите най-големи партии – г-жа Цачева, Радев и Орешарски, взети заедно. Царят не взе дори 2 500 000, Петър Стоянов на втори тур, който беше избран при голяма еуфория и с подкрепата на СДС има със 7 000 гласа по-малко. Т.е. от времето на покойния ми приятел д-р Жельо Желев, който бе избран с 2 738 000 тогава, такъв вот няма. И този вот от 2 500 000 на избирателите от референдума не може да бъде хвърлен в кошчето, тъй като няма нищо по висше от пряката демокрация. На всичко отгоре за пропорционална система в България реално на този референдум пуснаха гласа си 500 000 граждани. Само 500 000 от милионите български избиратели искат да се запази системата, е как да продължаваме да я прилагаме, да се роят парламенти, да има партии и коалиции, които се разпадат. Да има коалиции като реформаторите, които едните са във властта, другите в опозиция, ама и тези които са в опозиция са във властта, това е една подигравка с парламентаризма и с демокрацията. Ето защо подкрепям мажоритарната система.




Част от парламентарно представените партии застават зад смесената немска система. Не е ли това хибрид и какво би донесла, според Вас, тази система?

За немска смесена избирателна система заговори г-н Румен Радев. Но за смесена система, когато говорим, ние трябва да говорим за българската смесена система. Българската смесена система се роди на Кръглата маса пред очите на целия български народ. По тази система през 1990 г. гласуваха космическите 92% от българските избиратели. Имаше голям спор каква да е системата, БСП беше за изцяло мажоритарна тогава, разчитайки на по-популярни политици, СДС беше за твърдо пропорционална с цветни бюлетини – искате комунизъм или демокрация, гласувате за идеи и така се роди исторически компромис 200 на 200. Тази смесена система в правната теория е оценявана като много справедлива, защото преминава недостатъците и предимствата на едната и другата. И ние я въведохме – 200 депутати бяха избрани мажоритарно, 200 пропорционално. Мажоритарните бяха избирани в два тура с абсолютно мнозинство. За най-голямо съжаление 1991 година мнозинството във Великото народно събрание от БСП по конюктурни политически съображения реши следващите избори за 36-то Народно събрание да са изцяло по листи разчитайки, че набралото вече скорост СДС, ще бъде все пак повече с пропорционална система, тъй като се бяха появили едни СДС-та с тирета, те взеха над 3%, не влязоха, но отцепиха гласове от СДС. И от там така го караме кажи речи до днешни дни. Малкото изключение бе през 1999 година, когато 31 депутати бяха избрани в 31 многомандантни района, като по един в тях бе избран мажоритарно. Т.е., ако ние ще правим смесена система като някакъв политически компромис, няма нужда да я наричаме немска или унгарска, а си имаме българска.

В Унгария, когато Виктор Орбан през 2012 година с новата Конституция намали драстично броя на депутати от триста осемдесет и нещо на 199. В момента от тези 199 депутата, 106 се избират мажоритарно в един тур, останалите по партийна листа. Т.е. смесената система е добра, тя е справедлива, но отделен въпрос е, че българите гласуваха за мажоритарна избирателна система. Гласът народен и Божи каза това.




Трябва ли да отпадне предложението на ДПС да отпадне квадратчето „Не гласувам за никого“, макар че техните предложения за промени в Избирателния закон, не минаха на правна комисия в парламента?

ДПС предлага да се махне задължителното гласуване. Аз миналата година бях много голям критик на промените в Изборния кодекс, с които се въведе така нареченото задължително гласуване. Нарекох ги най-тежкото нарушение на Конституцията от началото на прехода, защото правото на глас в България е субективно право. Правото на свободно формиране на съвестта и на политическата воля, е основно право на гражданите – това са разпоредби в глава „Основни права на гражданите“, които по чл. 57, ал. 1 от Конституцията са неотменими. Нашата Конституция има пряко действие и съвсем нормално Конституционния съд, по искане на Мая Манолова отмени така наречената санкция, да бъдат извадени тези хора от списъците. Самият Конституционен съд с 11 на 0 гласа в мотивите си изрично е написал – че не може да има задължително гласуване в България без промяна на Конституцията. И понеже санкцията пада, чл. 3 се мъдри това задължително гласуване, е въпрос на чест парламентът да отмени тази глупост.

Ако бяхме казали на 7 юни на Орлов мост, че ще приемем задължително гласуване, щяха да ни обесят всички на орлите. Хората се бореха за свободно формиране на политическата воля. Що се касае до квадратчетата, това също е невероятно, че е възможно да има освен двете имена на кандидатите за депутати, да има харесвам ги всичките, не харесвам никого, харесвам половината. Някакви аксесоари, това го няма никъде по света и една глупост, свързана може би със задължителното гласуване, което също трябва да отпадне. И аз ще си кажа моето мнение в парламентарната група на ГЕРБ, тъй като има и решение на Конституционния съд по тези въпроси и няма нужда да побългаряваме избирателното право.




Да но опонентите на мажоритарния вот са категорични, че тази система я няма в „белите държави“, как ще коментирате?

Мнозина казват сега къде има мажоритарна система? Мажоритарната и пропорционална система в различните демокрации с годините са се ползвали по различен начин. Първата избирателна система след пет века турското робство през 1880 година е мажоритарна. Във Франция и Англия е мажоритарна, но в съответни други измерения. В Унгария се избират една част от депутатите в един тур, другаде в два. Това е въпрос на суверенно решение. Къде има квадратчета и машинно гласуване в Европа? Вие да не видяхте Мари Льопен и г-н Макрон да ходят с машини да гласуват? А къде има в Европа задължително гласуване? Аз съм против тези двойни стандарти. Българският народ е суверен да каже каква избирателна система иска. Избирателните системи не са дадени един път завинаги, те са в зависимост от нуждите на обществото и политическата ситуация и се менят.




Българинът разбира от мажоритарен вот, когато избира кмет и президент, но не и когато избира депутати, няма ли двоен стандарт?

Видя се, че българинът избира добри кметове и президенти. Стабилността на българската институция се дължи до голяма степен в България и на прекия мажоритарен вот, не може да се каже, че тези 2 500 000 избиратели не разбират за какво става дума, аз съм един измежду тях, ще повторя бил съм избиран мажоритарно. 36 български политолози от видни, по-видни излязоха и обясниха преди референдума колко лоша е мажоритарната система, всичко което можеше да се напише, дори и това което не е вярно, го написаха, въпреки това българските избиратели им обърнаха гръб и казаха „по – полека, хайде не ни учете“ и гласуваха така, че да знаят за кого гласуват. В многомандатния район да се явят лице в лице кандидатите на отделните партии, това ще стимулира и партиите към по избираеми кандидати. За мен въпроса с референдума не подлежи на дискусия. Някой казаха, че не достигали гласове той да бъде задължителен по закон. Да но имаме българска конституция, в която имаме член 1, че властта може да бъде упражнявана от българските граждани непосредствено и никой не може да си присвоява народния суверенитет. В случая това се случи. Властта бе непосредствено упражнена и никой няма право, включително и парламента, да си присвоява такъв внушителен вот. В крайна сметка тези партии, които са срещу този вот, да си носят последиците и да си обясняват на избирателите.

Каква е Вашата прогноза, ще мине ли искането за мажоритарен вот в два тура и в пленарна зала?

Нямам представа. Разбирам, че ВОЛЯ го подкрепя, мисля, може някъде да се гласува шарено. Ще има дебати, ще се чуят мненията. Аз лично ще гласувам „за“ мажоритарна избирателна система, в два тура с абсолютно мнозинство, защото уважавам волята на българските избиратели и никой не е над нея.

Интервюто е публикувано в Dir.bg
Заглавието е на редакцията.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'