5 уникални културни традиции, които може да изчезнат скоро




Културните традиции са комплекс от уникални обичаи, вярвания, ритуали и събития, които се предават от поколение на поколение. Някои традиции имат символично значение или ритуален смисъл, докато други са продукт на културни или дори политически нужди на обществото. Измежду тези някои оцеляват хилядолетия, а други изчезват и остават (или не остават) като спомен в историята.

1.Традиционните татуировки на Калинга

KALINGA, PHILIPPINES - MARCH 29, 2012: Unidentified woman makes traditional Cordillerans tattooing . Indigenous groups in Philippines have been practising the art of tattooing for centuries
Калинга, Филипините – неизвестна жена практикува традиционното за народа й татуиране/2012 година

Апо Ванг Од, 93 годишна жена от планините Калинга се смята за последният човек, който владее традиционното татуиране на Филипините. На младини тя е белязала мнозина млади и храбри воини чрез татуривките си, използвайки само две бамбукови пръчици и малък цитрусов плод, който филипинците наричат „каламанаси“.




Известни също като „батук“, тези традиционни татуировки са били нещо повече от телесна декорация за племето калинга. Тези татуировки символизирали гордост, чест и достойнство, те били маркерите, които отличават храбрите воини от обикновените членове на обществото. Такива татуировки е имал право да получава, само воин, който отреже вражеска глава и я донесе в селото си.Вдъхновение за татуировките си, калинга черпели от животните. В миналото било характерно за смелите мъже, които водели войни и сражения, да татуират стоножка на ръката си за закрила или питон на раменете. Орел на гърдите или гърба се смятало за нещо много престижно. Само най-храбрите воини, които носели десетки отрязани глави можели да си татуират орел.

За съжаление в днешно време тази традиция замира. Единственият оцелял татуист Апо Ванг Од предлага „батук“ на туристите срещу пари. Хубавото е, че вече няма нужда да се режат глави за такава татуировка, но така или иначе, изкуството на калинга ще си отиде с г-жа Апо Ванг Од.

loading…

2.Китайският театър на сянката

Shadow-Play-Figures




В продължение на стотици години, театъра на сянката известен като lupiying (на пинин) е бил едно популярно развлечение за китайците. Най-вече практикувана по време на празненства, богати жътви, сватби и фестивали, тази уникална традиция се акомпанирала от музика, а куклите се движели от 6-7 кукловоди зад сцените. За съжаление, смеха и удоволствието от тези представление може да свършат скоро, тъй като повечето млади китайци не се интересуват от тази богата традиция.Ху Чангьоу, стар мъж от селото Худжанг в Пекинската префектура Пингу, е един от двамата останали майстори на сенчестия театър в тази част на страната. Въпреки че е известен и уважаван майстор на сенчестия театър, Ху не може да предаде безценното си знание на никой, тъй като собствените му деца просто не се интересуват от това.

Слава Богу, неотдавна висши функционери на Китайската комунистическа партия обявиха, че държавата ще направи всичко възможно за да запази народните изкуства и културни традиции, които са оцелели през хилядолетната история на Китай. Според китайски експерти упадъка на сенчестия театър се дължи на урбанизацията, индустриализацията, модерния живот, както и влиянието на поп културата.

3. Традиционното килимарство на Лаос

laos

Люанг Прабанг се смята за центъра на текстилната индустрия в Лаос. Традиционните килимари, като членовете на племето кату все още използват същите техники и дизайни, които са били използвани от предците им в продължение на хилядолетия.







В последните години бедната азиатска страна Лаос има нарастваща туристическа индустрия. През 2015-та Лаос беше посетена от близо 3.6 милиона туристи, най-вече от Китай и Тайланд. Това естествено е плодотворно за туристическата индустрия и икономиката на страната, но има негативен ефект върху текстилната индустрия. Големият туристически наплив доведе до по-голямо търсене на традиционни лаоски килими. От своя страна търговците започнаха да продават фалшиви и фабрични килими, за да се справят с голямото търсене. Тези килими се правят от виетнамска или тайландска коприна. Сравнена с лаоските текстили, виетнамската и тайландската коприна е много по-некачествена.
За щастие вече се правят опити за справяне с този проблем. Така например, една неправителствена организация на име „От нишка до плат“ прави публични лекции и мероприятия, чиято цел е да образова чуждестранните посетители в Люанг Прабанг, относно богатата история и уникалностите на лаоските килими и текстил.

4.Риболова с кокили в Шри Ланка

kokilishrilanka




Риболова с кокили може и да Ви изглежда като нещо много древно, но всъщност това не е така. Тази традиция е сравнително нова и води началото си в годините на Втората световна война. По онова време жителите на британската колония Шри Ланка, използвали останките от разбити британски, американски и японски самолети и кораби, за да ловуват риба. С времето се научили да слагат ловуват риба чрез поставянето на големи колци в коралните рифове. Тези кокили били направени от дървени колци и канап и били издигани в плитчините. Рибарите сядали на кокилите и оттам можели лесно да залагат мрежите си или да използват въдиците си.През 2004 година Шри Ланка е ударена от цунами. Бреговата линия на страната е изменена вследствие на бруталната природна катастрофа, което пък повлиява на риболова с кокили. След тази трагедия, много от рибарите се отвръщат от традицията и почват да си търсят работа като земеделци или продавачи на риба.

За щастие има надежда за запазването на тази традиция и очудващо тя не идва от правителството, а от туристите. Много чуждестранни туристи са очаровани от този начин на риболов и искат снимки със и на рибарите с техните колци.

5.Японските гмуркачи Ама

Ama-Diver

Гмуркачите „ама“ са част от древната японска традиция на гмуркачи, които ловят риба и други морски същества без никакви оръжия и без екипировка за дишане. Уникалното на тази традиция е, че гмуркачи-ама могат да станат само жени.

Този занаят е опасен. Всеки път, когато гмуркачите скочат в океана, те рискуват живота си. Археолозите смятат, че тази традиция може да датира още от праисторически времена, когато тепърва хората започнали да населяват японските острови. В стари времена жените от полуостров Шима не можели да се женят, ако преди това не станели гмуркачки-ама.

За съжаление тази традиция е на изчезване. Много японки са обърнали гръб на ама и търсят други начини за препитание. Според музея на морския народ в Тоба, през 72-ра има 4000 гмуркачки-ама, а днес те са едва 800.

Упадъка на тази традиция е свързан с икономическия просперитет от 60-те и 70-те, когато много японски жени получават шанс за по-добро образование и за пръв път в историята за по-добра работа. Все пак правителството на премиера Шинзо Абе инициира различни проекти за запазването на японските традиции, включително и тази на гмуркачите ама.








Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'