1130 години писменост и култура

Единадесет века ни делят от времето, когато нашата писменост се е зародила. През тези единадесет века България е била превземана, нападана, ограбвана и е преживявала какво ли не. Десетки владетели са царували над нея, както наши, така и чужди. Ако тогавашните и днешните българи можеха да се срещнат едва ли биха намерили нещо общо. И все пак две неща са оцеляли за толкова време – православната вяра и славянската писменост, която България дава на света.

За да оценим празника по достойнство трябва да имаме предвид какви са мащабите на святото дело на Кирил и Методий. Без тази писменост България можеше да се претопи и след няколко века българите да се наричат „ромеи“.

Нашият народ е имал уникалната роля да стане своего рода посредник между славянския свят и Византия. Чрез славянската писменост и развитието на книжовността в България, не само българите, но и сърби, руснаци, белоруси, че и власи, имат шанса да се докоснат до плодовете на гръко-римската цивилизация. Благодарение на усилията на княз Борис-Михаил, цар Симеон и цар Петър се ражда една уникална цивилизационна общност, която днес мнозина наричат „православна цивилизация“ или „славяно-византийска цивилизация“. Делото на светите братя, както и на българските владетели и книжовници, позволява на повечето народи заемащи Източна Европа не само да се докоснат до богатото културно наследство на Византия и православието, но и да развият собствена самобитна култура, която и до днес прави държавите от региона уникални.

В този ред на мисли ние не просто сме „дали нещо на света“, но сме отговорни за цивилизоването на Източна Европа и по-голямата част от Балканите. За приобщаването им към християнството и европейската цивилизация.

Език, духовност и култура – това са нещата, които ни дефинират като общност. Каквото и да стане със съвременната ни държава, културата, която се роди при Симеоновия „Златен век“ ще живее. Благодарение на това най-българско дело, днес кирилицата се използва от Родопите до Арктическо море и от босненските възвишения до Камчатка. Именно това е историческата мисия на българите. Да бъдат сърцето и душата на славянството. Да бъдат духовните първенци, чието дело живее чрез стотици милиони хора.

В историята са съществували много велики и горди народи, но за повечето от тях знаем от историческите книги и хроники, които техните противници са написали. Вече няма келти, хуни, авари, илири, хазари или Александровите македони. Но българи има. Има българи, защото светите Седмочисленици ни дадоха възможност да предаваме съзнание, идентичност и памет на идните поколения.

Честит празник!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

'